1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№155
София, 27.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова.
като изслуша докладваното от съдията Петрова. ч.т.д.N 1116 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3,т.2 във вр.с чл.248 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Р. П. срещу Определение № 2454/21.11.2012г. по ч.гр.д.№ 4265/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е потвърдено Определението от 17.08.2012г. по гр.д.№ 13324/2011г. на СГС, ГО, І-8 състав.
С определението от 17.08.2012г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата за изменение, на основание чл.248 ГПК в частта за разноските на постановеното по делото решение от 22.05.2012г. Молбата е била подадена от М. П. с твърдение, че на ответната страна ЗАД [фирма] не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение, тъй като дружеството не е представило доказателства, че тази сума е била заплатена на юрисконсулта, осъществяващ процесуалното представителство.
Сезиран с частна жалба на М. П. срещу това определение, въззивният съд е споделил извода за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Посочил е, че разноските се дължат на основание чл.78,ал.8 ГПК. Приел е за неоснователни и релевираните от П. доводи, че за да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде изследван въпросът дали това възнаграждение е изплатено на юрисконсулта- процесуален представител. Мотивирал е, че юрисконсултите осъществяват процесуалното представителство по изричната разпоредба на закона, получават възнаграждение по трудов договор и е недопустимо да получат допълнително възнаграждение за допълнително извършена работа, която е в обхвата на трудовите задължения.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Поддържа се, че съдилищата са отказали да изменят съдебния акт, с който са присъдени разноски, които не са направени и че разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК следва да се тълкува в смисъл, че ако страната е представлявана от юрисконсулт и на него е заплатено възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, то тогава се следват разноските за това възнаграждение. В изложението по чл.274, ал.3 във вр. с чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва правният въпрос: кога се присъждат разноски в полза на страна в гражданския процес, ползваща услугите на юрисконсулт-само при изрично платено възнаграждение за процесуално представителство, или въобще при всеки случай на процесуално представителство по чл.32,т.3, предл първо ГПК. Поддържа се наличието на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, аргументирана с възприетото в Решение от 10.02.2011г. по гр.д. № 1460/2009г. на СГС, І-5 състав. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано и с наличието на допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, като разрешаването на този въпрос е от значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, с оглед преценката дали не се нарушава принципът на равнопоставеност между страните в гражданския процес, като за присъждането на разноски на тези, ползващи адвокатски услуги, се изисква установяване действителното извършване на разхода.
От насрещната страна ЗАД [фирма] е постъпил отговор на частната касационна жалба, с който се оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора процесуалноправен въпрос, който е съществен за изхода на спора в производството по чл.248 ГПК за присъждане юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 ГПК, без да се изисква предварителното му заплащане.
Той не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което липсва допълнителното основание за допускане на касационното обжалване.
С определения, постановени по реда на чл.274,ал.3,т.2 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Определение № 259 от 25.06.2012г. по гр.д.№ 193/2012г. на ІІ г.о., Определение № 520 от 10.07.2012г. по ч.гр.д. № 504/2012г. на ІV г.о., Определение № 399 от 08.06.2012г. по ч.гр.д. № 357/2012г. на ІІІ г.о., Определение № 609 от 15.07.2010г. по ч.т.д. № 256/2010г. на І т.о., състави на гражданска и търговска колегия на ВКС са приели, че за да се приложи разпоредбата на чл.78,ал.8 ГПК не е необходимо да бъдат представени доказателства, че юрисконсултското възнаграждение вече е заплатено. А. за този извод е, че за разлика от адвокатското възнаграждение, юрисконсултското се заплаща по трудов договор, а не по договор за поръчка.
В същия смисъл е и застъпено становище на състави на ВКС в производства по частни жалби по реда на чл.274,ал.2 ГПК- Определение № 527/ 17.11.2011г. по ч.гр.д. № 332/2011г. на ІІ г.о., № 53 от 26.01.2012г. по ч.т.д. № 911/2011г. на І т.о., Определение № 804 от 28.11.2011г. по ч.т.д. № 797/2011г. на І т.о.
Наличието на такава практика изключва приложното поле на касационното обжалване в хипотезите на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, на които се позовава касаторът.
По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 2454/21.11.2012г. по ч.гр.д.№ 4265/2012г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.