3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 26.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1640 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на С. С. лично и като пълномощник на С. С. против определението по ч.т.д.№ 571/2017г. на Варненския АС, с което е оставена без уважение молбата на С. за освобождаване на основание чл.83,ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по частна жалба вх.№ 7186/11.12.2017г. по входящия регистър на АС Варна. В настоящата частна жалба е неправилно посочен номерът и датата на атакуваното с нея определение – вместо № 274 от 11.04.2018г., е вписан „№ 225 от 30.03.3018г.”, какъвто акт по това дело не съществува.
Твърди се в настоящата частна жалба, че атакуваното определение е нищожно, недопустимо, незаконосъобразно и очевидно неправилно. Недопустимостта е аргументирана с тезата, че не е била дадена възможност за ангажиране на допълнителни доказателства за допълнителни обстоятелства, след като съдът е счел, че не са налице достатъчно данни във връзка с депозираното искане. Недопустимостта е обоснована и с твърдението, че варненските съдилища не са компетентни да разглеждат делото на С. по чл.422 ГПК, тъй като настоящият му адрес при подаване на заявлението за издаване на заповедта е в [населено място].
В писмен отговор [фирма] оспорва основателността на частната жалба.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
За да остави без уважение искането на по С. чл.83,ал.2 ГПК за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената от него чрез С. С. като пълномощник частна жалба срещу постановеното по в.ч.т.д.№ 571/2017г. определение № 694/21.11.2017г., съставът на Варненския АС е посочил, че с разпореждане от 06.02.2018г. са дадени подробни указания за представяне на декларация по чл.83,ал.2 ГПК и съответните документи; че съобщението, ведно с разпореждането е редовно връчено на жалбоподателя С. на 21.03.2018г. като в указания срок по делото не са постъпили доказателства за предприети от молителя действия за подкрепяне на молбата по чл.83,ал.2 ГПК със съответни доказателства.
Частната жалба срещу отказа на апелативния съд да освободи жалбоподателя С. от внасяне на дължимата такса за обжалване на въззивното определение е неоснователна.
Твърдението за нищожност не е аргументирано. При служебно дължимата преценка, няма основание за извод обжалваният акт да страда от такъв порок.
Определението не е недопустимо. Недаването на възможност за ангажиране на доказателства /а в настоящия случай на страната не само че е дадена възможност, но изрично е указано с какви доказателства следва да подкрепи искането си/ не води до недопустимост на произнасянето на съда. Не води до недопустимост и доводът за несъобразена местна подсъдност, а и това твърдение е неоснователно. Както е посочено в определението от съдебното заседание от 19.09.2017г. по т.д.№ 1776/2014г. на ОС Варна, въпросът за подсъдността е разрешен с влязло в сила определение № 52 от 20.01.2014г. по в.т.д.№ 15/2014г. на АС Варна.
Доводи за неправилност на атакувания акт не са изложени.
Частната жалба следва да се остави без уважение. На основание чл.77 ГПК С. С. следва да бъде осъден да заплати по сметката на ВКС държавна такса за настоящото частно производство 15 лв., която не е събрана.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава определението по ч.т.д.№ 571/2017г. на Варненския АС /№ 274 от 11.04.2018г./, с което е оставена без уважение молбата на С. И. С. за освобождаване на основание чл.83,ал.2 ГПК от заплащане на държавна такса по ч.жалба вх.№ 7186/11.12.2017г. по входящия регистър на АС Варна.
Осъжда С. И. С. да заплати по сметката на ВКС на основание чл.77 ГПК държавна такса в размер на 15 лв. за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: