О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 447
София, 23.10.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 841 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД срещу Решение № 2177 от 25.10.2017г. по т.д.№ 2763/2017г. на САС, 6 състав. С последното след частична отмяна на решението по т.д.№ 6969/2015г. на СГС, ТО, 22 състав в частта за отхвърляне на предявения от „Мира Транс“ ЕООД, София иск за сумата 23 469.96лв., е постановено друго. Застрахователят е осъден да заплати на основание чл.229 във вр. с чл.223 КЗ-отм. сумата 23 469.96лв. – застрахователно обезщетение по застраховка „отговорност на превозвача на товари по шосе“ по полица от 17.02.2014г. във връзка с настъпило на 13.12.2014г.-14.12.2014г. застрахователно събитие „кражба“ на превозваните от ищеца товари, за чиято загуба той е заплатил обезщетение на получателя на стоката по договора за международен автомобилен превоз на стоки /заявка 1738/412/0082 от 11.12.2014г./. Решението в частта за потвърждаване на първоинстанционния акт за отхвърляне на иска, предявен като частичен за разликата до 30 000лв. – част от вземане в общ размер 90 775лв., е влязло в сила като необжалвано от ищеца.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като постановено при очевидна неправилност и отхвърляне на иска в уважената част. Твърдението е, че САС не е обсъдил мотивите на първоинстанционния съд, че представените превозни документи касаят друг превоз, а не този по представената от ищеца товарителница; че въззивната инстанция е обсъждала писмените обяснения на водача на открадната композиция като свидетелски показания в грубо нарушение на доказателствените правила; че ищецът не е установил извършването на покрит от застраховката превоз, изпълнен по начин, че да активира действието на застрахователната полица, тъй като от представената товарителница не видно превозът да е осъществен.
Поддържа се, че не са представени доказателства /при доказателствена тежест на ищеца/, че автокомпозицията и товарът са оставени на паркинг, на който се осъществява охрана по смисъла на Закона за частната охранителна дейност, а доказването наемането на паркомясто и заплащането на престой /съгласно представената фактура за наем/, не е равнозначно на доказване осигуряването на охрана; че оставянето на композицията на неохраняем паркинг е изрично изключен риск, съгласно клауза III.10 от ОУ към полицата и груба небрежност съгласно клауза III.4 от ОУ. Касаторът счита, че съгласно чл.7,ал.2 от ЗЧОД едва при осигурен пропускателен режим може да се приеме, че паркингът е охраняван. Поддържа, че актовете, постановени в досъдебното производство относно наличието или не на охрана не се ползват със сила на пресъдено нещо; че съставените в случая не съдържат данни да е провеждано разследване относно вида на паркинга, на който е настъпила кражбата.
Касаторът счита, че не са доказани предпоставките на чл.229 КЗ-отм. – че „Монделийз България Продукцион“ЕООД – товародател и собственик на товара, който е увреденото лице, е обезщетен. Възразява, че въззивният съд е коментирал правоотношенията между „Мира Транс“ЕООД и първоначалния превозвач LKW W. и отношенията между LKW W. и трети дружества /швейцарски и румънски/, към които нито застраховката нито превозният договор имат отношение. Поддържа се, че LKW W. не е спедитор, възложил превоза, а превозвач, нает от изпращача на товара и ползващ за подизпълнител ищеца и че по делото не е изяснено дали LKW W. има материално правна легитимация с оглед разпоредбата на чл.361,ал.2 и чл.349 ТЗ. Посочва се, че представеното суброгационно писмо и доказателства за упълномощавания нямат отношение към предмета на спора защото са между трети дружества /швейцарски и румънски/, а товародателят „Монделийз България Продукцион“ЕООД не е предоставял пълномощно за предявяване на претенция, не е получавал плащане от карго застраховател и от LKW W.. Счита, че представените платежни документи нямат доказателствена стойност тъй като са без заверка от банка, апостил и др.
Представено е изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, което е с идентично съдържание, в което искането е за допускане на обжалването на решението поради очевидната му неправилност „както и от значение за точното прилагане на закона“.
