1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 401
София, 13.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 3267 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца Б. С. С. против Решение № 1391 от 29.06.2015г. по в.гр.д. № 1104/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав за потвърждаване решението по гр.д.№ 17125/2013г. на СГС, 14 състав в частта за отхвърлянето на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до претендирания размер от 130 000лв.
С касационната жалба се иска отмяната на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, несъобразяване размера на определеното обезщетение с лимитите на застрахователно покритие, неотчитане на множеството увреждания, причинени от злополуката, представляващи средни телесни повреди и претърпените две тежки последователни хирургични интервенции. Посочва се, че не са съобразени изключително интензивните болки и отражението на инцидента върху психиката на 23 годишния пострадал, както и същественото изменение на правната рамка по отношение на застраховката „Г.“, предвид промяната в обществено-икономическите и социалните условия, спрямо тези, при които е приета основополагащата задължителна съдебна практика ППВС 4/68г. Поддържа се, че по тези въпроси е налице задължителна съдебна практика /решение по т.д.795/2008г. на 2 т.о., т.д.№ 619/2011г. на 2 т.о./, с която решението на САС е в противоречие – касационно основание по т.1 на чл.280 ГПК. Искането е за отмяна на решението и уважаването на иска в предявения размер със законните последици. Отделно приложение по смисъла на чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е представено.
В писмен отговор ответникът ЗК [фирма] с който се оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
Въззивната инстанция се е произнесла по наведените в жалбата оплаквания на въззивника-ищец. Приела за безспорно установено, че в причинна връзка със злополуката от 25.11.2011г., при която е бил блъснат като пешеходец, ищецът е получил контузия на мозъка с открито импресионно вбиване на костни фрагменти към черепната кухина, счупване на черепа в срединна теменна област, разкъсно-контузна рана в срединна теменна област на главата, които представляват временно разстройство на здравето, опасно за живота, травматичен оток на двете очни ямки, охлузвания по четирите крайника и счупване на лявата лопатка, като на 26.11.2012г. е опериран под обща анестезия – чрез остеопластична трепанация са екстирпирани вбитите фрагменти, а за установените малки дефекти в стената на синуса е направена пластика с лиоплант. Два месеца по-късно е направено пластично затваряне на наличния костен дефект с костен цимент и титаниева мрежа. Отразено е, че счупването на лявата лопатка е предизвикало затруднения в движенията на лявата ръка за срок от около 2 месеца, а останалите увреждания – разкъсно-контузната рана, травматичния оток на двете орбити и охлузванията по четирите крайника представляват „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Обсъдено е, че към настоящия момент ищецът е в добро общо състояние, без оплаквания от страна на централна нервна система и с нормален неврологичен статус; че оздравителният процес е приключил в рамките на една година без данни за усложнения и лечението е приключило успешно, като са възможни прояви на главоболие при психическо и физическо натоварвания и при промяна на времето, което се овладява с обезболяващи медикаменти. Обстойно са обсъдени свидетелските показания, установяващи тежкото физическо и психическо състояние и продължителното лечение на ищеца, както и обясненията на експерта за отсъствие на данни за изпадане в пълна кома. При съвкупна преценка на всяка от получените травми, включително и застрашаващото живота кървене от синуса, затрудненията, на които е бил положен двадесет и три годишния младеж при лечението, и причинените сериозни негативни емоционални реакции и успешния възстановителен процес, САС е счел, че определеното обезщетение от 70 000лв. е справедливото, с оглед на което обжалваният първоинстанционен акт е потвърден.
Съставът на ВКС счита, че основанията за допускането на касационното обжалване не са налице поради липса на посочен конкретен и ясен правен въпрос. Не е обосновано и наличието на допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280 ГПК, на която касаторът се позовава. Константната практика на ВКС по чл.290 ГПК е, че Пленумът на Върховния съд е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД в ППВС 4/68г., които указания по приложението на закона, който установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, не са загубили своето значение и понастоящем. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагането на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Доводът за значението на лимитите на застрахователното покритие не е правен въпрос, а твърдение за неправилност, а и този критерий не е определящ и водещ при преценката за размера на паричния еквивалент на моралните вреди.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1391 от 29.06.2015г. по в.гр.д. № 1104/2015г. на Софийски апелативен съд, ГК, 2 състав за потвърждаване решението по гр.д.№ 17125/2013г. на СГС, 14 състав в частта за отхвърлянето на иска.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: