2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 701
София, 26.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3261 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение от 31.03.2015 год. по гр.д.№ 5897/2014 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено Решение № II-69-20 от 26.11.203 год. по гр.д.№ 63640/2010 год. на Софийски районен съд, 69 с-в в частта с която са бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.359 ал.3 ЗЗД за заплащане на сумата 9571.24 лв., произтичаща от прекратяването на договор за гражданско дружество.
Като основание за допускане на касационно обжалване [фирма], е посочил т.3 на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] е представил писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че соченото основание за допускане на касационно обжалване не е налице. В отговора се съдържат и доводи за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Петте обективно съединени иска на [фирма] произтичат от сключен на 01.11.2008 год. договор за съвместна дейност и анекс № 2 към него, сключен на същата дата. По силата на договора и анекса [фирма] и [фирма] за срок от 6 месеца са се споразумели до упражняват съвместна дейност, изразяваща се в търговия на дребно с бижута марка DYRBЕRG/KERN. Участието им е в съотношение 40% за ищеца и 60% за ответника. Няма спор, че търговската дейност е осъществявана в наето помещение в P. M. Stara Zagora.
Твърдението на ищеца е, че договорът за гражданско дружество е прекратен с изтичането на срока, като ответникът му дължи: 1./ 40% от стойността на придобитите мебели, след приспадане на 10% амортизация – 10763.76 лв.; 2./ 40% от заплатения депозит за наем – 2701.60 лв.; 3./ връщане на сумата 21000 лв., съставляваща част от дялова вноска; 4./ неустойка за забава при връщане на сумата от 21000 лв. – 15323.20 лв.; 5./ неустойка за забава по 0.1/100 на ден от датата на исковата молба и до връщането на същата сума.
Ответникът е оспорил основателността на исковете изцяло. Позовал се е на това, че договорът не е за гражданско дружество, както и, че не е прекратен с изтичането на срока, поради липсата на изрично изявление за отказ от страна на едноличното дружество.
Първоинстанционният съд е приел, че само първият от петте иска е основателен до размера на 9571.24 лв., квалифицирайки го като такъв с правно основание чл.359 ал.3 ЗЗД, доколкото от съдържанието на договора и анекса към него следва извод, че облигационната връзка между страните е именно по договор за гражданско дружество и това дружество е прекратено с изтичането на срока за който е учредено. Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на СГС е приел същата квалификация на спорното правоотношение, както и че договорът е прекратен. В частта с която Софийски районен съд е отхвърлил останалите четири иска, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Въпросите по отношение на който се твърди наличието на предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК са формулирани така: „А. При прекратяване на дружество, учредено по реда на чл.357 ЗЗД, как се определя стойността на дела от общата собственост на всеки съдружник и следва ли да се вземе предвид цялата фактурна стойност при условие, че стойността (фактурната стойност) на придобитото общо имущество не е изцяло заплатена към доставчиците на това имущество, а е извършено само частично плащане на цената на придобитото общо имущество; Б. В хипотезата на сключен договор за образуване на гражданско дружество с определен срок на действие – наличие на договорна клауза по силата на която, ако някой от съдружниците в обединение по чл.357 ЗЗД се откаже да продължи дейността си след изтичане на предвидения срок за съществуване на обединението, има право да получи припадащата му се част от общото имущество, следва ди да се приеме за продължаване срока на действие на договора с неопределен срок от време, докато съдружникът не се откаже от участие в обединението, т.е. трансформира ли се срокът от абсолютно определен в относително неопределен, обусловен от поведението на отделни съдружници в гражданското дружество.“.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК произтича от следното:
Преди всичко, двата въпроса касаят конкретни факти и обстоятелства по спора и нямат характеристиката на правни въпроси, произнасянето по които би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. По естеството си, първият от тях въпроси съставлява твърдение за неправилност на въззивното решение в частта за размера на задължението. За да уважи иска до посочения размера, първоинстанционният съд се е позовал на заключението на счетоводната експертиза. Експертното заключение (п.4.1.2) не е било оспорено от ответника-касатор, като нито в първоинстанционното нито във въззивното производство са ангажирани доказателства във връзка с твърдението, че стойността на мебелите не е заплатена изцяло, т.е. задължението по фактурата от 30.11.2008 год. не е погасено изцяло. Същото касае и вторият от поставените въпроси. Срокът на договора е изрично посочен в чл.2 от него, а клаузата в анекса също толкова изрично сочи промяна само на чл.13 от договора, уреждащ имуществените последици от прекратяването.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 31.03.2015 год. по гр.д.№ 5897/2014 год. на Софийски градски съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.