В писмен отговор „Мира Транс“ЕООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Ищецът е твърдял, че за него като превозвач е възникнала отговорност за заплащане на обезщетение към собственика на товара, получен за превоз на 12.12.2014г. и откраднат от неизвестно лице, заедно с автокомпозията, в която е превозван от платен паркинг в [населено място]; че е заплатил част от обезщетението на увредения товарополучател, което претендира от застрахователя. Позицията на ответника в отговора на исковата молба и в хода на производството е, че стоката е била застрахована по застраховка „карго“ и по нея собственикът е получил обезщетение, което изключва правото да се претендира повторно такова от ответника; че застраховката не покрива отговорност към други превозвачи; че от превозвача е проявена груба небрежност, тъй като товарът е откраднат от неохраняем паркинг; че не са налице предпоставките на чл. 229 КЗ-отм., доколкото не се установява ищецът да е обезщетил собственика на товара; че срещу срещу превозвача не е направена легитимна писмена рекламация по правилата и в сроковете по Конвенцията; че давността за претенцията срещу превозвача е изтекла, както и че обезщетението не е изчислено съобразно правилата на СМР.
Въззивната инстанция е приела за безспорно, че страните са сключили на 17.02.2014г. договор за застраховка, покриващ гражданската отговорност по чл.223 КЗ-отм. на застрахования превозвач във връзка с извършвания превоз по шосе с автокомпозиция с рег. [рег.номер на МПС] ; С 6456 ЕК и че застрахователното покритите е съгласно уредената с Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR) отговорност на превозвача, валидна за всеки превоз от момента на издаване на CMR товарителницата до момента на разтоварване на товара в мястото, обозначено като краен пункт; че уговореният с полицата срок на действие на застрахователния договор е от 18.02.2014г. до 17.02.2015г.
По спорните факти САС е приел, че въз основа на заявка за транспорт от 11.12.2014г., международна товарителница, писмена кореспонденция, изходяща LKW W., WK W. и пълномощно с дата 09.02.2015г., се установява, че ищецът като превозвач сключил договор за превоз на товари с товародател „Монтелийз България Продъакшън“ЕООД и получател Монделийз Румъния с място на предаване на стоката Румъния и място на приемане на стоката България. Мотивирал е, че и двете страни са ратифицирали Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари (CMR) и съобразно чл. 1, т. 1 от същата, приложимо право спрямо отношенията на страните по договора за превоз са разпоредбите на същата. Изложени са правни съображения, че съгласно чл. 4 от СМР договорът за превоз се установява с товарителница, но тя не е форма за действителност или за доказване на сделката. Въз основа на заявката за превоз и представената кореспонденция е прието за установено, че възложител на транспорта по договора е LKW W., на който превозът е възложен от товародателя “Монделийз България Продакшън“, получател е „Монделийз Румъния, а превозвач – ищецът, който е получил стоката за извършване на превоза от българското дружество на 12.12.2014г. Прието е за установено, че стоката – 33 броя палета кафе е била натоварена в автокомпозиция /влекач и ремарке/ за извършване на превоза до Румъния. Композицията е била оставена на паркинг София, на Околовръстен път – бивш гараж „Република“ на 13.12.2014г. около 16.00 часа, а около 12,45 ч. на 14.12.2014г. е установена липсата на композицията ведно с товара; че на същата дата е подаден сигнал в МВР и е образувано досъдебно производство за кражба срещу неизвестен извършител, производството по което е спряно, както и че след няколко дни е открит само влекачът, но не и ремаркето и процесните товари.
По въведените от ответника възражения за проявена от застрахования груба небрежност поради оставяне на товара без надзор на неохраняем паркинг, която според него изключва отговорността му по застраховката гражданска отговорност, съставът на САС е изложил правни доводи, че дори по делото да е установена твърдяната груба небрежност на ищеца в изпълнение на задълженията му по договора за превоз, тя не води до отпадане на отговорността му за заплащане на застрахователно обезщетение, нито е основание за намаляването му. Мотивирано е, че нормата на чл. 225 КЗ -отм., препраща при застраховката „гражданска отговорност“ по чл.223 КЗ-отм. само към правилата на ал. 3 и ал. 4 на чл. 207 КЗ от общите положения на имущественото застраховане, но не и към ал. 2 на чл.207, предвиждаща по отношение на договорите за застраховка имущество, възможност за намаляване на застрахователното обезщетение при неизпълнение на задължението за предотвратяване или ограничаване на вреди. Анализирано е, че отсъства препращане и към нормата на чл. 211 КЗ, уреждаща случаите на отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при имуществените застраховки.
