Определение №100 от 8.3.2019 по тър. дело №2397/2397 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

София, 08.03. 2019 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2397 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците С. Д. и К. Д. против Решение № 917 от 17.04.2018г. по гр.д. № 3248/2017г. на САС, Първи граждански състав, с което след отмяна на решението по т.д.№ 111/2016г. на ОС Враца, са отхвърлени исковете им, предявени срещу Доля Шишкова и М. Ш. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, във вр. с чл.429 ГПК и чл.155,ал.2 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Д. и К. Д. не дължат на Доля Шишкова и М. Ш. сумата 52 689лв., за която последните са се суброгирали в правата на първоначалния кредитор „ЦКБ“АД по изпълнително дело № 27/2016г. на ЧСИ рег.№ 926 с район ОС София.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК, иска се отмяната му и постановяване на друго за уважаване на предявения отрицателен установителен иск със законните последици. Поддържа се, че с подписването на Анекс от 07.09.2016г. първоначалният кредитор „ЦКБ“АД е освободил от отговорност за удовлетворяване на вземането си по договора за банков кредит поръчителите С. Д. и К. Д.. Вследствие на това, ответниците като ипотекарни длъжници и собственици на имота, върху който е било реализирано изпълнението за събиране на вземанията на банката-взискател, няма как да се суброгират в права срещу ищците, от които самият кредитор вече се е отказал. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на чл.429,ал.1 ГПК солидарният длъжник, който е платил дълга, може да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист, но едва след като съдебният изпълнител се увери, че са налице предпоставките за конституирането му, солидарният длъжник придобива качеството на взискател. Посочва се, че въз основа на молба на ответниците, те са конституирани като взискатели с постановление на ЧСИ от 16.09.2016г., но преди издаването на постановлението, на 07.09.2016г. кредиторът /банката/, в чиито права ответниците твърдят да са се суброгирали, е освободил от отговорност поръчителите за удовлетворяване на вземането си, произтичащо от договора за банков кредит
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:
1/Към кой момент настъпва суброгирането в правата на първоначалния кредитор на трето лице, ипотекирало своя вещ за чуждо задължение и претърпяло принудително изпълнение;
2/В случай, че кредитор, който е удовлетворен частично с продажба на имот собственост на трето лице, освободи от отговорност поръчителите за удовлетворяване на вземането си към тях, третото лице, претърпяло принудително изпълнение, може ли да се суброгира в правата на първоначалния кредитор спрямо поръчителите.
В писмен отговор ответниците оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Като факти, отричащи спорното право в исковата молба са били въведени твърдения, аналогични на изложените в касационната жалба – че ищците са освободени от банката от отговорност като поръчители по договор за банков кредит, поради което по отношение на ответниците – ипотекарни длъжници, претърпели принудително изпълнение върху имота си за събиране на вземането на банката, произтичащо от същия кредитен договор, отсъстват предпоставките по чл.429,ал.1 ГПК за суброгация в правата на взискателя в изпълнителното производство.
Последователно поддържаната от ответниците теза е, че последиците на суброгацията са възникнали преди сключване на споразумението от 07.09.2016г., с което ищците са освободени от банката от отговорност като поръчители, както и че споразумението няма за тях като трети лица достоверна дата /чл.181,ал.1 ГПК/ и е съставено за целите на процеса.
По делото е било безспорно, че кредитополучателят по договор за банков кредит „Ин Прес БГ“АД и ищците като поръчители по същия договор са длъжници по образувано от „ЦКБ“АД изпълнително производство въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по реда на чл.417 ГПК. Безспорно е, че принудителното изпълнение е било насочено върху имота на ответниците, ипотекиран за обезпечение на вземането на банката по същия договор за банков кредит, както и че сумата от продажбата на имота, възложен с влязло в сила постановление на ЧСИ от 15.07.2016г, е разпределена в полза на взискателя „ЦКБ“АД с влязло в сила на 09.08.2016г. разпределение. Безспорно е, че ответниците са били конституирани като взискатели с постановление на ЧСИ на 16.09.2016г. на мястото на първоначалния взискател до размера на сумата, с който от продажната цена е погасено вземането на банката. По делото е представен Анекс от 07.09.2016г. към Допълнително споразумение между „ЦКБ” като кредитор, „Ин Прес БГ” като кредитополучател и С. и К. Донови като поръчители, по силата на което банката ги е освободила от отговорност за дълга, произтичащ от договора за банков кредит.
Първоинстанционният съд е уважил отрицателните установителни искове, приемайки, че в полза на ответниците не са възникнали предпоставките на чл.429,ал.1 ГПК. Приел е, че те са конституирани като взискатели с постановление на ЧСИ от 16.09.2016г., но поръчителите са освободени от поръчителството по силата на анекса от 07.09.2016г., сключен с кредитора. Възприета е тезата на ищците, че ответниците не могат да се суброгират в права, от които първоначалният взискател се е отказал, независимо от изпълнението на чуждия дълг.
