1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 25.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1898 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца „Р./Б./”Е. против Решение № 102 от 26.03.2015г. по в.т.д.№ 13/2015г. на Апелативен съд Пловдив, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 45/20134г. на ОС Пазарджик за отхвърляне на предявения от банката против Х. Н. Ж. иск по реда на чл.422 ГПК-за установяване съществуването на изискуеми вземания /главница, редовна лихва, наказателна лихва, комисионна за управление и законна лихва/ при настъпила предсрочна изискуемост на договор за банков кредит от 20.08.2008г. с кредитополучател ответника, за които суми е била издадена заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК по ч.гр.д.№ 4203/12 на РС Пазарджик.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по т.3 на чл.281 ГПК. Твърдението е, че автоматичната предсрочна изискуемост на процесните вземания е възникнало през 2010г., а длъжникът следва да се счита уведомен за този факт с получаване на призовката за доброволно изпълнение въз основа на предходна, но обезсилена впоследствие заповед за незабавно изпълнение на същите задължения /издадена на 13.10.2010г. по ч.т.д.№ 4168/2010г., срещу която по частна жалба от длъжника е било образувано в.ч.гр.д.№ 150/2011г. на ОС Пазарджик/. Поддържа се, че независимо от обезсилването на тази заповед, знанието на длъжника за възникналата предсрочна изискуемост остава и е важимо и по отношение на вземанията по заявлението, въз основа на което е настоящата заповед по ч.т.д.№ 4203/2012г. на РС Пазарджик-т.е. повторно подаденото заявление през 2012г. е на основание възникналата през 2010г. предсрочна изискуемост на задължението по кредита, за която длъжникът е уведомен чрез призовката за доброволно изпълнение по първоначално образуваното изпълнително дело /1401/2010г. на ЧСИ рег.№ 803/. Поддържа се, че ответникът в отговора на исковата молба не е въвел довод, че до знанието му не е достигнало обявяването на кредита за предсрочно изискуем; той е оспорил само размера на сумите, за които е издадена заповедта по ч.гр.д.№ 4203/2012г., а съдилищата незаконосъобразно са обсъждали въпроса за настъпилата изискуемост.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, при кумулативно посочени и неконкретизирани предпоставки на т.1,т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/допустимо ли е съдът в производството по чл.422 ГПК да отхвърли иска въз основа на факти, които не се оспорват от ответника, основан на твърдението, че ответникът не е оспорил факта на настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, за което бил уведомен в производството по ч.гр.д.№ 150/2011г. на ОС Пазарджик; делото било приложено в настоящото производство, но съдилищата игнорирали това обстоятелство; 2/ Посочва ли т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г.ОСГТК на ВКС начини за уведомяване на длъжника за възникване на предсрочна изискуемост на кредита-чрез писмено уведомление, нотариална покана, друг позволен от закона начин за доказване на това обстоятелство; 3/”Достигнало ли е чрез поканата за доброволно изпълнение на частния съдебен изпълнител до знанието на кредитополучателя Х. Ж./уведомен ли е той, че кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем по начина и условията, посочени в договора”; 4/ Бяха ли длъжни двете съдебни инстанции, на основание чл.235,ал.3 ГПК да вземат предвид всички факти, независимо дали са се осъществили преди предявяване на иска или след това, щом са от значение за спорното право, основан на становището, че не е обсъдено ч.гр.д.№ 4168/2010г. на РС Пазарджик, приложено като доказателство. Допълнителната предпоставка по този въпрос е аргументирана с цитирани решения на ВКС по новия съдопроизводствен ред; 5/„Бяха ли длъжни съдилищата да изпълнят произтичащото за тях задължение от чл.235,ал.3 ГПК при изграждането на своите изводи и изпълнили ли са те задължението си в този процес”.
В срока по чл.287 ГПК е постъпил писмен отговор, с който ответникът Х. Ж. оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е съобразила безспорния факт, че съгласно чл.10.2 от сключения между страните договор, кредитът става предсрочно изискуем при неплащане на някоя от вноските за повече от 150дни и че след 05.03.2010г. кредитополучателят е спрял плащанията. Позовала се е на т.18 от ТР №4 по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК, че предпоставка за иницииране на заповедно производство в хипотезата, при която в договора за банков кредит е предвидена предсрочна изискуемост при неизплащане на определен брой вноски, е писменото уведомяване на длъжника за упражненото от кредитора право на предсрочна изискуемост. Обсъдила е, че липсата на уведомление означава отсъствие на изискуемо вземане и че при доказателствена тежест на ищеца, настъпването на изискуемостта не е установено. Чрез препращане, на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд е споделен изводът, че в заповедното производство заявителят е основал вземанията си на погасителен план с нов лихвен процент, за който кредитиполучателят не е уведомен в съответствие с изискванията на договора.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване произтича от обстоятелството, че самият ищец не е твърдял нито в исковата молба, нито в допълнителната такава, че е обявил на длъжника проявлението на предсрочна изискуемост на кредита-напротив-поддържал е, че няма задължение да уведоми кредитополучателя за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение. Както е посочено в т.18 на ТР № 4/2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски кредитът става изискуем и че без да уведомява длъжника, може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви предсрочната изискуемост, което волеизявление да е достигнало до кредитополучателя. Твърдения, че ответникът е узнал, че кредиторът е упражнил това си право с получаване на призовката за доброволно изпълнение по образуваното през 2010г. изпълнително дело /образувано въз основа на изпълнителния лист по заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 4168/2010г., който е бил обезсилен по ч.в.гр.д.150/2011г. на ОС Пазарджик/ са изложени за пръв път едва в писмената защита пред първоинстанционния съд /депозирана преди последното съдебно заседание лист 238/, поради което съдилищата не са ги обсъждали. С оглед на това и защитната позиция на ответника за отсъствие на изискуемост на вземането, е заявена в хода на устните състезания пред първоинстанционния съд. Извън горното, поставянето на въпросите е подчинено на тезата на касатора, че обявяването на кредита за предсрочно изискуем е станало с получаване на призовката за доброволно изпълнение през 2010г., при положение, че в производството по ч.гр.д.№ 150/2011г. на ОС Пазарджик ответникът-жалбоподател се е позовал на липсата на ликвидност и изискуемост на задължението си, за което е била издадена предходната заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист-т.е. оспорвал е настъпилата предсрочна изискуемост, на която сега касаторът се позовава и твърди, че била обявена на длъжника през 2010г. Вторият въпрос няма характеристиката на правен, фактически е и третият. Четвъртият въпрос не кореспондира с правилото на чл.235,ал.3 ГПК относно фактите, осъществени преди предявяване на иска и заедно с последния въпрос, освен че е реторичен, е и твърдение за допуснати процесуални нарушения, което не е основание за допускане на касационното обжалване.
В обобщение, отсъства както основната, така и допълнителните предпоставки /които както се посочи при по-голямата част от въпросите са неконкретизирани и абстрактно и формално посочени/ за допускане на обжалването, като задължението за ясното им формулиране е за касатора, а не за ВКС. От друга страна изводите в обжалваното решение са изцяло съобразени със задължителните за всички съдилища указания по т.18 на ТР № 4/2014г. ОСГТК на ВКС по въпроса от кога е изискуемо вземането в хипотеза на предявен иск по чл.422,ал.1 ГПК, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка за предсрочна изискуемост на кредита.
Разноски за насрещната страна не се присъждат, тъй като такива за производството не са поискани и доказани.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 102 от 26.03.2015г. по в.т.д.№ 13/2015г. на Апелативен съд Пловдив, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: