О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 483
София, 07.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1262 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК
Образувано е по касационната жалба на „Корпоративна търговска банка”АД (в несъстоятелност), чрез синдиците Д. и М. срещу тази част от Решение № 288 от 31.01.2018 год. по т.д.№ 4493/2017 год. на Софийски апелативен съд, 6 с-в с която произнасяйки се по въззивната жалба на Д. С. Д. срещу Решение № 827 от 02.05.2017 год. по т.д.№ 3667/2016 год. на Софийски градски съд въззивният съд е включил в списъка на приетите вземания на кредиторите на „КТБ”АД (н) под отлагателно условие вземането на Д. за сумата 308808.75 лв. с поредност на удовлетворяване по чл.94 ал.1 т.4 ЗБН.
Ответникът по касация Д. Д. не е представил отговор в срока и по реда на чл.287 ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на следните въпроси: „1./ Подлежи ли на удовлетворяване в производството по банкова несъстоятелност вземане, за чието съществуване банката като длъжник е уведомена след откриване на производството по несъстоятелност; 2./ Допустимо ли е със съдебното решение по възражение по чл.66 ал.6 ЗБН съдът служебно (без да е сезиран с такова искане) да се произнесе по реда на привилегията, с която вземането ще бъде включено в списъка на приетите вземания; 3./ Може ли договор да бъде развален по взаимно съгласие на страните; 4./ Как следва да се тълкува „развалянето“ на договорите по чл. 20а ал.2 ЗЗД – като прекратяване на договора по взаимно съгласие или като разваляне с едностранно волеизявление в случай на договорно неизпълнение по чл. 87 ЗЗД; 5./ Допустимо ли е включването със съдебно решение по чл.68 ал.З ЗБН на вложител на несъстоятелна банка в списъка на приетите от синдика вземания с вземане под условие, в случаите, в които по реда на чл.63 ал.1 ЗБН вложителят не е предявил вземането под условие, а като безусловно; 6./ Допустимо ли е включването със съдебно решение по чл.68 ал.З ЗБН на вложител на несъстоятелна банка в списъка на приетите от синдика вземания с вземане под условие, в случаите, в които по реда на чл.66 ал.1 ЗБН в писменото възражение пред синдика вложителят не е претендирал вземането под условие, а като безусловно; 7./ След като цесионер се е разпоредил с придобитото чрез цесия вземане чрез изявление за прихващане, може ли впоследствие договорът за цесия да бъде прекратен и вземането да се върне обратно в патримониума на цедента; 8./ Подлежи ли на удовлетворяване от масата на несъстоятелност на банка вземане, което към датата на откриване на производството по несъстоятелност не се е намирало в патримониума на претендиращия го кредитор?
Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с противоречие с Решение № 40 от 13.05.2010 год. по т.д.№ 566/2009 год. на І т.о. на ВКС. С него ВКС се е произнесъл по правен въпрос по прилагането на чл.99 ЗЗД и вероятно касаторът го свързва с въпроса по п.7. По отношение на останалите въпроси се твърди приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК
Подържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК в хипотезата „очевидна неправилност”.
Отговор по чл.287 ал.2 ГПК не е представен.
Становището на настоящия съдебен състав по наличие на предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол се основава на следното:
Софийски градски съд е бил сезиран по реда на чл.68 ал.1 вр.чл.66 ал.6 ЗБН с възражението на Д. Д. срещу Решение № ЗБН66-45 от 14.01.2016 год. на синдиците на „Корпоративна търговска банка”АД – в несъстоятелност [КТБ(н)] с което негово вземане под № 2235 на клиент № 447057 е било прието и включено в списъка в размер на 11719.69 лв.
Фактическите обстоятелства са били безспорни пред инстанциите по същество.
Твърдението на Д.Д. е, че вземането му е в размер на 308908.75 лв. Заявеният петитум е за включването му в списъка на кредиторите с прието вземане в посочения размер или при условията на евентуалност, като кредитор с вземане под условие, че извършеното с тази сума прихващане бъде обявено за недействително с окончателен съдебен акт.
Качеството на Д. Д. като кредитор на КТБ (н) по силата на сключен на 23.04.2013 год. т.нар. „Рамков договор за платежни услуги на потребители” и Анекс към него за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс”, е безспорно. Спорен е размерът на вземането му. Този спор произтича от обстоятелството, че с договор за цесия, носещ дата 19.06.2014 год. Д. е цедирал на третото неучастващо лице „Екзотик 2000”ООД вземането си към КТБ по т.нар „Рамков договор” до размера на 298000 лв.
Вземането си в размер на 308908 лв. Д. е предявил на 22.06.2015 год., като няма спор относно срока по чл.63 ал.1 ЗБН. Тезата му, че вземането му е именно в този размер се основава на твърдението, че на 12.06.2015 год. договорът за цесия е бил развален, като съгласието на страните за развалянето му е материализирано в носещ същата дата Анекс към договора за цесия от 19.06.2014 год.
За да приеме, че вземането му е в размер на 11719.69 лв., ответникът-касатор се е позовал на обстоятелството, че едновременно с достигането до Банката на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД на 06.11.2014 год., цесионерът „Екзотик 2000”ООД е направил и изявление за прихващане с негово задължение към КТБ, възлизащо към този момент (06.11.2014 год.) на 4994161.28 лв. главница и 312413.64 лв. лихви. Вземането е било осчетоводено по партидата на цесионера, изявлението му за прихващане е било зачетено от Банката и е произвело погасителен ефект с размера на цедираното вземане. Поради настъпила на основание чл.23 ЗБН предсрочна изискуемост на остатъка от вземането, който дружеството с ограничена отговорност не е погасило, на 23.03.2015 год. КТБ е инициирал производство по несъстоятелност на „Екзотик 2000”ООД. По отношение на волеизявлението за прихващане е бил предявен иск с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, който е предмет на разглеждане по т.д.№ 3608/2015 год. на СГС VІ-17 с-в.
За да отхвърли иска по чл.68 ал.1 вр.чл.66 ал.6 ЗБН, първоинстанционният съд е прил, че няма принципна пречка договор за цесия да бъде развален, но в случая той не е породил обратно действие и вземането не е възстановено в патримониума на цедента, предвид извършеното прихващане, произвело погасителен ефект на плащане.
За да отмени първоинстанционното решение, съставът на САС се е мотивирал с това, че няма пречка договор за цесия да бъде развален по взаимно съгласие на страните, вкл. и при сбъдване на условие, предвидено в договора. Доколкото в случая с договора от 19.06.2014 год. е било постигнато съгласие той да бъде развален в случай, че КТБ бъде обявена в несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност, предхождаща датата на уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, която клауза е валидна, то сбъдването на би имало убратно действие и титуляр на вземането отново би станал цедентът. Счел е, че действието на развалянето би било валидно спрямо КТБ от момента на уведомяването. Тъй като съгласието за развалянето на цесията уведомяването за това обстоятелство е достигнало до КТБ след настъпването на погасителния ефект на прихващането, то би породило действие само в случай, че прихващането би било признато за недействително. При действително прихващане, обратният ефект не би настъпил. Прихващането е атакувано от синдиците на КТБ по исков ред и решението на СГС с което той се е произнесъл по него не е влязло в сила. Това е обусловило и крайния извод на състава на САС, че Д. би станал титуляр на спорното вземане, само при отричане на действието на извършеното прихващане, поради това е допуснал допълване в списъка на кредиторите на размера на вземането му под отлагателното условие, че с влязло в сила съдебно решение бъде обявена недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на прихващането, извършено с уведомление с вх. №11373/06.11.2014 год.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице. С Решение № 40 от 13.05.2010 год. по т.д.№ 566/2009 год. съставът на І т.о. на ВКС се е произнесъл по правен въпрос за „приложението на чл.99 ЗЗД, в хипотеза на неконсолидирано право на вземане, по което цедента, без съгласието на цесионера е приел плащане и правните последици от тези действия спрямо вътрешните отношения между цедента и цесионера и значението им за валидността на заявено изпълнение и съответстващия му отказ от права, произтичащи от приватизационен договор между цедента и трето лице, направено от това лице, с оглед цесията”. Приел е, че в хипотеза на чл.99 ЗЗД, вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от същия момент негов носител, докато договора има действие спрямо длъжника и третите лица след съобщаването, което поражда действие само след осъществяването му от цедента.
В случая, въззивното решение не е в противоречие отговора на правния въпрос, а в пълно съответствие с него, доколкото в мотивите на решението си САС обстойно е обсъдил тезите на страните при позоваване на същото решение. Ще следва да се отбележи отново и обстоятелството, че пораждането на обратното действие на развалянето е поставено в зависимост от отпадането на погасителния ефект на прихващането.
Не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и по отношение на останалите въпроси.
ВКС многократно е имал случай да напомни, че критериите обуславящи прилагането на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са въведени с т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год. и според тях правният въпрос е „от значение за точното прилагане на закона“, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването `и с оглед изменения в законодателството и обществените условия. От „значение за развитието на правото“ е произнасянето на ВКС, когато законите са непълни, неясни или противоречиви. Целта е да бъде създадена съдебна практика по прилагането им, респ. да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая твърдения за наличие на създадена задължителна съдебна практика, нуждаеща се от промяна или осъвременяване по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение или за непълнота и противоречие в законите, налагаща създаването на съдебна практика по правните въпроси, не са изложени.
Въпросите не отговарят и на селективните критерии по т.1 на същото Тълкувателно решение за правни такива.
Първият от въпросите е поставен общо, а и ЗБН не придава релевантност на факта на узнаване на банката за наличие на вземане, за разлика от релевантността на факта на възникване на вземането, факта и момента на предявяването му и пр. Отговорът на въпроса по п.2 се съдържа в ал.3 на чл.68 ЗБН, сочещ реквизитите на решението с което съдът се произнася по възраженията по чл.66 ал.3 ЗБН. Същото касае и въпроса по п.3, чийто отговор се съдържа в чл.20а ал.2 ЗЗД и той очевидно е известен и на касатора с оглед съдържанието на въпроса по п.4. Нормата на чл.20а ал.2 ЗЗД е ясна и ясно разграничава хипотезите на разваляне/отмяна по взаимно съгласие и разваляне поради неизпълнение, като следва да се отбележи, че никога в доктрината и съдебната практика не е поставяна под съмнение липсата на аналогия между тях. Въпросите по п.5 и п.6, макар и формулирани различно се свеждат до това, допустимо ли е включване на вземане по чл.66 ал.1 ЗБН в списъка на приетите вземания под отлагателно условие в случай, че то не е било предявено като такова или няма искане във възражението. Както вече бе посочено, във възражението изрично е направено евентуалното искане за включване на вземането под отлагателно условие от което следва, че въпроса по п.6 не кореспондира с данните по делото. Въпросът по п.5 за възможността за съда да включи искането под условие също не покрива критериите по т.4 на ТР № 1/19.02.2010 год., доколкото видно от списъците по чл.64 ал.1 ЗБН е, че синдиците са включили в тях вземания под условие, вкл. и спорното вземане на „Екзотик 2000”ООД. Условието е именно изхода на съдебния спор по действителността на извършеното прихващане. Въпросът по п.8 няма самостоятелно значение, а отново е свързан с отговора за развалянето/отмяната на договора за цесия и действителността на прихващането-действителността
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – хипотеза „очевидна неправилност”. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран въззивен съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Твърдението в изложението за очевидна неправилност на решението поради това, че изявлението на „Екзотик 2000”ООД е произвело правно действие и е погасило вземането, съставлява довод по съществото на спора, който освен това касае друго съдебно производство и не обосновава валидна предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 288 от 31.01.2018 год. по т.д.№ 4493/2017 год. на Софийски апелативен съд, 6 с-в.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.