2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 363
С., 13.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2977 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Застрахователна компания “О.” – клон България срещу тази част от Решение № 245 от 11.02.2013 год. по гр.д.№ 2840/2012 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна жалба на Т. И. Н. срещу Решение от 19.05.2012 год. по гр.д.№ 9396/2011 год. на Софийския градски съд отменил първоинстанционния акт в отхвърлителната му част за сумата над 18000 лв., приемайки, че дължимото на Н. от ЗК”О.” – клон България на основание чл.226 ал.1 ЗЗД застрахователно обезщетение следва да бъде в пълния предявен размер от 50000 лв.
Искането е за касиране на решението на САС в частта с за сумата над 18000 лв.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответницата по касация Т. И. Н., не е депозирала писмен отговор.
Ищцата Н. е пострадала в резултат на ПТП на 30.05.2011 год., вина за което има Й. Й. – водач на л.а. „Мерцедес” с ДК [рег.номер на МПС] . Пешеходката Т. Н. се е движела по тротоара на [улица]в [населено място], когато при маневра “десен завой” водачът е изгубил управление върху автомобила, който се е качил върху тротоара и е ударил Н., причинявайки и телесни увреждания – фрактура и разместване на пубисната и седалищната кости. Поради това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗК”О.” – клон България, Т. Н. е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 50000 лв.
Последователно подържаната теза на ответника е, че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е уважил иска до размера на 18000 лв. Сезиран с въззивната жалба на ищцата, съставът на САС е увеличил обезщетението до 50000 лв. Мотивирал се е с това, че уврежданията, които Т. Н. е получила са в резултат на ПТП са наложили три оперативни интервенции, обусловили са трайно затруднение на движенията на крайниците и снагата, търпяла е интензивни болки и страдания, останал е оперативен цикатрикс, както и че не е налице пълно възстановяване – Т. Н. се придвижва с бастун и е налице невъзможност за продължително седене.
В касационната жалба се съдържат доводи по прилагането на чл.52 ЗЗД. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен обуславящ правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран – т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът сочи, че разглеждането на спора ще е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – уеднаквяване практиката на съдилищата при прилагането на критериите за справедливост с оглед икономическите условия и стандарта на живот.
Съдебният състав счита, че не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, не може да има унифициране на критериите за справедливост. Ако съдилищата не са мотивирали изводите си относно размера на присъжданите обезщетения, това би съставлявало нарушение на процесуалния закон и оттам основание за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 ГПК, но не и основание за допускане на касационен контрол. Не би могло, обаче, да има единни критерии по прилагането на чл.52 ЗЗД. Критериите за справедливост са специфични за всеки отделен случай и унифицирането им би ги обезсмислило. Във всеки отделен случай съдилищата дължат преценка за дължимото обезщетение с оглед всички данни по конкретното дело – обстоятелства при деликта, естеството на увреждането, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, тяхната продължителност и последици и пр. Преценяват се всички релевантни факти и обстоятелства, а те не могат да бъдат еднакви при различните съдебни спорове, доколкото идентични случай на деликт на болки и страдания, отражения върху психиката физиката и пр. няма.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 245 от 11.02.2013 год. по гр.д.№ 2840/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.