Изложени са и допълнителни съображения, че събраните доказателства /удостоверение от МВР, постановление за спиране на наказателното производство от 04.03.2015г. по прокурорска преписка № 54228/2014г. по описа на СРП и събраните книжа по щета 5102211400397, вкл. дадените пред застрахователя за целите на установяване на щетата писмени обяснения на водача/ недвусмислено установяват, че процесните товари, ведно с цялото превозващо ги МПС са откраднати от охряняем паркинг, който е дефиниран като такъв от органите на МВР, срещу които обстоятелства ответникът не е провел насрещно доказване.
За неоснователни са счетени и възраженията на ответника, че по делото не се установява предявена в срок рекламация – искане от правоимащото лице за заплащане на обезщетение за изгубения товар Обсъдени са писмото от LKW W. с приложено към него пълномощно от 20.05.2015г. от Монделийз Румъния, с което румънското дружество е упълномощило LKW W. да го представлява, подава от негово име всякакви претенции и получава обезщетения във връзка с дължимото му се обезщетение за процесната кражба. Прието е, че като получател на стоката Монделийз Румъния, на основание чл. 13, т. 1, изр. 2-ро от Конвенцията, при изгубване на стоката има право да предяви от свое име срещу превозвача правата, произтичащи от договора за превоз, вкл. за обезщетение за липсващия товар, съобразно нормата на чл. 17 и тази претенция получателят е предявил чрез упълномощения си представител WK W. към LKW W. като първи превозвач с писмо от 06.03.2015г. за сумата 46 412.64 евро.
Въз основа на представените писма от 23.12.2014г. и писмо на л. 26 /без дата/, САС е приел за установено, че LKW W. от своя страна е предявил претенция към ищеца за изплащане на предявеното към него като първи превозвач обезщетение за липсващия товар доколкото кражбата е настъпила по време на осъществявания от последния превозвач транспорт.
Изложени са подробни съображения за неоснователност на възражението за погасяване на иска, подчинен на конвенцията с едногодишен давностен срок по чл. 32 от Конвенцията
По следващото възражение на ответника е прието, че LKW W. като платил претендираното от получателя на стоката обезщетение за липсващия товар, има право на основание чл. 37, вр. чл. 36 от Конвенцията, или по общото правило на чл. 74 ЗЗЗД, за платения чужд дълг на превозвача да претендира от него връщане на платеното във всички хипотези /както в случай на последващи превозвачи по смисъла на чл. 34 от Конвенцията, както и ако превозвач или спедитор пренаема друг превозвач за извършване на поет от него превоз/. Мотивирано е, че плащането е за погасяване на задълженията на ищеца, произтичащи от отговорността му като превозвач по договора за международен автомобилен превоз на стоки и е покрит риск, съобразно очертания предмет на договора за застраховка.
Отхвърлена е основателността и на възражението на ответника, че отговорността му не следва да бъде реализирана, доколкото увреденият собственик на товара е получил обезщетение по застраховка имущество, покриваща риска от загубата на товара. Мотивирано е, че по делото се установява, получаването от собственика на сумата само от 6 175.44 евро, и че за същата сума застрахователят по тази застраховка е заявил претенция да се суброгира в правата на застрахования собственик срещу превозвача, и е заявил същата претенция за плащане към превозвача.
Изложени са и правни доводи по общото възражение на ответника за неправилно определяне размера на дължимото обезщетение за загубата на товара, като е мотивирано, че именно по фактурираната цена на откраднатите процесни стоки е предявена и уважена процесната претенция за обезщетение към първия превозвач, което е в съответствие с разпоредбата на чл.23,т.1 от Конвенцията и не се установява тя да е над лимита по т. 3.
