О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 481
София, 07.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1288 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба на ответниците „ЕС Памексин“АД/н/, [населено място], общ.Септември и на „Соло Ес“/н/, [населено място], общ.Р. против Решение № 303 от 09.11.2017г. по в.т.д.№ 380/2017г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 103/2015г. на ОС Пазарджик. Първоинстанционният съд е признал за установено по реда на чл.422 ГПК, че ответниците дължат солидарно на „Инвестбанк“АД сумата от 100 000лв. – част от главница по договор за банков кредит № С-М-2/2007-Л/20.08.2007г. и седем анекса към него, ведно със законната лихва от 09.01.2015г., за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 29/2015г. на РС Пазарджик.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивната инстанция необосновано е приела, че ответниците дължат сумите по договор за банков кредит при положение, че те са освободени от задълженията си на съдлъжници по кредита по силата на договор за заместване в дълг от 27.02.2012г. Твърди се, че договорът за заместване в дълг е в сила и към настоящия момент поради неоттегляемост на веднъж даденото съгласие от банката по смисъла на чл.102 ЗЗД; че поради невъзможност договорът по чл. 102 ЗЗД да бъде развалян, незаконосъобразни са и развитите от апелативния съд съображения, че действието му и настъпването на правните му последици е било поставено в зависимост от потестативни отлагателни условия, чието несбъдване в рамките на уговорения срок, се явява предпоставка за неговото „прекратяване“. Възразява се, че не са обсъдени възраженията им срещу мотивите на ОС: – че дори да може да бъде развален договорът за заместване в дълг, развалянето не може да стане без даване на подходящ срок за изпълнение съобразно императивното правило на чл.87,ал.1 ЗЗД.; – че развалянето на договора от ищеца е злоупотреба с право, тъй като неизпълнението на едно от задълженията, заради които договорът е развален, е в тежест и на двете страни – и на длъжника и на кредитора; – че дори да се приеме, че развалянето на договора за заместване в дълг е породило правно действие, то няма обратно действие, т.к. изпълнението по кредита е с продължително и периодично действие.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването като вместо въпроси са изложени твърденията:
1/С обжалваното решение въззивният съд в противоречие със задължителната практика на ВКС е приел, че договорът за заместване в дълг може да бъде развален по общия ред на чл.87,ал.1 ЗЗД като се сочи противоречие с Решение № 34 по гр.д.№ 2586/2913г. на 4г.о. на ВКС.
2/В противоречие със съществуващата практика на ВКС /Решение № 111 по т.д.№ 1839/2015г. на 2 т.о. и Решение № 15 по т.д.№ 46/2013г. на 2 т.о. въззивният съд приел, че изпълнението на договорни задължения може да бъде отлагателно условие по смисъла на чл.25,ал.1 ЗЗД. Според касаторите даденото с Решение № 15 по т.д.№ 46/2013г. на ВКС разрешение е, че изпълнението на задължение по договор, зависещо от волята на длъжника, не е бъдещо несигурно събитие и не може да се тълкува като отлагателно условие по смисъла на чл.25,ал.1 ЗЗД;
3/ Въззивния съд приел в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 218 по гр.д.№ 2217/16 на 3 г.о., Решение № 154 по гр.д.№ 3848/2015г. на 4 г.о./ не обсъдил всички доводи и възражения на ответниците – възражението, че за да бъде развален договорът за заместване в дълг, това не може да стане без даване на подходящ срок за изпълнение; възражението, че осъщественото от ищеца разваляне представлява злоупотреба с право, тъй като неизпълнението на едно от задълженията, заради което е развален, е вменено в дълг не само на длъжника, но и на кредитора; възражението, че дори да се приеме, че развалянето на договора за заместване в дълг е породило правно действие, развалянето няма обратно действие при процесния договор с продължително и периодично изпълнение.
4/ Въззивният съд не се съобразил със съществуващата практика /Решение № 235 по гр.д.№ 490/15 на 3 г.о./, според която, дори да е било налице виновно неизпълнение на договорни задължения, ищецът е бил длъжен да даде подходящ срок същите да бъдат изпълнени, с предупреждение, че ако това не бъде сторено след изтичане на срока, ще счита договора за развален.
5/Въззивният съд не се съобразил с практиката на ВКС /Решение № 102 по т.д.№ 897/09 ва 2 т.о. и Решение № 78 по гр.д.№ 379/15 на 2 г.о./ според която развалянето на договорите е крайна мярка и незначителността се преценява с оглед цялата стойност на договора, а не предвид отделната изпълнена вноска, като целта на закона е да охрани създадената договорна връзка и само при сериозни причини тя да се развали.
6/Въззивният съд не се съобразил със съществуващата практика на ВКС /Решение № 262 по т.д.№3118/2013г. на 1 т.о./ поради което не е приел, че развалянето на договора за заместване в дълг от „Инвестбанк“АД поради неизпълнение на задължение, което не само длъжникът, но и тя като кредитор не само може, но и се е задължила да изпълни, не е валидно извършено и не е породило правни последици.
7/В мотивите към обжалваното решение въззивният съд не се съобразил с решение № 52 по гр.д.№ 5278/13 на 1 г.о. поради което не приел за установено, че развалянето на договора за заместване в дълг от банката не е валидно извършено и не е породило правни последици, тъй като договорът е с продължително и периодично изпълнение по смисъла на чл.88,ал.1 ЗЗД и развалянето му няма ретроактивно действие.
В писмен отговор насрещната страна „Инвестбанк“АД оспорва обосноваването на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По делото е било безспорно, че между „Инвестбанк“АД като кредитодател и „Памексвин“ООД като кредитополучател и „Соло Екс“ЕООД и „Ес Памесквин“АД като солидарни длъжници е бил сключен договор за банков кредит на 20.08.2007г. /инвестиционен и оборотен/, изменен и допълнен със седем анекса; че договорената сума от 4 355 780лв. е била усвоена; че с нотариална покана, връчена и на солидарните длъжници на 23.11.2013г., банката е уведомила, че поради непогасяване в срок на просрочени задължения, на основание чл.25,ал.1,б.“а“ и „ж“ от договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 06.11.2013г.; че на 14.11.2013г. е била издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 29/2015г. на РС Пазарджик за сумата 100 000 лева – част от неиздълженото кредитно задължение в общ размер 909 263.45 евро. Безспорно е било, че с договор за заместване в дълг от 27.02.2012г., сключен между кредитора – банката, „Юръпиън Дивелопмънт“АД, [населено място] като поемател на дълга, „Памексвин“ООД като заместен длъжник, „Соло Екс“ и „ЕсПамексвин“ като съдлъжници, кредиторът се е съгласил поемателят да замести по смисъла на чл.102 ЗЗД стария длъжник. Съгласно чл. 2, ал. 2, заместеният длъжник се освобождава от задълженията си към кредитора след осъществяване на всички предвидени в договора условия, включително условието по чл. 10, ал. 1 – в срок до 31.03.2012 г. страните, на осн. чл. 171 от ЗЗД да извършат вписване в имотния регистър на осъщественото заместване в дълг, а в ал.2 е предвидено даването на допълнителни обезпечения в полза на банката. С допълнителни анекси срокът за изпълнение на задълженията по чл.10 е продължаван двукратно като крайната дата е 30.10.2012г. С нотариална покана, връчена на 25.10.2013г. на „Памексин“, „Соло екс“ и „Ес Памексвин”, банката е обявила, че счита договора за заместване в дълг за развален от 09.10.2013г. поради неизпълнение на задължението за учредяване на допълнителни обезпечения и на задължението за вписване в имотния регистър на извършеното заместване в дълг по отношение на всички ипотекирани и заложени по реда на ЗОЗ имоти. Установено е от заключението на счетоводната експертиза, че към 06.11.2013 г. просрочената главница е общо 302 000 евро; към 23.11.2013г. просрочената главница е общо 2 451 831.06 евро, от които 1 620 216.24 евро по инвестиционната част и 831 614.82 евро по оборотната част. Установено е било, че освен процесната заповед за изпълнение по искане на банката и въз основа на неизпълнението на задълженията по процесния договор, са били издадени и други заповеди за неизпълнение.
Съдилищата са приели, че предсрочната а изискуемост на кредита е обявена при наличието на обективните и субективните предпоставки по т.18 на ТР №4/2013г. на ОСГТК за отнемането на преимуществото на срока и правото на кредитора е надлежно упражнено преди подаване на заявлението по ч.гр.д.№ 29/2015г. на РС Пазарджик за сумата 100 000 лева, за която е предявен и искът, както и че издадените заповеди за изпълнение по образуваните от кредитора други заповедни производства /респ.искови по чл.422 ГПК/ не изчерпват вземането по дълга.
По възражението на ответниците, основани на договора за заместване в дълг и доводите им, че са освободени от отговорност към банката-кредитор, въззивната инстанция е приела, че страните са постигнали съгласие за заместване в дълг по смисъла на чл.102 от ЗЗД при изричното съгласие на кредитора за сключване на този договор, дадено в писмена форма, последицата от което съглашение е преминаване на задължението на заместения, стария длъжник върху новия длъжник, поемател на дълга; че правоотношението се запазва, но длъжникът е променен с нов.
Мотивирано е, че при липса на специални правила в закона за сключването на договора за заместване в дълг, следва да намерят приложение общите правила в ЗЗД, включително и възможността такъв договор да бъде сключен под условие. Прието е, че именно такъв е процесният договор – сключен под условието да се изпълнят задълженията по чл.10,ал.1 до определения краен срок 30.10.2012г., за да настъпи неговото действие. В този смисъл не са приети за основателни доводите на ищеца, че договорът за заместване в дълг е развален, а е счетено, че не се е сбъднало условието на чл.10,ал.1 в определения от страните срок, с което е обосновано, че договорът не е породил правно действие. Като допълнителен аргумент е изложен този, основан на разпоредбата на чл.2,ал.2 от договора – „с настоящия договор, след осъществяване на всички предвидени в него условия, вкл. и условието по чл.10,ал.1, по силата на извършеното заместване в дълг, заместения длъжник се освобождава от отговорност за задълженията си към кредитора”. Счетено е, че тази разпоредба определя момента, в който старият, заместеният длъжник се освобождава от отговорност за задълженията си към кредитора. Обсъдено е, че няма пречка страните да уговорят момента на настъпване на действието на договора по чл.102 ЗЗД, вкл. момента, от който старият длъжник се освобождава от задължението си към кредитора. Крайният извод е, че изпратената нотариална покана за прекратяване на договора за заместване в дълг, считано от 09.10.2013г., няма правни последици, а има уведомителен характер относно неизпълнението на поетите задължения, които са условие за пораждане действието на договора за заместване в дълг.
По съображенията, че вземането, предмет на настоящото дело, е идентично с вземането по заповедното производство, станало е ликвидно и изискуемо в заявения размер, възникнало е на предявеното основание-предсрочна изискуемост, която се е осъществила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е обоснован изводът за основателност на иска, каквито в какъвто смисъл е и решението на първоинстанционния съд.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
В нито един от пунктовете на изложението си касаторите не формулират ясен въпрос с правна характеристика, а излагат твърдения за неправилност на въззивния акт поради противоречие с практиката на ВКС. За касационната инстанция не съществува задължение, а тя няма и правомощие да извежда съществения за изхода на спора правен въпрос от доводите и възраженията на страните, от интерпретацията на фактите по спора и правните им твърдения.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първи и трети-седми пунктове от изложението пряко произтича и от обстоятелството, че въззивната инстанция ясно и еднозначно е мотивирала, че договорът за встъпване в дълг не е развален, че изявлението в нотариалната покана за прекратяване действието му няма правно действие. Искът е уважен не по съображения, че договорът за заместване в дълг е развален, а въз основа на обосновани правни доводи, че последиците на заместването – освобождаване на стария длъжник от задължението не са настъпили поради ненастъпване на условията, предвидени от страните като пораждащи действието му; че договорът за заместване в дълг е сключен под условие, което не се е сбъднало и той не е произвел правни последици, облигационната връзка с нов длъжник не е възникнала и старият длъжник не е променен. Поради това въпросите за поставени без връзка и релевантност с мотивите на обжалваното решение и очевидно поради неразбиране на обуславящите крайния резултат дадени разрешения.
Поради това тези въпроси са хипотетични, а не обуславящи изхода на спора, от което пряко произтича невъзможността те да послужат като обща предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол. Безпредметно е допускане на касационно обжалване по въпрос, който не е обусловил изхода на спора защото това не би довело до промяна на резултата по делото. В тази хипотеза – на неформулиране на надлежен правен въпрос с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, ненужно е обсъждането на въведените от касатора допълнителни предпоставки по посочените пунктове от изложението.
Необосновано е искането за допускане на обжалването по искането по т. втора от изложението, тъй като не е налице твърдяното противоречие на обжалваното решение с цитираната практика на ВКС по приложението на чл.25 ЗЗД. В решение № № 15 по т.д.№ 46/2013г. на 2 т.о. е прието, че ако сбъдването на условието е предпоставено и от действията на самия длъжник, изпълнението на задължението, чиято изискуемост е обвързана от сбъдването на това условие също следва да се преценява като предоставено на волята на длъжника. Това решение не съдържа извод в сочения от касатора смисъл. Даденият отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато е, че нормата на чл.69,ал.2 ЗЗД е приложима и в хипотезата, когато страните са обвързали изпълнението на задължението със сбъдване на отлагателно услови, за което не е уговорен срок, ако сбъдването на условието зависи и от самия длъжник /каквато не е хипотезата в процесния договор за заместване в дълг/. В Решение № 111 по т.д.№ 1839/2015г. на 2 т.о е проведено разграничение между типичното задължение на купувача по приватизационен договор /да въведе обекта в експлоатация/ и условието по чл.25,ал.1 ЗЗД като бъдещо несигурно събитие като е прието, че задължението обектът да бъде завършен не съставлява уговорено условие по смисъла на чл.25,ал.1 ЗЗД – бъдещо несигурно събитие, при ненастъпването на което, купувачът да се освободи от отговорност за неизпълнение на задължението си за разкриване на работни места.
Ответникът по касационната жалба претендира заплащане на разноски за изготвянето на отговора, депозиран от адвокат, но доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение не са представени, поради което искането е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 303 от 09.11.2017г. по в.т.д.№ 380/2017г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: