3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
С., 28.01.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 46 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба Е. Б. Х. срещу Определение № 1978 от 25.09.2012г. по ч.гр.д.№ 2918/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено постановеното на 05.06.2012г. определение по гр.д.№ 1869/2011г. на СГС, ГО, 4 състав.
С последното е оставена без уважение молбата на Е. Х. за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по същото дело определение от 14.12.2011г. в частта за разноските.
Касаторът счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно, тъй като с него въззивният съд е санирал пропуска на ответника [фирма] да поиска в законоустановения срок – до приключване на последното съдебно заседание и даване ход на спора по същество направените разноски и да представи списък по чл.80 ГПК. Според касатора прилагането на списък с направените разноски дори и при прилагане на писмена защита, или с устна молба в съдебно заседание е процесуално нарушение. Посочва, че не е ясно как са изчислени разноските за адвокатско възнаграждение и определението в частта за присъждането им следва да бъде отменено. Формулираният процесуалноправен въпрос е свързан с възможността да бъдат присъдени разноски, които не са претендирани своевременно, или не по установения от закона ред, като се поддържа, че в обжалвания акт той е разрешен в противоречие с приложеното Определение № 643/15.12.2010г. на ВКС по гр.д.№ 646/1010г. на Трето г.о. – основание за касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
В отговора на частната касационна жалба [фирма] оспорва наличието на основанията за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК, но е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Посоченият правен въпрос не е разрешен във въззивното определение.
Потвърждаването на отказа на първинстанционния съд да измени свое определение, с което касаторът е осъден да заплати разноски на насрещната страна, поради оттегляне на иска по образуваното от него дело и прекратяване на производството, е обосновано от въззивния съд с аргумента, че разноските са поискани от ответната страна далеч преди прекратяването на делото на основание молбата на ищеца по чл.232 ГПК. Въззивният съд е изложил съображения, че ответникът с изрична молба от 04.04.2011г. /л.31 от делото/ е направил своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение, а в съдебното заседание на 14.12.2011г. след направеното от ищеца оттегляне на иска, пълномощникът отново е поискал заплащането на адвокатско възнаграждение -20 000лв. и разноски за експертиза -250лв.
Изводът на въззивния съд е основан на своевременно направено от ответника искане за присъждане на разноски, а наличието на списък по чл.80 ГПК не е обсъждано, тъй като не ответникът е инициирал производството по чл.248 ГПК.
Поради това, поставеният от касатора въпрос не обсъждан и не е разрешен в обжалваното определение. Приложеното Определение № 643/2010г. на Трето г.о. не обосновава твърдението за противоречие на атакувания въззивен акт с приетото в него, тъй като произнасянето на ВКС е било при действието на редакцията на чл.80 ГПК преди изменението на текста с ДВ бр.100/21.12.2010г. /последиците на пропуска на страната да представи списък с разноските/, а настоящия спор е под режима на действащата сега разпоредба.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1978 от 25.09.2012г. по ч.гр.д.№ 2918/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.