1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 889
София, 22.11.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1083 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника ЗД [фирма], София против Решение № 138 от 18.01.2016г. по в.гр.д.№ 3401/2015г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаването на иска с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за разликата над 125 000лв. до 250 000лв. и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за разликата от 250 000лв. до 500 000лв., на ищцата Г. С. Г. са присъдени още 250 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пътно произшествие от 07.07.2012г., ведно със законната лихва от същата дата.
В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на решението в обжалваната част на основание чл.281, т.3 ГПК. Твърдението е за неправилно приложение от въззивната инстанция на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД във връзка с довода, че пострадалата е съпричинила вредата, пътувайки в автомобил, управляван от пиян водач, който факт й е бил известен. Акцентира се на обстоятелството, че приетата по делото медицинска експертиза е установила, че степента на опиянение на водача /1.27 промила/ има видими външни белези, които могат да се възприемат от околните; че ищцата не е проявила нормална елементарна грижа, за да констатира този факт, който е бил установим, тъй като делинквентът е лице, с което е живяла на съпружески начала и двамата са били заедно преди да се качат в автомобила. Поддържа, че денят на пътното произшествие съвпада с рождения ден на ищцата и повече от ясно е, че „те заедно са се черпили по този повод и заедно са се качили в автомобила”.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран, а е посочено, че даденото от въззивния съд разрешение е свързано с критерия за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени при птп неимуществени вреди, като въззивното решение е в противоречие с ППВС 4/68г. и други цитирани решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. Посочва се, че релевантен е въпросът и за приложение на чл.51,ал.2 ЗЗД и определяне на процент на съпричиняване на вредата от пострадалия и редуциране на полагащото му се обезщетение, в случаите, когато пътува в автомобил, управляван от пиян водач и съобразяване със задължителната съдебна практика ППВС 7/63г. и т.7 на ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС. Поддържа се, че САС не е разгледал втората хипотеза, разяснена в мотивите към т.7 на ТР №1/2014г. на ОСТК на ВКС относно възможността за узнаване на обстоятелството за употребен от водача алкохол при проявена нормална дължима грижа.
Ответницата по касация в писмен отговор оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Безспорно е по делото, че със споразумение от 10.07.2013г. по н.о.х.д.№ 1677/2013г. на РС Варна, водачът Н. К. Н., роден 1977г. е признат за виновен за това, че на 07.07.2012г. при управление на л.а. „Опел Т.” рег. [рег.номер на МПС] поради нарушаване на правилата за движение по непредпазливост причинил тежки телесни повреда на Г. Г., родена 1980г., изразяващи се в травма и тежка контузия на гръбначния мозък, квадриплегия, обусловила осакатяване на горни и долни крайници и множество средни телесни повреди, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол 1.27 промила. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 250 000лв., отчитайки безспорно установените факти, че за изключително тежкия характер на претърпените телесни увреждания на гръбначния мозък (с прекъсване на канала), фрактурите по гръбначния стълб, осакатяването на четирите крайника, трайното затруднение на дишането и острата дихателна недостатъчност, обезчувствяване на тялото, постоянното разстройство на здравето и опасността за живота на пострадалата, комплексните и сложни оперативни интервенции, търпените изключително интензивни болки и страдания за един относително дълъг период от шест месеца, които не са отшумели, а са се установили като постоянни и са останали със значителен характер; че към настоящия момент ищцата е в пълна невъзможност за самостоятелно движение и самообслужване, нарушен е механизмът на дишане, липсва и контрол на тазовите резервоари. Отречена е основателността на възражението на ответника за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД с оглед факта, че пострадалата е пътувала в управлявания от употребилия алкохол водач.
САС е бил сезиран с жалби и на двете страни, като ответникът е обжалвал решението за уважаването на иска за разликата над 125 000лв. Потвърдил е извода по възражението за съпричиняване, основано на факта, че ищцата е приела да пътува с водач, употребил алкохол. Обосновал е, че тежестта на доказване основателността на това възражение е на застрахователя, който следва да установи знанието на този факт от пострадалия, защото констатация за употреба на алкохол не води автоматично до намаляване на обезщетението. Обсъдено е, че приетата пред първоинстанционния съд експертиза е посочила, че външните проявления на алкохолно опиянение в лека степен /каквото е в границата между 0.5-1.5/ може да са видими за страничен наблюдател, но по делото липсват данни, които да установят дали ищцата е възприела това поведение преди да се качи в автомобила, била ли е в състояние правилно да възприема и оценява фактите, могла ли е обективно да прецени степента на алкохолно опиянение и изобщо знаела ли е, че водачът е употребил алкохол. С тези мотиви е прието за неустановено, че ищцата съзнателно сама се е постановила в опасната ситуация да пътува в превозното средство, съответно че е приела да поеме риска от опасните последици от инцидент. При произнасяне относно размера на обезщетението, освен вида и характера на уврежданията на ищцата е съобразена с 100 процентовата трудова неработоспособност, признатата необходимост от чужда помощ и пълната зависимост от грижите на околните, пълното обездвижване, отсъствието на подобрение и на перспективи за такова. Мотивирано е, че се касае за много тежък случай на претърпени вреди от млада жена, чийто живот е променен завинаги в деня на навършването на 32 години, че поради безпомощното си състояние не може да се грижи и радва да двете си деца, родени 2001г. и 2008г. Като критерий е отчетен моментът на настъпването на увредата и при цялостната преценка на релевантните факти, е счетено, че справедливото обезщетение е 500 000лв.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на поставен правен въпрос – заявленията в изложението не могат да се квалификицат като общо основание за допускане на обжалването. Правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва е поставен с ясна и точна формулировка от касатора.
Твърдението за несъобразяване на решението на САС с критерия за справедливост, което може да бъде изведено от изложеното, не е относимо към общото основание за допускане на касационното обжалване. Необосновано е и приложното поле на касационното обжалване по приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като касаторът свързва проблема единствено с твърдения за неправилност, посочвайки, че съставът на апелативния съд е разгледал само първата хипотеза на съпричиняване, разяснена в т. на ТР№ 1/2014г., но не и необходимостта от изследване на обстоятелството дали пострадалата, при проявена дължима грижа, е могла да установи, че водачът е повлиян от алкохол. Несъгласието на касатора с правните доводи на въззивната инстанция, че доказателствената тежест за установяване на предпоставките за намаляване на обезщетението поради принос на пострадалата за увреждането е негова, не могат да послужат като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
При неясно и неконкретно формулирани правни въпроси, безпредметно е обсъждането на въведеното от касатора допълнително основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, а и позоваването му на задължителна практика на Пленума на ВС и на ОСТК и на решения по чл.290 ГПК е формално и необосновано.
Процесуалният представител на ответницата по касация претендира присъждане на разноски на основание чл.38 ЗА, но липсва договор за правна помощ, от който да е видно, че оказваната правна помощ е безплатна, т.е. да е договорено между адвоката и клиента безплатна правна защита. Изявлението на упълномощителката в пълномощното не е достатъчно, за да обуслови прилагането на нормата на чл.38,ал.2 ЗА.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 138 от 18.01.2016г. по в.гр.д.№ 3401/2015г. на Софийски апелативен съд, 7 състав в обжалваната от ЗД [фирма] част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: