6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 956
София, 15.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на втори декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1031 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 141 от 08.10.2014г. по в.т.д.№ 217/2014г. на ОС Русе, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 1284/2014г. на Русенския РС. С последното [фирма] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 22 578.13лв.-неустойка за неприети количества природен газ за 2012г. по договор за продажба на природен газ № 107/15.09.2006г., ведно със законната лихва от 28.02.2014г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Твърденията са че между страните няма съставени и подписани годишни актове за 2012г., а съгласно договора /чл.7.5.1/, неустойка се дължи при неприемане на минималното количество природен газ, установено чрез годишния акт по чл.9.1., т.е. последният е единственият начин, по който се установява размера на договорените неустойки. Оспорва се правилността на извода на съда, че установяването неприемането на минималното количество природен газ може да стане и с други доказателствени средства. Поддържа се, че анексът от 17.10.2013г. изрично отрежда, че между страните няма имуществени претенции за други суми във връзка с прекратяването на договор № 107. Поддържа се и тезата, че уговорената неустойка има предимно обезщетителен характер, но ищецът не е понесъл вреди и няма основание да я търси; че претенцията за нея цели неоснователно обогатяване на икономически по-силната страна в договора. В касационната жалба, подадена от адв. С. са развити подробни съображения за неправилния извод на съда при преценката на характера и правните последици на изявленията в анекса от 17.10.2013г. Поддържаната теза е, че анексът съдържа недвусмислена воля за заличаване на възникналите вземания към момента на прекратяване на процесния договор /т.е. с подписването му е погасено и вземането за неустойка/, че той има правната характеристика на договор по чл.108 ЗЗД.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК /чрез процесуалния представител адв.Ф.М./ се твърди, че в противоречие със задължителната практика на ВКС, съдът се е произнесъл относно предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка; преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави била неправилна като не са взети предвид критериите по ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС /съотношение между размера на неустойката и очакваните от неизпълнението вреди; обезпечаването на задължението с други правни способи-в случая било налице такова обезпечение, тъй като прогнозните количества природен газ се предплащали; характерът на неустойката-в случая такава с обезщетителен характер; др.фактори като свобода при договарянето и равнопоставеност между страните-уговорената неустойка била средство за неоснователно обогатяване на икономически по-силната страна/. При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: допустимо ли е при наличие на установен с договора ред, начин, процедура и документи за установяване изпълнение или неизпълнение на задълженията по договор и изчисляване на дължима неустойка, това да става с други процесуални способи, при условие, че договорената процедура за съставяне на документи не е спазена по вина на страната, претендираща неустойката.
В изложението, депозирано от пълномощника адв. С. се иска допускане на обжалването по въпроса дали може да се търси неустойка преди да бъде определен нейният размер поради противоречие с решението по т.д.№ 292/2009г. на 2 т.о. на ВКС, съгласно което, неустойката се дължи едва с нейното определяне и преди да бъде определена, не е изискуема; В настоящия случай съдът приел, че макар да не е възможно определяне на неустойката по размер, заради което е била назначена експертиза, е счел че тя се дължи. Изводът на съда, че неустойката не следва да се съобрази с „модалитета“, уговорен за нейното претендиране /съставяне на годишен акт, който да определи размерът й/ противоречал на на решението по т.д.№ 68/2009г. на 1 т.о. /правилото на чл.114,ал.1 ЗЗД се прилага като се зачетат конкретните уговорки в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката да е с модалитети, в които хипотези изискуемостта на вземането за неустойка настъпва в съответствие с модалитета/, поради което се иска допускане на обжалването по въпроса: Следва ли изискуемостта на неустоечното задължение да се поставя в зависимост от уговорените между страните модалитети или не, както и кога започва да тече давността за неустойка, чието възникване и изискуемост се предопределят от модалитети, уговорени между страните. Изводът на съда, че анексът няма характер на договор за опрощаване по чл.108 ЗЗД бил в противоречие с решението по гр.д.№ 14882/2011г. на СГС /постановено по иск за заплащане на обезщетение, уговорено в договор за управление/, съгласно което, по силата на чл.108 ЗЗД, задължението се опрощава ако кредиторът се откаже от вземането си с договор с длъжника и опрощаването прекратява вземането на кредитора с акцесорните му права, поради което се иска допускане на обжалването по въпроса: достатъчна ли е недвусмислената воля на страните, обективирана в двустранно съглашение, по силата на което те се споразумяват да нямат никакви претенции един към друг, за да се стигне до извод, че се касае за договор за опрощаване на задължение по смисъла на чл.108 ЗЗД.