По поддържаното от застрахователя възражение за неоснователност на исковата претенция, предвид недоказаност на хипотезата на чл. 229 КЗ- отм. – удовлетворяване на увреденото лице от застрахования „Мира Транс“ЕООД е прието, въз основа на събраните писмени писмени доказателства – платежни нареждания и кореспонденция между LKW W. и ищеца, че на 23.12.2014г. е постигнато съгласие българското дружество да заплати на LKW W., който е удовлетворил увредения получател на товара, дължимото обезщетение за липсващия товар – сумата 46 412.46 евро, съгласно фактурираната стойност на стоките, като му заплаща последната на равни месечни вноски от 1 000 евро, както и да заплаща 2% административни разходи по разсроченото плащане на дълга. От приетите платежни нареждания пред въззивния съд, неоспорени от ответника, е прието за установено, че ищецът за погасяване на дълга си за обезщетение за липсата на превозвания товар е заплатил сумата общо 12 000 евро и за тази сума на основание чл. 229 КЗ – отм.застрахованият има право на обезщетение в левовата равностойност на 23 469.96 лв., за която сума искът е счетен за основателен и след отмяната на първоинстанционното решение за отхвърлянето му, той е уважен.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването на основанието по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК – поради твърдяната от касатора очевидна неправилност. Приравняването на „очевидната неправилност” като критерий за селектиране на касационните жалби с основанията за неправилност на съдебния акт по чл.281,т.3 ГПК би обезсмислило въведения с ГПК от 2007г. ограничен достъп до касационен контрол. Предпоставките за допускане до касация на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК не са тъждествени на очевидната неправилност, нито последната е идентична на отменителните касационни основания по чл. 281,т.3 ГПК, както счита касаторът. Тя не се състои и в оспорването от страната на фактическите и правни изводи на въззивния състав. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя проверка и анализ на доказателствата и преценка, дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Въззивната инстанция е изложила правни аргументи, основани на разпоредбата на чл.4 от Конвенцията за договора за международен превоз на стоки и по този начин е дала собствено разрешение на въпроса за установяване сключването на договора за международен автомобилен превоз на стоки. В този смисъл аргументите на касатора във връзка с представената по делото товарителница са получили отговор във въззивното решение. Писмените обяснения на водача са посочени като индиция за обосноваване на извода, а не са ценени като свидетелски показания. По фактическия въпрос относно мястото, от където е откраднат товара – охраняем или неохраняем паркинг, САС е изложил правни доводи, основани на разпоредбата на чл.225 КЗ-отм. за неприложимост към договора за застраховане на гражданската отговорност на общите правила на имущественото застраховане за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение /чл.211 КЗ-отм./ и правото на намаляване на застрахователното обезщетение /чл.208,ал.2,изр.второ КЗ-отм./, с които е аргументирал ирелевантността на това обстоятелство за спора. От тези изводи ясно следва, че САС е дал приоритет на разпоредбите на кодекса, а не на клауза III.10 и III.4 ОУ, на които ответникът се позовава. Съображенията на касатора, основани на ЗЧОД се заявяват едва в касационната жалба, поради което те не са обсъждани в обжалваното решение, и то няма как да бъде очевидно неправилно по въведените въз основа на този закон доводи. При правните съображения на САС за неотносимост към спора вида на паркинга изложените в обжалваното решение допълнителни фактически изводи нямат самостоятелно значение за изхода на спора, а и теза на касатора, неподкрепена с данни от делото е, че изводът в досъдебните актове, че мястото е било охраняемо, нямат за източник обективни сведения.
Въззивната инстанция изрично и ясно е изложила своите фактически и правни констатации, че LKW W. не е спедитор, поради което позоваването от касатора на разпоредбите на чл.361, ал.1 и чл.349 ТЗ /заявено също една в касационната жалба/ не може да обоснове неправилност, още по-малко очевидна на обжалвания акт. Касаторът не е оспорил приетите от САС /по подробно изложени съображения в определението по чл.267,ал.1,изр.първо ГПК за допустимостта им да бъдат допуснати поради процесуално нарушение на СГС/ платежни документи, чиято доказателствена стойност отрича с касационната жалба. Несъгласието на касатора с дадения в обжалваното решение анализ на отношенията между ищеца и LKW W. и трети дружества също не може да запълни съдържанието на предпоставката по чл.280,ал.2,предл.последно ГПК.
Не съставлява формулиране на главна предпоставка искането за допускане на обжалването като „от значение за точното прилагане на закона“.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба – сумата 1 000лв. за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2177 от 25.10.2017г. по т.д.№ 2763/2017г. на САС, 6 състав в обжалваната част.
Осъжда „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД да заплати на „Мира Транс“ЕООД сумата 1 000 лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: