О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 449
София, 21.10. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2218 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Интелиджънт Системс България”ЕООД против Определение № 2156 от 26.06.2019г. по ч.т.д. /н/ № 2137/2019г. на САС, ТО, 11 състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството против Определение №1190 от 27.02.2019г. по т.д./н/ № 6854/2016г. на Софийски градски съд /неправилно посочен „Софийски окръжен съд”/, ТО, VІ-13 състав, с което е върната – оставена е без разглеждане молбата на „Интелиджънт Системс България”ЕООД за предявяване на вземане вх.№ 158662 от 03.12.2018г. /неправилно посочена от първоинстанционния съд „2008година”/ в производството по несъстоятелност на длъжника „Фермер 2000”/н/ ЕАД.
С частната жалба иска отмяна на определението на САС. Изразява се несъгласие с изводите на въззивната инстанция, че обжалваното определение не попада в хипотезите на чл.274,ал.1 ГПК. Посочва се, че СГС е отказал да разгледа искането за включване в списъка на приетите вземания вземането на „Интелиджънт Системс България”ЕООД срещу несъстоятелния длъжник „Фермер 2000” ЕАД. Поддържа се, че макар това определение да не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, се прегражда възможността на дружеството да се конституира като страна – кредитор в това производство.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да счете за недопустима подадената частна жалба срещу определението на СГС, съставът на САС е посочил, че постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, съгласно нормата на чл.613а, ал.3 ТЗ, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК, поради което допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелност определения е обусловена от наличието на предпоставките на чл.274,ал.1 ГПК. Мотивирано е, че съгласно тази разпоредба на обжалване с частна жалба подлежат определенията, когато същите са или преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани. Обсъдено е, че с обжалваното определение е върната молба с обективирано искане за предявяване на вземане. Счетено е, че независимо от произнасянето в определението, произтичащите от него правни последици имат значение само за направилия искането молител, респ. същото не въздейства преграждащо върху развитието на производството по несъстоятелност. Изразено е становище, че поради това, че не носи белезите на акт, преграждащ развитието на производството по несъстоятелност, определението не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, а след като в закона не е предвидена изрично възможност за обжалването му, е изключена и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Подадената частна жалба пред ВКС е допустима – с обжалваното определение апелативният съд не е осъществил инстанционен контрол по отношение на акт на съда по несъстоятелността, а е преградил възможността за такъв контрол, оставяйки без разглеждане подадената частна въззивна жалба.
По същите съображения произнасянето от настоящата инстанция по подадената частна жалба не е обвързано от обосноваване на предпоставките по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – апелативният съд е постановил преграждащо определение и то подлежи на обжалване по общия ред на чл.274,ал.2,изр. първо, предложение първо във вр.с чл.274,ал.1 ГПК и чл.621 ТЗ.
Обжалването определение е неправилно. С него съставът на САС е прогласил за необжалваем – неподлежащ изобщо на инстанционен контрол, постановен за първи път от съда по несъстоятелността акт, с който е отречена възможност да се развие производство по предявяване на вземане на кредитор чрез оставяне без разглеждане на молбата за предявяване на вземането. Атакуваното пред САС определение има характер на такова за прекратяване на производство по молба на кредитор в производството по несъстоятелност.
Възможностите на кредитор за участие в производството по несъстоятелност /извън вземанията по чл.687 ТЗ/ са взаимно свързани и последователни. В основата им е предявяването на вземането /чл. 685, респ. чл.688 ТЗ/, което обуславя и възможността за защита на последващите етапи – оспорване на списъка и произнасяне по възражението от съда по несъстоятелността /чл.690,ал.1 ТЗ и чл.692,ал.2 ТЗ/ и защитата по исковия ред по чл.694 ТЗ. Предявяването на установителния иск е предпоставено от изчерпване на предходните фази. Оставяне без разглеждане/прекратяване на производството по молба за осъществяване на защитата на който и да е от посочените етапи, има преграждащ характер и съответният преграждащ акт подлежи на инстанционен контрол на основание чл. 613а, ал 3 ТЗ във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК. Отказът за приемането, за допускане до разглеждане на молбата, с която кредиторът предявява вземането си, директно прегражда възможността му за участие в производството за колективно принудително изпълнение върху имуществото на несъстоятелния длъжник; възможността да упражни правото си да получи наред с другите кредитори справедливо удовлетворяване; възможността да влияе върху производството по несъстоятелност като негов участник; преклудира процесуалните права на кредитор да претендира приемането на вземането му и принудителното му удовлетворяване, осъществимо само в рамките на универсалното принудително изпълнение в производството по несъстоятелност.
Въззивната инстанция неправилно е тълкувала буквално разпоредбата на чл.613а,ал.3 ТЗ във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК и е приела, че на инстанционен контрол би подлежало единствено определение на съда по несъстоятелността, с което се прегражда/прекратява изцяло образуваното производството по несъстоятелност срещу длъжника. С оглед на препращащата разпоредба на чл.621 ТЗ, немислима е, с оглед общите принципи на гражданското съдопроизводство, необжалваемостта на акт за оставяне без разглеждане на молба/искане, който има преграждащ характер. Атакуваното определение, постановено в производството по несъстоятелност има преграждащ характер, поради което подлежи на обжалване пред апелативния съд на основание чл.613а,ал.3 ТЗ във вр. с чл.274,ал.1,т.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Определение № 2156 от 26.06.2019г. по ч.т.д. /н/ № 2137/2019г. на САС, ТО, 11 състав.
Връща делото на същия състав на САС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: