О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 386
С., 23.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1080 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба срещу Решение № 1376 от 24.07.2012г. по гр.д.№ 662/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав на ответника ЗД [фирма] в частта за уважаването на исковете и по касационната жалба на ищците Е. Х. Й. и Т. И. Й. в частта за отхвърлянето на исковете. Софийски апелативен съд е отменил първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на исковете на всеки един от ищците за разликата от 80 000лв. до 90 000лв. и е осъдил ответника да заплати по още 10 000лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на И. Й. Й., ведно със законната лихва от увреждането 24.09.2009г. Потвърдил е решението в частта за уважаването на исковете до 80 000 лв. /по въззивната жалба на ответника/ и в частта за отхвърлянето на исковете за разликата над 90 000лв. до 100 000лв. /по жалбата на ищците/.
Изложил е съображения, че са налице предпоставките за ангажирането на отговорността на застрахователя по прекия иск на увредените лица по чл.226,ал.1 КЗ по иска на наследниците на починалия на 38 годишна възраст И. Й.-съпруг на първата ищца и баща на втората. Приел е, че справедливото обезщетение е в размер на по 90 000лв. с оглед установените по делото факти, и че няма основания за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, тъй като Й. е пресичал пътното платно на пешеходна пътека, на нея е настъпил ударът с лекия автомобил, поради което обстоятелството, че пешеходецът е употребил алкохол не е в причинна връзка с настъпването на вредите.
В касационната жалба на ответника се поддържа, че решението следва да бъде отменено, а исковете-отхвърлени. Посочва, че правните въпроси касаят: 1/ нищожността на застрахователния договор, от който ищецът черпи права; 2/ за размера на обезщетението и съобразяването му с критерия за справедливост и 3/ за наличието на съпричиняване.
По трите материалноправни въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК: по втория – противоречие с ППВС 4/68г.; по третия- противоречие с Решение № 72/12.03.2010г. на ІІ г.о. по гр.д.№ 905/2009г, съгласно „което съществено нарушение на процесуалните правила е, ако съдът не основе решението си върху установени по делото обстоятелства”. В настоящия казус въззивният съд не обсъдил внезапното изскачане на пътното платно от пешеходеца, представляващо нарушение на правилата за движение на пешеходците и поставящо го в значителен риск. Поддържа се, че по материалноправния въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД е налице и противоречие с т.7 на Постановление № 17/63г. на ВС. В нарушение на чл.235, ал.2 ГПК и в противоречие с Решение № 72/12.03.2010г. на ІІ т.о., въззивният съд не обсъдил възражението на ответника за нищожност на застрахователния договор, поставено като първи материалноправен въпрос.
В касационната жалба на ищците се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано. Иска се отмяната му и постановяването на друго за уважаването на исковете в пълния размер.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК конкретен правен въпрос, съобразен с критериите на т.1 от ТР № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС не е формулиран. Основанието за касационното обжалване е изведено от тезата за липса на уеднаквена практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди на пострадалите от пътно произшествие и противоречие на решението с ППВС 4/68г. Аргументи за определянето на справедливия размер на обезщетението се извеждат и от действалите през съответните периоди правила, определящи лимитите на отговорността на застрахованите автомобилисти. Твърди се и наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, но същото не е обосновано.
Безспорно е по делото, че И. Й.- съпруг на ищцата Е. Й. и баща на ищцата Т. Й. е починал при пътно произшествие от 24.09.2009г. Бил е ударен от лек автомобил „Х. С.”, рег. [рег.номер на МПС] , управляван от водача К. Я. като е пресичал пътното платно на [улица]в [населено място] на пешеходна пътека. При ответното застрахователно дружество е сключена ЗЗГОА за 2009г., като полицата е подписана от Н. К. Б., посочена като собственик. Безспорно е, че противоправното поведение, причинения вредоносен резултат и вината на водача са установени с одобрено от съда споразумение по чл.382 НПК, имащо силата на влязла в сила присъда /чл.383 НПК/.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице:
Поставеният от касатора-ответник първи материалноправен въпрос за нищожността на застрахователния договор не е предмет на произнасяне от въззивния съд. В мотивите не е обсъден доводът за недействителност на застрахователния договор поради липса на интерес – сключването на полицата от предишен собственик на автомобила. Липсата но мотиви по този въпрос е относимо към правилността на решението, а не към общата предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване и по втория поставен от касатора материалнопровен въпрос, свързан с наличието на предпоставките за приложението на чл.51,ал.2 ЗЗД. Формулирането на този въпрос ответникът свързва с твърдения, които се заявяват за пръв път пред настоящата инстанция в касационната жалба и не са обсъждани от съдилищата – внезапно навлизане в пътното платно на пострадалия. Касационно обжалване по въпрос, свързан с преклудирано възражение не може да бъде допуснато. Апелативният съд е обсъждал наличието на съпричиняване по наведения от ответника довод, че пешеходецът е употребил алкохол, но поставеният от касатора въпрос не е във връзка с тези правни изводи.
Не са налице основанията за допускането на касационното обжалване и по поставения и в двете жалби въпрос, който не е ясно формулиран, а е най-общо свързан с приложението на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Противоречие в практиката по приложението на този принцип не е налице, защото критерият за справедливост е конкретен за всяка една хипотеза на увредено лице и преценката на съдилищата за размера на дължимото обезщетение се основава на специфичните факти по делото. Последните не са идентични, поради което и оценката на обстоятелствата за настъпването на деликта, моралните страдания, причинени на близките на починалия родственик и установяването им в процеса, обосновава и самостоятелен извод за справедливия размер на дължимото обезщетение, имащо характер на заместващо плащане. Предоставената от законодателя възможност съдът да определи размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди въз основа на принципа за справедливост, произтича от обстоятелството, че за определянето им не може да има обективен критерий. Такъв критерий не може да бъде определен по нормативен път, нито пък да бъде изведен чрез тълкуване. В този смисъл и посочените от касатора минимални нива на обезщетенията не могат да бъдат определящи по приложението на чл.52 ЗЗД. Въпросът за значението на лимитите на застрахователната отговорност при определяне на дължимото обезщетение за морални вреди е предмет на произнасяне с решение по чл.290 ГПК- № 95/2012г. по т.д.№ 916/2011г. на Първо т.о. на ВКС и касираното решение е съобразено с тази задължителна практика.
Не са налице и допълнителните основания по чл.280 ГПК. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, която установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба в ППВС 4/68г., които указания не са изгубили своето значение и понастоящем. Именно наличието на тази задължителна съдебна практика, целяща точното и еднакво прилагане на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, която в конкретния случай е съобразена при постановяване на атакуваното въззивно решение, налага извода, че не са налице и допълнителните условия за допускане на касационното обжалване.
И двете страни са претендирали присъждането на разноски за настоящото производство, но с оглед изхода му, такива не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1376 от 24.07.2012г. по гр.д.№ 662/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав.
Оставя без уважение искането на страните за присъждане на разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.