2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 09.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2703 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Никола Х. К. срещу Решение № 466 от 12.05.2014 год. по т.д.№ 52/2014 год. на Варненския окръжен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на Никола К. срещу Решение № 4274 от 07.10.2013 год. по гр.д.№ 2409/2012 год. на Варненския районен съд (на което е допусната поправка по реда на чл.247 ГПК с Решение № 4688/28.10.2013 год. по същото дело) в частта с която е бил уважен искът на [фирма] срещу Никола К. за установяване по реда на чл.422 ГПК на дължимостта на сумата 13122.77 лв., неиздължена главница по договор за поръчителство; 1040.83 лв. договорна лихва; 361.11 лв. такси за закъснение. В частта с която е прекратено производството по иска срещу Х. Р. А., като необжалвано, решението на Варненския районен съд е влязло в сила.
Предмет на исковете е установяване съществуването на задължения, произтичащи от просрочено задължение по договор за кредит с кредитополучател Х. А. за което с Никола К. е бил сключен договор за поръчителство. По реда и на основание чл.417 т.2 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу кредитополучателя Х. Р. А. и Никола К., но възражение по чл.414 ал.1 ГПК е подал само поръчителят.
Ответникът е оспорил размера на главното задължение и дължимостта на предявеното вземане за лихви и такси. Първоинстанционният съд е приел, че главното и акцесорните задължения са в посочените по-горе размери. Въззивният съд е потвърдил решението на В., приемайки за неоснователен доводът на Никола К. за прилагането на преклузията по чл.147 ал.1 ЗЗД, предвид предвиденото автоматично настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, простиращо действието си и по отношение на поръчителя.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на Никола К. се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК п отношение на един и същи въпрос – необходимостта от уведомяването на основание чл.60 ал.2 ЗКИ на поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
По отношение на този въпрос е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Становището на въззивния съд, че ако моментът на предсрочната изискуемост настъпва автоматично, уведомяването на поръчителя за това обстоятелство не е необходимо, е в противоречие с т.18 на ТР № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Касационен контрол по жалбата на Никола К. ще следва да бъде допуснат при внасяне на държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. в размер на 290.49 лв., вносима по сметката на ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 466 от 12.05.2014 год. по т.д.№ 52/2014 год. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на Никола Х. К. да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 290.49 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.