О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 310
С., 01.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 989 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1408 от 02.08.2012г. по т.д.№ 499/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено решението на СГС по т.д.№ 646/2009г. за отхвърлянето на иска, предявен от [фирма] срещу [фирма] и е постановено друго, с което на основание чл.517,ал.3 ГПК едноличното дружество с ограничена отговорност е прекратено.
Въззивният съд е приел за неправилни изводите на първоинстанционния съд: че образуваното от [фирма] изпълнително дело № 3435/2003г. на І отд., 6 уч. при е било прекратено по силата на закона, на основание чл.330,ал.1,б.”д”ГПК-отм., с изтичането на двугодишния срок от последното предприето изпълнително действие /налагането на запора на дружествените дялове на длъжника на 16.12.2003г./, на 16.12.2005г.; че изпълнителните действия след тази дата са недопустими, което води и до неоснователност на предявения иск по чл.517,ал.3 ГПК, тъй като съдията изпълнител не е имал основание да провежда изпълнителни действия, включително и да овласти взискателя за предявяването на иска по чл.517 ГПК.
При безспорните по делото факти: че въз основа на изпълнителен лист от 04.11.2003г., с който Д. Н. М. и И. А. М. са осъдени да заплатят на [фирма], С. сумата 71 000лв. въз основа на запис на заповед от 15.01.2003г. е било образувано изпълнително дело № 3435/2003г. по описа на СИС при СРС, 1 отд., 6 участък; че на 18.11.2003г. взискателят е поискал пристъпване към принудително изпълнение чрез продажба на дружествените дялове на М. в [фирма] и продажба на недвижим имот; че е поискано налагане на запор върху дяловете на длъжника в едноличното дружество с ограничена отговорност; че висящото изпълнително производство е продължило пред ЧСИ под № 232/2007г. и на 08.07.2007г. взискателят е направил изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството на основание чл.389б, ал.3 ГПК-отм., връчено на дружеството на 16.08.2007г; и че с Постановление от 28.11.2007г. ЧСИ е овластил взискателя да предяви иск за прекратяване на [фирма], въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.517,ал.3 ГПК за прекратяване на дружеството: висящо изпълнително производство срещу длъжник-съдружник в О., изпълнението е насочено срещу дела му в дружеството, направено е изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника като съдружник, връчено на дружеството, изтекли са трите месеца, през които по изпълнителното дело не са постъпили суми за плащане на задължението, съответно не е изплатена от дружеството припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена по реда на чл.125,ал.3 ТЗ. Приел е, че ответникът не е оспорил постановлението за овластяване, нито е оборил официалната му удостоверителна сила, не е установено изпълнителното производство да е прекратено. Мотивирано е, че в производството в тежест на търговското дружество-ответник е да докаже с надлежни писмени доказателства прекратяване участието на ограничено отговорния съдружник и изплащане на взискателя частта от имуществото на длъжника, респ. удовлетворяването на вземането му, само при наличието на които доказателства съдът би могъл да отхвърли иска. Относно хипотезите, в които искът за прекратяване на търговско дружество по реда на чл.517,ал.3 ГПК подлежи на отхвърляне, въззивният съд се е позовал на Решение № 114/2009г. по т.д.№ 271/2009г. на І т.о. на ВКС.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа, че е налице приложното поле на касационното обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по процесуалноправния въпрос- след като постановлението на съдия-изпълнителя за овластяване на взискателя за предявяване на иска по чл.517,ал.3 ГПК има отношение към легитимацията на ищеца за упражняване правото му на иск, то следва ли съдът да прецени валидността му при направено възражение от ответника, че постановлението е издадено по изпълнително дело, което е прекратено по силата на закона. Поддържа се, че преобразуваното изпълнително дело № 3435/2003г. на ДСИ е прекратено по силата на закона, на основание чл.330,ал.1,б.”д”ГПК-отм., поради което от този момент отпадат наложените възбрани и описи- Тълкувателно решение № 47/65г. на ОСГК. С обжалваното решение възивният съд не се произнесъл по това наведено възражение на касатора, не изследвал и анализирал тези твърдения, а формално приел, че постановлението за овластяването на взискателя за предявяването на иска съставлява доказателство за извършените от съдия изпълнителя и пред него изявления и действия. Касаторът счита, че след като действащият процесуален кодекс не предвижда изрично обжалване на постановлението за овластяване в рамките на изпълнителното производство, защитата на дружеството –ответник срещу отсъствие или порок на процесуалните предпоставки за предявяването на иска по чл.517, ал.3 ГПК е в исковото производство, в какъвто смисъл е и изводът на ВКС в Определение № 119 от 16.12.2012г. по ч.т.д.№ 5524/2011г. на ІІ т.о. на ВКС.
