О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
С., 22.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1285 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. Н. З. срещу Решение № 1273 от 16.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 92/2010г. на Софийски апелативен съд ГК, 4 състав. С него в производство по чл.196 сл.ГПК-отм. във вр. с пар.2,ал.2 ПЗР на ГПК/2007г., е отменено Решение № 1980 от 07.05.2009г. по гр.д.№ 2251/2006г. на Софийски градски съд за отхвърляне на частичен иск, квалифициран с правно основание чл.240,ал.2 ТЗ, предявен от [фирма] срещу А. З. за заплащането на сумата 10 000 евро. Постановено е друго за осъждането на ответницата да заплати на основание чл.284,ал.2 ЗЗД в полза на дружеството по предявения частичен иск сумата 10 000 евро.
САС е приел, че съгласно изложените от ищцовото дружество обстоятелства-ответницата, която е била член на Съвета на директорите на [фирма], въз основа на нотариално заверени пълномощни изтеглила от сметката на дружеството в [фирма] на 10.01.2006г. 25 000 евро, а на 16.01.2006г.-30 000 евро, които не са отчетени на дружеството и поисканата от съда правна защита- осъждането й да заплати сумата 10 000евро по частично предявения от общата сума 55 000 евро иск, дават основание искът да бъде квалифициран по чл.284,ал.2 ЗЗД-за търсене отговорността на ответницата поради неизпълнение на договор за поръчка, а не по чл.240,ал.2 ТЗ-на деликтно основание, както е приел първоинстанционният съд. Мотивирал е този извод с материализираното в двете нотариално заверени пълномощни упълномощаване от изпълнителния директор на [фирма] за теглене на посочените парични суми /съответно 25 000 евро и 30 000 евро/, като изпълнението на възложеното на ответницата-довереник не е във връзка със статута й на член на Съвета на директорите на дружеството, и това нейно качество не е посочено в текста на пълномощните. Приел е, че от представените писмени доказателства се установява извършването на два превода до С. от ответницата в полза на изпълнителния директор М. в размер на 12 540 щ.д. и преводи по негова картова сметка в О. за 14 451.24 щ.д., и съобразно валутните курсове е отчел, че от изтеглената сума от 55 000 евро, ответницата е превела в полза на изпълнителния директор на дружеството 22 379.92 евро. Посочил е, че е установено неизпълнение на поетото с договора за поръчка задължение на доверителя да даде отчет за остатъка над 22 379.92 евро., поради което предявеният като частичен иск за сумата 10 000 евро е основателен. Твърдението на ответницата, че с разликата до 55 000 евро е покрила по указания на М. разходи за хотели, вноски за лизингов автомобил и др. съдът е приел за недоказани. Анализирал е ангажираните от касаторката доказателства за такива разходи и е посочил, че разпоредбата на чл.127,ал.1 ГПК-отм. не може да намери приложение в хипотезата на неявяване на изпълнителния директор да отговори по реда на чл.114 ГПК-отм. на въпросите за извършените плащания; по този ред въпроси могат да бъдат поставяни само на физически лица, но не и на лицата, които представляват юридически лица, поради което не може да намери приложение и установената в чл.114,ал.3 ГПК-отм. презумпция, че са доказани обстоятелствата, за изясняването на които страната не се е явила или е отказала да отговори.
В касационната жалба се сочат основанията за обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се и, че съдът се е произнесъл по недопустима- просрочена жалба и по жалба, подадена от пълномощник, който не е надлежно упълномощен. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяването на друго за потвърждаване на решението на СГС, алтернативно отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане или обезсилването му със същите последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа становището за произнасяне по недопустима като просрочена въззивна жалба във връзка, с което се поставят процесуалноправните въпроси: следва ли страната да уведомява писмено съда за оттегляне на пълномощията на процесуалния си представите, съгласно изискванията на чл.23 ГПК-отм. От кой момент упълномощаването се счита за оттеглено-от момента на уведомяването на съда, или от избрана от страната произволна предхождаща дата./1/ Следва ли страната да се счита за редовно уведомена чрез процесуалния си представител, ако не е уведомила съда за оттегляне на пълномощията./2/ Следва ли съдът да приложи разпоредбата на чл.51,ал.4 ГПК-отм.в случай, че на адреса на управление не бъде открито юридическото лице, което не е уведомило съда за промяна на адреса си./3/ Следва ли съдът да връчва призовките лично на управителя на юридическото лице, след като в закона и посочено, че призовката може да бъде връчена на негов служител на адреса на управление./4/ Следва ли съдът да допуска производство по чл.154 ГПК-отм. за оспорване на истинността на представено писмено доказателства, надлежно оспорено от ответната страна, дори това доказателство да касае истинността на документ, с който се оттеглят пълномощия на процесуален представител./5/
Поставени са и втора група въпроси, свързани с изводите на въззивния съд по съществото на спора: пълномощно от управител на юридическо лице, с което се упълномощава трето лице да извърши теглене на суми, които следва да предаде на управителя, или да бъдат изразходвани по негови указания, представлява ли „договор за поръчка“ от името на дружеството, или представлява едностранна сделка по упълномощаване за извършване на действие от името и за сметка на упълномощителя./6/ Допустимо ли е съдът да мотивира решението си на обстоятелства, за които няма никакви доказателства по делото и които са плод на …съда. Решение, основано на такива обстоятелства, може ли да се приеме за редовно, след като вътрешното убеждение на съда не кореспондира със събраните по делото доказателства./7/ Когато страната е създала пречки за събиране на единствено възможно доказателства за доказване на дадено обстоятелство обуславящо изхода на делото и съдът не може да го съпостави с останалите доказателства по делото, следва ли да приложи разпоредбата на чл.128,ал.2 ГПК-отм., като го приеме за доказано./8/ Следва ли съдът да прилага като доказателства по делото други дела или преписки, които са посочени от заинтересованата страна и съдържат доказателства и доказани обстоятелства от значение за изхода на правния спор/9/ Следва ли съдът да приема като доказателство за доказани „липси“ от касата на едно юридическо лице констативен протокол, съставен от нотариус, след като липси от касата се установяват чрез ревизия и може ли констативен протокол за извършени действия от нотариус да заместят липсата на ревизионен акт./10/.
Допълнителната предпоставка по всички поставени въпроси е посочена по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Представена е и съдебна практика на ВКС и други съдилища по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК, но към нея по никой от формулираните въпроси няма посочване и конкретно препращане. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
От насрещната страна отговор на касационна жалба не е постъпил в срока по чл.287 ГПК.
Касационната жалба е допустима като депозирана в срока по чл.283 ГПК, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Първата група въпроси са относими към допустимостта на въззивното решение като постановено по евентуално просрочена и поради това недопустима жалба- въпрос по който касационната жалба извършва служебна преценка, на основание т.1 от ТР № 1/ 19.02.2010г. на ОСГТК.
Решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на допустимостта му, тъй като не съществува вероятност за наличие на такъв порок: Първоинстанционният акт е връчен на 15.05.2009г. на [фирма] чрез процесуалния представител на дружеството адв.А. Л. на нейния служебен адрес. На същата дата адвокатът е депозирал пред СГС молба с която уведомява съда, че пълномощията му за представителство на дружеството са оттеглени, считано от 02.04.2009г., за което е приложил и протокол от същата дата, подписан от упълномощителя –законния представител на [фирма] и пълномощника. С оглед депозираната молба, СГС е разпоредил връчването на решението да стане чрез законния представител на дружеството П. М. и то е получено на 15.06.2009г. от „В. М.-пълномощник“. Въззивната жалба е депозирана на 29.06.2009г.
С оглед на тази данни, няма основание за извод за просрочие на въззивната жалба, както с оглед начина на връчване на решението на СГС, така и с оглед датата на постъпването й в съда. Поради това и поставените от касатора въпроси / т.1 и т.2 от изложението/, свързани с възможността доверителя да оттегли по всяко време пълномощието си, като уведоми съда, като извършените до оттегляне на пълномощното действия остават в сила-чл.23 ГПК-отм., са неотносими към извода на въззивния съд за спазване на срока за подаване на жалбата. При липса на разминаване на датите, на които пълномощникът е получил решението и датата на която е уведомил съда, че доверителят е оттеглил пълномощието си, поставените от касатора въпроси, свързани с приложението на разпоредбата на чл.23 ГПК-отм. са ирелевантни. В хипотеза като настоящата-когато датата на уведомяването на пълномощника за акта на съда и датата на която той уведомява съда, че вече не разполага с представителна власт поради оттегляне на пълномощието от доверителя, абсолютно ирелевантна е датата, на която пълномощникът твърди, че представителната му власт е прекратена, тъй като за периода от твърдяната дата и уведомяването на съда не са извършвани процесуални действия от пълномощника-устните състезания по спора са приключили на 17.03.3009г. и други процесуални действия по делото пред първата инстанция не са предприемани. Поради това и въпросите свързани с приложението на разпоредбата на чл.154 ГПК-отм. /по т.5 на изложението/ следвало ли е, съдът да проведе производство по оспорване на протокола от 02.04.2009г., който се сочи като дата на оттегляне на пълномощията, са извън значимите за спора. По поставения въпрос за приложението на разпоредбата на чл.51,ал.4 ГПК-отм. /по т.3 и т.4 от изложението/, съставът на ВКС не намира никаква връзка със спора и процесуалните действия и изводи на съда.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване по посочените във втората група въпроси също не са налице. Поставеният материалноправен въпрос /т.6/ за характера на сделката, с който управител на юридическо лице упълномощава трето лице за теглене на суми /договор за поръчка или едностранно упълномощаване/ би могъл да бъде относим към правилността на изводите на въззвния съд, но не е основание за допускане на касационното обжалване. Въпросите по т.7 и т.8 са от значение само за евентуално допуснати от въззивния съд процесуални нарушения при кредитиране на доказателствата, поради което не са основания за допускане на касационното обжалване. Въпросите по т.9 и т.10 са от същото естество, но и са изцяло неотносими към изводите на САС, тъй като произнасяне по тях няма.
Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от основанията за неправилност на обжалваното решение. Сочените от касатора като материалноправен и процесуалноправни въпроси по т.6-10 от изложението фактически представляват твърдения за допусната материална незаконосъобразност, нарушения на процесуалните правила и необоснованост на въззивното решение. Разглеждането им като основания за допускане на касационното обжалване би означавало да се престъпи границата между възможността за допускане до касация и основанието за неправилност на обжалваното решение, като се осуети прилагането на селективния критерий за достъп до триинстанционното обжалване. Поради това твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира общото основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК разноски за настоящата инстанция не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1273 от 16.07.2012г. по въззивно гражданско дело № 92/2010г. на Софийски апелативен съд ГК, 4 състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.