2
Определение по ч.т.д. № 3140/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 535
София, 28.12.2018 год.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Марков ч.т.д.N 3140 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.402 ГПК.
Софийски градски съд е бил сезиран на 15.03.2018 год. от „Булконт-1” ЕООД с молба с вх.№ 37566 по гр.д.№ 5535/2013 год., съдържаща искане за вдигане на обезпечителна мярка „възбрана”, наложена в рамките на производството по иска на „НСП-АТ”ЕООД срещу „Сиконко Билдинг”АД. Като първа инстанция по спора се е произнесъл 74-и състав на Софийски районен съд с решението си по гр.дело № 35256/2011 год.
Решението на СРС е било предмет на въззивно обжалване пред Софийски градски съд. В рамките на въззивното производство по гр. д. № 5535/2013 год. на СГС е било направено от „НСП-АТ”ЕООД искането по чл.389 ГПК. Съдът, пред който делото е било висящо (СГС) е оставил искането за допускане на обезпечение без уважение. Сезиран по реда на чл.274 ал.1 ГПК с частната жалба на „НСП-АТ”ЕООД, настоящият състав на ВКС І т.о. с Определение № 738 от 30.10.2013 год. по ч.т.дело № 3140/2013 год. е отменил на основание чл.396 ал.1 ГПК първоинстанционното определение за отказ и е допуснал исканото обезпечение, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана”.
При тези данни в процесния случай по необходимост се налага извод, че неправилно делото е изпратено на ВКС за произнасяне като първа инстанция по искането с правно основание по чл. 402 ГПК.
В определението по ч.т.дело № 450/2009 год. на което се е позовал СГС, съставът на І т.о. ВКС изрично е посочил аналогията между процесуалния ред за допускане на обезпечението и на вдигане на обезпечителната мярка с оглед обжалваемостта по чл.402 ал.2 предл.2 ГПК. Компетентен да се произнесе по искането за вдигане на обезпечението е съдът, който е бил сезиран с искането за неговото допускане с оглед процесуалната симетрия при неговата обжалваемост. Вярно е, че в определението е посочено, че това е съдът, който го е допуснал, но това тълкуване е извън контекста на спора с който е бил сезиран ВКС по ч.т. дело № 450/2009 год. Там спорът е бил дали това е съдът, който е допуснал обезпечението или този, по чиято сметка е била внесе съответната гаранция.
Ако се възприеме тезата на СГС, то инстанционността би зависела от резултата по делото. В случай, че обезпечението по реда на инстанционния контрол е допуснато от ВКС, чието определение е необжалваемо, то и произнасянето по вдигането на обезпечителната мярка би било с необжалваемо определение и така страните биха били лишени от една инстанция, каквато са имали в производството по чл. 389 ГПК.
Предвид на горното Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗПРАЩА молбата на „Булконт-1” ЕООД с вх.№ 37566 от 15.03.2018 год. по гр.дело № 5535/2013 год. за произнасяне по искането от Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.