Решение по т.д.№ 1481/2014 год. на ВКС-ТК І т.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№114
С.,22.07. 2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
при участието на секретаря Елеонора Стоянова, като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 1481 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 ЗМТА.
И. С. П. е депозирал молба за отмяна на основание чл.47 т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 1502 от 29.01.2015 год. по арб.д.№ 1502/2015 год. С него е бил уважен предявеният от [фирма] срещу И. П. осъдителен иск за сумата 4640.70 лв., произтичаща от неизпълнение на договор за револвиращ заем, сключен на 15.01.2013 год. между едноличното дружество и М. Х.. Ищецът по настоящето дело има качеството на солидарен съдлъжник на заемателя Х.. С арбитражното решение е присъдена законна лихва върху посочената главница и арбитражни разноски в размер на 85 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 418.44 лв.
Искането се основава на твърдението, че арбитражното решение подлежи на отмяна поради това, че П. не е бил уведомен за арбитражното производство и не е участвал в него. Узнал едва в деня на връчване на арбитражното решение. На второ място, не е бил уведомен за Общите условия и екземпляр от тях не му е връчен. И на последно място, от длъжника М. Х. разбрал, че към договора за револвиращ заем е бил сключен анекс уреждащ разсрочване на плащането и нов погасителен план, за който анекс не знаел и подписът не е положен от него. Недействителността на анекса води до недействителност и на арбитражната клауза, съдържаща се в него.
Ответникът по молбата [фирма], чрез представен по делото писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен, тъй като арбитражната процедура не е била нарушена и е била проведена в съответствие с Общите условия, които са били неразделна част от договора за револвиращ заем с които П. е декларирал, че е запознат. Арбитражната клауза се съдържа в основния договор, а не в анекса, който само е променил падежа на вноските. Сочи, че И. П. е бил призован редовно за арбитражното производство.
Ответникът М. Х. С. не е изразил становище.
Като взе предвид твърденията по молбата и извърши проверка по основателността на заявеното основание за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
Молбата е неоснователна.
На 15.01.2013 год. между [фирма] в качеството на заемодател (кредитор) и М. Х. С. в качеството на заемател (клиент) е сключен договор за т.нар „револвиращ заем” за сумата 1000 лв. със срок на издължаване 48 месеца. Постигнато е съгласие за годишен лихвен процент 76.55; дневен лихвен % 0.21, договорно възнаграждение за револвинг 1665 лв. или общ размер на задължението 3332.56 лв. Солидарен съдлъжник е И. С. П., обозначен като такъв в разд.ІІІ на договора. В договора и отразено, че той се сключва при Общи условия с които заемателят и съдлъжникът са запознати предварително и нямат към тях. Общите условия предвиждат, че споровете, произтичащи от договора ще бъдат отнесени на решаване пред арбитър ad hoc, като са изброени четирима арбитри. Арбитражната клауза сочи, че спорът ще бъде решен от този от изброените арбитри, комуто недоволната страна възложи делото.
[фирма] е сезирал арбитър Б. Г., позовавайки се на наличието на неиздължен остатък по заема, като искът е насочен срещу М. С. и И. П.. Ответникът И. П. е призован от посочения в договора адрес в [населено място], А., [улица]. Призовката е връчена чрез „Е. Експрес” на 14.01.2015 год. на С. П.. Няма спор, че в арбитражното производство М. С. и И. П. не са взели участие – лично или чрез процесуален представител. Спорно по настоящето дело е дали е накърнено правото на участие на И. П..
Установено е в настоящето производство, че подписът върху анекса не е на И. П. и заключението на назначената по делото почеркова експертиза не е оспорено. Не е изследван подписа върху предоставения от ищеца екземпляр от Общите условия, поради позоваване на ответника на неговата неотносимост. [фирма] сочи, че върху оригиналния екземпляр от ОУ в кредитното досие подписи не са поставяни, доколкото той е отпечатан на гърба на договора в чиято клауза «Б» кредитополучателят и съдлъжника П. са заявили, че са се запознали с тях и са удостоверили това обстоятелство с подписите си.
