1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 73
София, 02.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1472 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца С. Г. В. против Решение № 2368 от 21.12.2013г. по в.гр.д.№ 3399/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което след частична отмяна на решението по гр.д.№ 12640/2011г. на СГС в отхвърлителната част, ответникът ЗК [фирма] е осъден да заплати на В. още 42 500лв. обезщетение за неимуществени вреди от пътно произшествие, настъпило на 09.09.2010г., ведно със законната лихва от същата дата, като решението за отхвърляне на иска за разликата до пълния предявен размер 120 000лв. е потвърдено.
С касационната жалба се иска отмяна но решението само в частта, с която апелативният съд, приемайки съпричиняване от ищеца за настъпването на вредоносния резултат в размер на 20%, е намалил на основание чл.51,ал.2 ЗЗД определеното като справедливо обезщетение от 100 000лв. на 80 000лв. Твърдението е, че в тази част решението е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон-чл.51,ал.2 ЗЗД, уреждащ редукцията на размера на определеното обезщетение при допринасяне настъпването на вредите от страна на пострадалия. Становището, че предпоставките за приложение на разпоредбата не са налице, тъй като независимо от допуснато нарушение на пострадалия, изразяващо се в пресичане на пътното платно на място, необозначено с пешеходна пътека, то не е в пряка причинна връзка с последвалия резултат, тъй като увреждащият автомобил се е движил с неизправни светлини, в която хипотеза нито пешеходецът е могъл да възприеме автомобила, нито неговият водач е предотвратил удара. Акцентира се на извода на автотехническата експертиза, че при установената скорост на движение на автомобила – 35 км./ч., опасната зона за спиране е 23.30м., а осветената зона при изправни светлини е 50-55м. пред левия, и 70м. пред десния фар. Поддържа се, че причина за настъпването на произшествието са само субективните действия на водача, управлявал технически неизправен автомобил.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК /обоснована с цитираните ППВС 17/63г., Решение № 206 по т.д.№ 35/2009г. на 2т.о., Решение № 159 по т.д.№ 1117/2009г. на 2 т.о., Решение № 169 по т.д.№ 893/2011 на 2 т.о., Решение № 202 по т.д.№ 526/2011г. на 2 т.о./ е поставен материалноправният въпрос: за да се приеме наличието на съпричиняване от пострадалия и съответно намаляване на обезщетението, достатъчно ли е наличието на формално нарушение на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, или е необходимо нарушението да е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
С писмен отговор ЗК [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Съдилищата са приели за безспорно установено, че при пътното произшествие от 09.09.2010г. ищецът е получил седем средни телесни повреди, за причиняването на които водачът на товарния автомобил „Газ 66“ е признат за виновен с решение по н.о.х.д.№ 140/0211г. на РС Ботевград. Безспорно е било качеството на ответника на застраховател по ЗЗГОА, както и че пътното произшествие е настъпило в тъмната част на денонощието като товарният автомобил се е движел с неработещи отпред светлини, а пешеходецът е пресичал на нерегламентирано за целта място. Позовавайки се на заключението на автотехническата експертиза първоинстанционният съд е приел, че причина за настъпването на пътната злополука е неизправната светлинна уредба на товарния автомобил, несвоевременната реакция на водача му на появилата се на пътя опасност-пешеходецът, пресичащ на необозначено за целта място. Цитирани са свидетелските показания на очевидци, намирали се в лек автомобил, които установяват, че не са видели светлини на превозното средство, но са чули бученето му. Прието е, че и ищецът е допринесъл – в размер на 25% – за настъпването на произшествието, нарушавайки правилата за движение – пресичане на неопределено място, без да се убеди дали към него приближава пътно превозно средство, и обезщетението е намалено, и присъдено в размер на 37 500лв. Сезиран с жалба на ищеца, въззивният съд е счел, че справедливото обезщетение е в размер на 100 000лв. Споделил е извода, че пострадалият е допринесъл за настъпването на пътното произшествие поради нарушение на чл.113 ЗДвП, като е мотивирано, че нарушението на правилата от страна на водача на МПС е с много по-висока степен на обществена опасност поради управлението на тежкотоварния автомобил без светлини в тъмната част на денонощието, по тежка форма има и вината му. Отчетения размер на съпричиняване е ?, а дължимото обезщетение е определено на 80 000лв.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване за необходимостта от доказването на пряката причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпването на вредите при приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД произтича от липсата на произнасяне от въззивната инстанция в обратен смисъл по този правен въпрос. Несъгласието на касатора с изводите на САС, че допринасянето за настъпването на вредите и причинно следствената обусловеност между поведението и вредоносния резултат са установени, не може да послужи като общо основание за допускане на касационното обжалване. Доводите, основани на заключението на приетата автотехническа експертиза /опасна зона за спиране и осветена зона от фаровете при работеща светлинна сигнализация/ са релевантни и относими към противоправното поведение на водача на МПС, но не могат да послужат като аргумент, отричащ настъпването на произшествието като следствие и от неправомерното поведение на пешеходеца. Цитираните от съдилищата свидетелски показания, че шумът на товарния автомобил е бил възприет и от намиращите в лекия автомобил лица, опровергава поддържаната теза за обективната невъзможност на пострадалия да възприеме превозното средство като непосредствена опасност, т.е. опровергава становището, че вредите биха настъпили независимо от допуснатото нарушение и че пешеходецът не би могъл да ги предотврати, ако при обективно осъзнаваемата опасност преустанови пресичането на необозначеното място.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за производството-юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 200лв. на основание чл.78,ал.8 ГПК и чл.7,ал.2,т.4 във вр. с чл.9,ал.3 Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2368 от 21.12.2013г. по в.гр.д.№ 3399/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 12640/2011г. на СГС за отхвърляне на иска.
Осъжда С. Г. В. със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на ЗК [фирма], [населено място], [улица] сумата 1 200лв./хиляда и двеста лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.