От насрещната страна не е постъпил отговор на касационната жалба.
Съставът на І т.о. на ТК на ВКС счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касаторът извежда поставения процесуалноправен въпрос от изразеното в приложеното определение № 119 от 16.12.2012г. по ч.т.д.№ 5524/2011г. на ІІ г.о. на ВКС становище, че актът на овластяване от съдия изпълнителя за предявяване на иск за прекратяване на дружеството не е акт на същински изпълнителни действия, но е задължителен за процесуалната легитимация на кредитора да упражни потестативното право на иск за прекратяване на дружеството, като разпоредбата на чл.435 ГПК посочва легитимираните лица и подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител между които не е актът по чл.517,ал.3 ГПК. С оглед на тази регламентация и след като актът за овластяване има отношение към процесуалноправната легитимация на ищеца за упражняване правото на иск, възраженията на дружеството-ответник за спазване на предвидените от закона предпоставки за неговото предявяване, могат да бъдат преценявани единствено в исковото производство, поради което защитата срещу отсъствието на процесуалните предпоставки по чл.517,ал.3 ТЗ е в исковото производство, а не по реда на обжалване действия на съдебния изпълнител.
При излагането на тезата си и формулирането на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК, касаторът не отчита обективно установения по делото факт, че предмет на жалба на длъжника по реда на чл.332-335 ГПК-отм., е бил именно актът на съдия-изпълнителя по изп.дело № 232/2007г. по овластяването на взискателя [фирма] за предявяването на настоящия иск. Поддържано е в производството по чл.332 сл. ГПК-отм., че това овластяване е незаконосъобразно действие, тъй като е предприето след настъпилото по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство-непредприемане от взискателя на изпълнителни действия повече от две години. С Решение № 17 от 13.06.20087г. по ч.гр.д. № 42/2008г. СГС, ІV-Б състав е приел, че твърдението на жалбоподателя че постановлението за овластяване е незаконосъобразно като постановено по един вече прекратен на основание чл.330,ал.1,б.”д”ГПК изпълнителен процес, е несъстоятелно, че ЧСИ е действал правилно и в съответствие със закона е изпълнил процедурата по чл.398 б, ал.3 ГПК-отм., поради което е оставил без уважение жалбата на длъжника М. против постановлението от 28.11.2007г. на ЧСИ по изп.дело 232/2007г.
С оглед на съществувалата при режима на отменения процесуален закон възможност за обжалване акта на съдебния изпълнител – Постановлението за овластяване на кредитора да предяви иска по чл.398 б.,ал.3 ГПК-отм. и упражненото право на обжалване, в резултат на което съдът е приел, че този акт е материално законосъобразен, по поставения от касатора процесуалноправен въпрос е приложима обективирана по реда на отменения ГПК практика на ВКС по чл.398б,ал.3 ГПК- Решение № 347 от 04.05.2005г. на ВКС по т.д.№ 631/2004г. на ІІ т.о. и Решение № 450 от 10.05.2005г. по т.д. № 746/2004г. на ІІ т.о., съгласно която законосъобразността на акта на съдия изпълнителя по издаването на постановлението по чл.398б,ал.3, изр.второ ГПК не може да се проверява в производството по чл.398б,ал.3 ГПК /аналогично на производството по чл.517,ал.3 ГПК/, защото би се стигнало до заобикаляне на предвидения /по отменения ГПК/ ред за обжалване на действията на съдия изпълнителя. В настоящата хипотеза редът за обжалване е бил изчерпан и въпросът за законосъобразността на тези изпълнителни действия не може да бъде пререшаван в производството по чл.517,ал.3 ГПК. Цитираното от касатора Определение № 119 от 16.12.2012г. по ч.т.д.№ 5524/2011г. на ІІ г.о. на ВКС е неприложимо към настоящия спор, тъй като то визира действащия сега процесуален ред за обжалване действията на съдия-изпълнителя, въведен с ГПК от 2007г., в сила от 01.03.2008г., докато овластяването на кредитора за предявяването на иска за прекратяване на дружеството е станало по реда на отменения ГПК / чл.398б,ал.3/, когато това изпълнително действие е подлежало на обжалване пред съда и в производството по чл.332 сл.ГПК-отм. неговата законосъобразност е потвърдена.
Следователно по поставения от касатора процесуалноправен въпрос съществува съдебна практика по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, постановеното въззивно решение не е в противоречие с нея, а наличието й изключва приложното поле на допълнителното основание на касационното обжалване по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1408 от 02.08.2012г. по т.д.№ 499/2010г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.