1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 395
С., 26.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1257 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2, изр.първо във вр. с ал.1,т.1 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от [фирма], [населено място] срещу Определение № 17571 от 26.09.2013г. по ч.гр.д.№ 4239/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ “В“ въззивен състав, с което е върната като просрочена молбата на дружество за отмяна на основание чл.240,ал.1 ГПК на постановеното неприсъствено решение по гр.д.№ 19526/2011г. на СРС, 53 състав.
С частната жалба се иска отмяна на определението и произнасяне по същество по искането за отмяна на неприсъственото решение поради лишаване на дружеството от възможност за участие в делото, по което то е постановено, поради ненадлежно връчване на препис от исковата молба и призовката. Поддържа се, че неправилно СГС е приел, че молбата по чл.240,ал.1,т.1 ГПК е просрочена, тъй като на дружеството и до момента не е връчено неприсъственото решение. Посочва се, че с поканата за доброволно изпълнение е връчен само изпълнителният лист, а началният момент на срока по чл.240,ал.1 ГПК е изрично посочен в закона и тече от връчване на решението.
От насрещната страна отговор на частната жалба не е постъпил в срока по чл.276 ГПК.
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275 ГПК, същата е допустима и основателна:
За да приеме, че молбата за отмяна на неприсъственото решение е просрочена, въззивният съд е изложил съображения, че с поканата за доброволно изпълнение, получена от [фирма] на 13.11.2012г., е връчен и цитирания в нея препис от „подлежащия на принудително изпълнение акт”, който предвид дефиницията на чл.404 ГПК е постановеното неприсъствено решение. Молбата за отмяна, депозирана на 11.01.2013г. е приета за просрочена и е върната.
Изводът в обжалваното определение, че с поканата за доброволно изпълнение на жалбоподателя е връчен и препис от неприсъственото решение и че именно то е „подлежащият на принудително изпълнение акт“, описан като приложение в поканата, е неправилен. Това становище не кореспондира на разпоредбата на чл.426,ал.1 ГПК, съгласно която започването на изпълнението става въз основа на изпълнителен лист, или друг акт подлежащ на изпълнение. ГПК не урежда изпълнителни основания, за които да е допустимо образуване на изпълнително производство без изпълнителен лист, т.е. преки изпълнителни основания; такива са уредени в специални закони /напр. чл.35,ал.1 ЗОЗ/. В случая подлежащият на изпълнение акт е изпълнителният лист, издаден въз основа на неприсъственото решение. Това е видно и от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочено, че длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчването на поканата с приложено копие от изпълнителния лист да изпълни доброволно задължението си. В поканата няма отбелязване, че тя има за приложение неприсъственото решение, а твърдението на дружеството в молбата по чл.240,ал.1 ГПК е, че разписката, приложена по гр.д. № 19562/2011г. за връчване на постановеното решение е подписана от неупълномощено лице, т.е. че и до момента то не е връчено.
Практиката на ТК на ВКС /Определение № 550/12.07.2010г. по ч.т.д.№ 529/2010г. на Второ т.о, Определение № 811/24.09.2012г. по ч.т.д.№ 35/2012г. на Второ т.о./, към която настоящият състав се присъединява е, че моментът на връчването на неприсъственото решение в съответствие с установените в ГПК правила за призоваване, е единствено релевантен за началото на преклузивния срок и допустимостта на молбата по чл.240,ал.1 ГПК следва да се преценява спрямо него.
Обжалваното определение, с което е прието, че неприсъственото решение е акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на 428,ал.2,изр.последно във вр. с чл.426,ал.1 ГПК и е връчено като приложение с поканата за доброволно изпълнение е неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за разглеждане по същество и произнасяне по молбата с правно основание чл.240,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 17571 от 26.09.2013г. по ч.гр.д.№ 4239/2013г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ “В” въззивен състав
Връща делото на същия съд за разглеждане по същество и произнасяне по основателността на подадената от [фирма], [населено място] молба вх.№ 1001301 от 11.01.2013г. за отмяна на неприсъствено решение от 24.11.2011г. по гр.д.№ 19526/2011г. на СРС, 53 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.