3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 886
С., 12.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 4434 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ответницата Ц. А. М. против Определение № 1746 от 01.08.2013г. по ч.гр.д.№ 2636/2013г. на Софийски апелативен съд, 8 състав, с което е потвърдено определението от 30.04.2013г. по гр.д.№ 15114/2013г. на Софийски градски съд, І-1състав. Първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на ответницата М. за възстановяване на основание чл.64,ал.2 ГПК на срока за подаване на отговор на исковата молба по чл.367 ГПК.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение като неправилно и възстановяване на срока за извършване на процесуалното действие. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа произнасяне от въззивната инстанция по процесуалноправния въпрос: как се извършва призоваване и какви са задължителните реквизити, с които се удостоверява редовното връчване на съдебните книжа. Допълнителната предпоставка е аргументирана с разрешаването на въпроса „в противоречие с правилната практика на съдилищата по приложението на разпоредбата на чл.50 ГПК”. От приложените актове на ВКС само Определение № 157/2013г. по ч.т.д.№ 59/2013г. има характер на задължителна практика по смисъла на т.1 чл.280,ал.1 ГПК, но произнасянето в него е по различен въпрос; останалите актове са поставени в производство по чл.288 ГПК, чл.274,ал.2 и чл.307 ГПК. Следващият поставен като процесуалноправен въпрос е дали нередовното връчване или призоваване, при конкретна преценка и доказване на неговата непредвидимост и непреодолимост за всеки конкретен казус може да се приеме за особено непредвидено обстоятелство, обосноваващо възстановяване на пропуснат срок по реда на чл.64 ГПК. Като допълнително основание е въведена т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма] е постъпил отговор срещу допустимостта и основателността на подадената частна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е постъпила в преклузивния срок, но искането за допускане на касационно обжалване на определението е неоснователно.
Въззивната инстанция е установила, че на 28.11.2012г. Ц. М. е приела лично съобщението, в което е отразено изпращане на препис искова молба и доказателства с указания за представяне на отговор, и че в срока по чл.367,ал.1 ГПК такъв не е постъпил. Констатирала е, че в молбата по чл.64 ГПК ответницата не е твърдяла нередовно уведомяване за указаната на 28.11.2012г. възможност за депозиране на отговор, а като основание за възстановяване на срока е релевирано твърдението, че съобщението не е съдържало описаните приложения- искова молба и доказателства. При тези данни САС е мотивирал, че посоченото обстоятелство- неприлагане на приложения, дори и да е вярно, не може да бъде определено като „особено непредвидено, което страната не е могла да преодолее”, а същевременно в текста на приетото съобщение изрично е отбелязано, че се връчва с описаните в него документи и при неотразяване на възраженията на адресата, че такива липсват, се ползва с материална доказателствена сила на официален документ.
С оглед на възпроизведените решаващи изводи на въззивната инстанция по съществото на молбата, очевидна е неотносимостта на първия поставен процесуалноправен въпрос за реквизитите, удостоверяващи редовното връчване на съдебните книжа. При положение, че страната не е възразила срещу удостовереното в съобщението връчване на указанията за представяне на отговор по чл. 367 ГПК ГПК, не е предмет на произнасяне въпросът за редовното уведомяване за тази възможност и касационно обжалване по този въпрос не може да бъде допуснато. Вторият поставен като процесуалноправен въпрос за „непредвидимост и непреодолимост на нередовно връчване” е неразбираем. При конкретни и ясни изводи на въззивната инстанция, че евентуалното невръчване на препис от исковата молба и доказателства не може са бъде основание за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба, защото липсата на приложения по своя характер не е непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, което страната да не може да превъзмогне, за да подаде писмен отговор, релевантен правен въпрос не е формулиран.
Поставените от касаторката въпроси не са такива, които да отговарят на критериите, посочени в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да се обсъжда наличието на допълнително поддържаните основания.
Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1746 от 01.08.2013г. по ч.гр.д.№ 2636/2013г. на Софийски апелативен съд, 8 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.