Основанието по чл.47 т.2 ЗМТА не е налице. Сключвайки договора, И. П. с подписа си е удостоверил, че е запознат с Общите условия в които се съдържа арбитражната клауза. Вярно е, че подписът върху анекса не е негов и следва да се приеме, че той не е уведомен за сключването му. В този анекс, обаче, арбитражна клауза не се съдържа, а само е изменен погасителния план, като са отложени вноски №№ 49, 50, 51 и 52. При условие, че липсва промяна на естеството на задължението или на неговото основание, обикновената промяна на срока на дължимост на една или няколко вноски, не би могла да се приеме за новация, освен ако страната не установи animus novandi, каквото установяване не е налице. Поради това, позоваването на чл.124 ЗЗД е неуместно.
Не е налице и основанието по чл.47 т.4 ЗМТА.
Няма спор, че за арбитражното производство на И. П. книжата са били изпращани, чрез куриер и по конкретно, чрез дружеството [фирма], съставящо товарителници за възложените му куриерски пратки. Редът за изпращане и връчване на документи е регламентиран с чл.13.4 от ОУ, съобразно който изпратената по посочения в договора за револвиращ заем адрес документация „се счита за получена след изтичането на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра”. Т.е. страните са постигнали съгласие, че ако призовките и съобщенията са изпратени на правилния адрес, то дори не е необходимо установяване на връчването им. Подлежи на установяване само факта на изпращането им от арбитъра на този адрес.
В конкретния случай, няма спор че адресът на И. П. е именно този, на който са били изпратени призовките за арбитражното заседание, ведно с преписите от исковата молба – гр.“А.“, [улица]. Видно от арбитражното дело, призовката, препис от исковата молба и документи са били връчени на същия адрес на С. П. на 14.01.2015 год. Безспорно е обстоятелството, че С. П. е брат на И. П. и живее на адреса. Твърдението на молителя, че с брат си са в лоши отношения и той не му е предал призовката и преписа от исковата молба, дори да са верни, не опорочават връчването и не могат да се тълкуват в ущърб както на изпращача, така и на връчителя. Ще следва да се отбележи и това, с подписа си по п.Б от договора, И. П. е удостоверил, че са се запознал предварително с ОУ и се задължава да ги спазва като неразделна негова част, вкл. И способа за изпращане и презумпцията за получаване на книжа.
Процесуалните правила в арбитражното производство и в исковото производство пред държавния съд са различни. Арбитражните правила са специални и страните по договора, включвайки в него арбитражната клауза, са изключили приложимостта на генералната норма – общия процесуален ред по ГПК. Цитираната по-горе клауза на чл.13.4 от ОУ, за разлика от ГПК придава значение на факта на изпращането на призовката, а не на факта на връчването и. Включвайки в договора арбитражна клауза и приемайки реда, предвиден в Общите условия, И. П. се е съгласил с дерогирането на общия ред за призоваване, предвиден в ГПК
Нещо повече, той се е съгласил с релевантността на факта на изпращане дори и в случаите на отсъствие, неточност или непълнота на посочения адрес. Съобразно цитираната по-горе клауза на чл.13.4 от ОУ „Призовките и съобщенията се считат за получени след изтичане на петия работен ден и в случаите, когато на известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, непотърсени са, адресата е заминал, преместен е на друг адрес, адресът е непознат или е недостатъчен”.
Не е налице и основанието по чл.47 т.6 ЗМТА. Образуването на арбитражния съд или на арбитражната процедура е съобразено със споразумението на страните, материализирано в чл.13 от Общите условия. Конкретни доводи за нарушение на арбитражната процедура и несъответствието и с сключеното споразумение не са изложени.
Предвид на горното, като счете, че не е налице което и да било от основанията по чл.47 т.2, т.4 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на И. С. П. за отмяна на основание чл.47 т.2, т.4 и т.6 ЗМТА на постановеното от арбитър ad hoc Б. Г. арбитражно Решение № 1502 от 29.01.2015 год. по арб.д.№ 1502/2015 год. с което е бил уважен искът на [фирма] за сумата 4640.70 лв., ведно с лихва и разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.