4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 482
София, 07.11. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1121 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. В. Г. срещу тази част от Решение № 2132 от 18.10.2017 год. по гр.д.№ 2072/2017 год. на Софийски апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивна `и жалба срещу решението от 06.06.2016 год. по гр.д.№ 3456/2012 год. на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционния акт в отхвърлителната му спрямо нея част. С тази част е отхвърлен предявеният от Г. срещу „Дженерали Застраховане”АД иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за сумата над 60000 лв. и до претендирания размер от 200000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 2355.40 лв. и до 2640 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди. В частта с която искът на Г. е уважен до посочените размери, като необжалвано от застрахователното дружество, въззивното решение е влязло в сила. Влязло в сила е решението и в частта с която съдът се е произнесъл по субективно съединените искове на Л. Л. и малолетната Г. Л., действаща чрез своите родители и законни представители В. Г. и Л. Л..
Ответникът по касация „Дженерали Застраховане”АД е депозирал писмен отговор по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК в който изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, приложното поле на конкретно правно основание не се сочи. Съдържа се общото позоваване на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на 4 изброени въпроса, както и на очевидна неправилност на въззивния акт в обжалваната му част по смисъла на чл.280 ал.2 (изм.) ГПК.
Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) от В. Г., нейният съпруг Л. М. Л., лично и като законни представители на малолетната им дъщеря Г. Л. Л..
Безспорно е, че от тримата пострадали в В. Г. е претърпяла най-значителни телесни увреждания в резултат на ПТП на, 07.12.2008 год.вина за което има Р. В. Ц. – водач на л.а. „Фолксваген” мод.”Пасат”. Г. и малолетната Г. са били пътници в л.а. „Ауди” с водач Л. Л.. Пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на нарушения на ЗДвП от страна на водача на л.а. „Фолксваген”. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „Дженерали Застраховане”АД, В. Г. е предявил пряк иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на 200000 лв. и имуществени вреди в размер на 2640 лв.
Подържаната от ответника теза пред инстанциите по същество, е била, че претендираното обезщетение е със завишен размер, както и за съпричиняване на вредоносния резултат от двамата водачи – Ц. и Л. М. Л..
Първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат. В качеството на водач на л.а. „Ауди” Л. Л. не е нарушил правилата за движение.
За определяне размера на обезщетението за В. Г., съдилищата са се мотивирали с това, че при нея е налице една средна телесна повреда – многофрагментно счупване на дясната бедрена кост през кондилите, което е наложило операция с поставяне на метална остеосинтеза, но е довело до скъсяване на крака `и с 6 см. Причинени са и били и няколко леки телесни повреди, а именно: сътресение на мозъка без данни за загуба на съзнание, контузия в челната област на главата, следтравматична невралгия на триклоновия нерв вдясно. Съдът е посочил, че Г. се е възстановила бавно в резултат на множество съпътстващи заболявания, като затлъстяване, артериална хипертония и повишено съдържание на глюкоза в кръвта, както и доброкачествения мускулен тумор в стената на матката. Приел е, че те не се намират в причинно-следствена връзка с увреждането от пътно-транспортното произшествие, но следва да се вземат предвид като забавящи оздравителния процес. Обсъдил е и доказателствата, сочещи какъв период Г. е била в болницата, кой се е грижел за нея, каква грижа и е била необходима и в болницата и след изписването, как травмата се е отразила на психическото и състояние.
Посочените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси са: „1./ Налице ли са неимуществени вреди у лице, получило телесни увреждания, което не може да полага самостоятелни грижи за себе си, след като лицето разчита на помощта на свои близки, които се грижат за него; 2./ Допустимо ли е при определяне на справедливия размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, съдът да вземе под внимание само част от травмите/вредите, респективно да остави без внимание други такива, за които да приеме, че не е налице пряка причинно-следствена връзка или не са доказани по безспорен начин; 3./ При определяне справедлив размер на обезщетението за претърпените вреди, съдът следва ли да се съобрази и с размера и вида на косвените вреди, получени и търпени от процесното увреждане, но имащи опосредствена връзка с него?; Подлежат ли на обезщетяване косвените вреди, причинени от деликта и по какъв начин?”.
Становището на съдебния състав е, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Както бе посочено по-горе, не се сочи и не може да се изведе от съдържанието на изложението приложното поле на коя точно предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК се позовава Г.. Посочените въпроси също не отговарят на селективните критерии, въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. По естеството си, те съставляват твърдение за неправилна преценка на характера, степента и интензитета на търпените болки, страдания и неудобства в бита.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.2 ГПК. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, очевидно неправилен по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК следва да бъде квалифициран въззивен съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
Разноски от ответната страна не са претендирани.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 2132 от 18.10.2017 год. по гр.д.№ 2072/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.