Въззивната инстанция не е споделила изводите на първоинстанционния съд. Мотивирала е, че суброгацията на ответниците в процесуалното право на принудително изпълнение е във функционална връзка с материалната суброгация в правата на кредитора при отговорност за чужд дълг, уредена в чл.155 ЗЗД. Отчела е, че ответниците безспорно имат качеството на ипотекарни длъжници към момента, към който частично са погасили чуждия дълг към банката-взискател по изпълнителнвото дело до размер на 52 689лв, представляваща продажната цена, получена от публичната продан на собствения им недвижим имот. Обосновала е, че с влизане в сила на постановлението за възлагане на 15.07.2016г. окончателно е завършен фактическият състав на проведената публична продан на ипотекирания имот, предхождано от постъпване на продажната цена по особената сметка на съдебния изпълнител, когато настъпва погасителният ефект на плащането и взискателят се счита удовлетворен за вземането си в посочения размер. Изведено е, че с погасяване на чуждия дълг с влизане в сила на постановлението за възлагане на 15.07.2016г., е завършен и фактическият състав на законната суброгация по чл.155 ЗЗД като вид частно правоприемство, чиито правни последици се проявяват еx lеgе; че извършеното от ипотекарните длъжници плащане представлява единствената законова предпоставка за „встъпване” в правата на банката-взискател против длъжника и поръчителите. Обосновано е, че разпоредбата на чл. 155 ал.2 ЗЗД урежда законно частно правоприемство и признава правото на собственика, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение да встъпи в правата на удовлетворения кредитор като в тази хипотеза законът признава интереса на собственика на ипотекиран в обезпечение на чужд дълг имот и го освобождава от тежестта да доказва своя интерес /чл.74 ЗЗД/ от изпълнението. Отчетено е, че в процеса не е твърдяно от ищците основание за плащане, изключващо встъпването в чужди права, нито има спор, че дългът към първоначалния взискател е погасен в посочения размер. За ирелевантно е счетено обстоятелството към кой момент съдебният изпълнител е конституирал ответниците като взискатели в изпълнителното производство. Изложени са съображения, че техните права възникват по силата на закона, а постановлението има само констативен характер. Така е обосновано, че анексът към договора за банков кредит от 07.09.2016г., с който първоначалният кредитор е освободил от отговорност поръчителите – ищци, не може да погаси възникналото в по-ранен момент в полза на ответниците законно правоприемство, легитимиращо ги като взискатели в изпълнителното производство по силата на издадения в полза на банката изпълнителен лист срещу поръчителите-ищци. Като допълнителен аргумент, отричащ основателността на тезата на ищците е посочено обстоятелството, че споразумението от 07.09.2016г. е частен диспозитивен документ, който не може да бъде противопоставен на ответниците, които са възразили срещу приемането му като антидатиран. Анализирано е, че ответниците не са участвали при съставяне на това допълнително споразумение и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране и като трети лица по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК, посочената в документа дата не може да им се противопостави дори суброгацията да се приеме за настъпила с конституиране на ответниците с постановление на съдебния изпълнител.

Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване по първия въпрос не са налице поради отсъствие на надлежно въведена от касатора допълнителна предпоставка, която не се изчерпва с буквалното възпроизвеждане на диспозитива на т.4 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Паралелно с това по поставения въпрос е налице практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК, която принципно изключва приложното поле на въведената т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. В решение № 61 по т.д.№ 678/2011г. на 2 т.о. на ВКС е обобщено, че плащането на обезпеченото с ипотека задължение е достатъчно за суброгирането в правата на удовлетворения кредитор на основание чл.155,ал.2 във вр. с ал.1 ЗЗД. В този смисъл са и изложените от САС правни доводи, обусловили изхода на спора, в които е изследван детайлно въпросът от кой момент се счита удовлетворен взискателят в изпълнителното производство, насочил изпълнението за събиране на вземането си върху недвижимия имот на ипотекарните длъжници.
Несъгласието на касатора с изводите в обжалваното решение, че суброгацията в хипотезата на чл.155,ал.2 ЗЗД настъпва по силата на закона с факта на удовлетворяването на кредитора с продажбата на ипотекирания от третото лице имот не може да послужи като основание за допускане на обжалването. Тезата, с които касаторите отричат законовото суброгационно право на ответниците е в противоречие с даденото разрешение по т.д. № 2124/2016 г. 2 т.о. – третото лице, ипотекирало свой имот за чуждо задължение, не дължи нищо на кредитора.
В материалното отношение с кредитора, лицето обезпечило чуждото задължение с ипотека върху свой имот не е длъжник, независимо че следва да има качеството на страна в изпълнителния процес с оглед защита на интересите му.
Отговорът на втория въпрос е изцяло предпоставен от отговора на първия поставен от касаторите с оглед преценката кой е по ранният момент /възникване на законовото суброгационно право на претърпелите принудително изпълнение върху имота си ипотекарни длъжници за събиране на вземането на банката или освобождаването на поръчителите от отговорност към първоначалния взискател- банката/. В този смисъл той няма самостоятелно значение за изхода на спора и не притежава съществената характеристика по т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС да е обуславящ, а не хипотетичен.
При мотивиране на искането си за допускане на касационното обжалване касаторите не държат сметка за изложените от САС самостоятелни съображения за неоснователност на отрицателния установителен иск – за непротивопоставимост на ответниците на датата, на която ищците твърдят, че са освободени от отговорност като поръчители, които са изцяло съобразени с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение по гр.д.№ 176/2010 на 2 г.о. на ВКС.
Ответниците претендират заплащане на разноски за производството, но доказателства за извършването им не са нито посочени като приложени, нито са представени с отговора на касационната жалба.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на Решение № 917 от 17.04.2018г. по гр.д. № 3248/2017г. на САС, Първи граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top