В писмен отговор [фирма] оспорва депозираните жалби на ответника, както и наличието на предпоставките за допускане на обжалването по двете изложения по чл.284,ал.1,т.3 ГПК.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела за безспорно възникването на валидно правоотношение по договор за продажба на природен газ № 107 от 15.09.2006г., с който продавачът се е задължил да достави /да осигури подаването на/ минимални количества природен газ, заявен от купувача, съгласно Приложение № 1, срещу задължението на [фирма] да приема и заплаща продукта. Отчетено е, че съгласно чл.7.5.1. от договора, при неприемане на договореното по спецификацията-приложение № 2 минимално количество природен газ, установено с годишния акт по чл.9.1 /т.е. с акт обр. 5, съставян след изтичане на всяка договорена година от упълномощени представители на страните, след сумиране на доставките за годината на основа на месечните актове/ продавачът дължи неустойка в размер на 10% от стойността на договореното, но неприето количество. Съобразен е безспорният факт, че съгласно двустранната спецификация-приложение 2, ответникът е заявил на ищеца искане за доставка на 1020х. куб.м. природен газ за 2012г., а съдебно икономическата експертиза е установила потребяването от ответника само на 623.532х.куб.м./също безспорен факт/. Изчисленият от вещото лице размер на неустойката по чл.7.5.1. е 22 711.70лв. при претендирани с исковата молба 22 578.13лв. за прието количество газ в обема, установен от вещото лице. За неоснователни са счетени възраженията за въззивника, че съставянето на годишния акт по чл.9.1 е предпоставка за изискуемостта и възникването на неустойката, като е мотивирано, че с този акт се установява само точното количество на потребения газ чрез сумиране на ежемесечните доставки /документирани по реда на чл.6.1.1. с приобщени по делото двустранно подписани месечни актове за 12-те месеца за 2012г./. Изводите са, че основанието за възникване на неустойката е потребяване на по-малко от заявеното количество природен газ, а изискуемостта й настъпва след изтичане на съответната година. Прието е, че тези факти могат да се установяват с всички доказателствени средства, предвидени в ГПК, вкл. и със заключение на вещо лице, както е процедирал и първоинстанционният съд. За неоснователни са приети доводите на въззивника, че на основание анекса от 17.10.2013г., в който страните са посочили, че нямат претенции една към друга, ответникът не дължи търсената неустойка. Мотивите са, че предварителен отказ от права е недействителен, а изявлението в анекса не е договор за опрощаване на задължението по смисъла на чл.108 ЗЗД. Счетен за неосноватаелен е и доводът на ответника, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави като явяваща се средство да неоснователно обогатяване на по-силната страна. Споделени са изводите на РС, че в процесната хипотеза неустойката не противоречи на добрите нрави, тъй като в чл.7.4 и чл.7.5 от договора е предвидена реципрочна неустойка, както при недоставяне от продавача, така и при неприемане от страна на купувача, на минимално договореното количество природен газ и размерът на неустойката е идентичен-10% от недоставеното, съотв.неприето количество газ. С препращане по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, е потвърден изводът за основателност на иска.
Не следва касационното обжалване да бъде допуснато по твърдението в изложението, депозирано от адв.М. за противоречие на обжалваното решение с ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС. Конкретен правен въпрос, произтичащ от мотивите на въззивното решение не е поставен-т.е. отсъства основната предпоставка за допускане на обжалването. Решаващият аргумент, че същият размер неустойка реципрочно е уговорен в полза и на купувача при недоставяне на заявените количества природен газ, с който е отречено противоречието с добрите нрави, изцяло е игнориран от касатора. Тезата му, че функцията на процесната неустойка е неморална, тъй като е средство за неоснователно обогатяване на икономически по-силната страна, не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Не е обосновано противоречие на изводите в обжалвания съдебен акт със задължителните за всички съдилища постановки на тълкувателното решение. Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по въпроса относно начина на установяване неизпълнението, за което е присъдена неустойката. Не е обосновано приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК идентифицирано от касатора с липса на задължителна практика на ВКС.
Искането за допускане на касационното обжалване по първия въпрос от изложението на адв.С. е основано на твърдение, че задължението за неустойка не е възникнало, какъвто изводът не се съдържа в мотивите на атакуваното решение. Невъзможно е допускане до касационно обжалване на основание твърдение на страната за неправилност на решението. Довод, че съставянето на годишен акт по чл.9.1 /който е сбор от представените месечни актове/, представлява по своята същност модалитет, се прави едва в настоящото производство, поради което вторият въпрос е некоректно поставен, той е извън предмета на произнасяне и не може да послужи като обща предпоставка за уважаване на искането за достъп до факултативния касационен контрол. Съдилищата не са сезирани с въпроса за погасителна давност по претенцията за неустойка, поради което частта от въпроса „от кога тече давността за неустойка, чието възникване и изискуемост се определят от модалитети“, е извън предмета на спора. Формално и несъотносимо е позоваването на решенията по т.д.№ 292/2009г. на 2 т.о. и 68/2009г. на 1 т.о., в които произнасянето е по правния въпрос, незасегнат от настоящия спор- за давностния срок за вземане за неустойка за забава.
Невъзможността за допускане на обжалването по третия въпрос за приложението на разпоредбата на чл.108 ЗЗД /и то при сочената допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/ произтича от наличието на задължителна по този въпрос практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено. По правния въпрос, свързан с института на опрощаването, като средство за погасяване на договорно задължение /чл. 108 ЗЗД/ е постановено решение № 78 от 14.07.2011г. по т.д.№ 605/2010г. на 1 т.о., с което обжалваният съдебен акт е съобразен.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати на насрещната страни поисканите и доказани разноски-сумата 1 087.20лв. по договора за правна защита и съдействие от 18.12.2014г., фактура и авизо за превод.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касацинно обжалване на Решение № 141 от 08.10.2014г. по в.т.д.№ 217/2014г. на ОС Русе.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 1 087.20лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: