1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 903
София, 25.11.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2153 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против Решение № 34 от 22.01.2014г. по т.д.№ 69/2013г. на Пловдивския АС, с което е отменено решението по т.д.№ 431/2012г. на ОС Стара Загора относно началната дата на неплатежоспособността на [фирма] и е определена дата 31.12.2010г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и се иска отмяната му и определяне за начална датата 01.01.2012г., както е постановил първоинстанционният съд. Твърдението е, че апелативният съд е допуснал по искане на въззивника Н. нова съдебно икономическа експертиза, независимо, че агенцията не е участвала в производството пред първата инстанция и че нейните доказателствени искания са били недопустими като несвоевременно поискани. Обосновава се, че приходната агенция е единственият кредитор, за който законът въвежда задължение да бъде уведомен заедно с подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, поради което разполага с повече права от останалите кредитори в производството и бездействието да ги упражни, не може да създава привилегии, в какъвто смисъл било определението на САС от 05.04.2012г. по т.д.№ 488/2012г. Становището е, че първоинстанционният съд правилно е определил началната дата на неплатежоспособността въз основа на приетата съдебно икономическа експертиза, въззивната инстанция не е имала задължение, а само възможност да събира доказателства и то ако Н. е упражнила правата си по чл.629,ал.4 ТЗ-да се присъедини като кредитор и своевременно да направи доказателствените си искания.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителните предпоставки на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпроса при какви обстоятелства в хипотезата на чл.621а,ал.1,т.1 ТЗ, въззивният съд следва да допуска доказателствени искания, направени за първи път пред въззивната инстанция от трето лице, неучаствало в първоинстанционното производство. Наличието на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК е обосновано с цитираното определение на САС и с Решение № 236 от 02.12.2010г. на ВтАс по т.д.№ 110/2010г.
Отговор на касационната жалба не е постъпил.
Въззивният съд е бил сезиран с жалба по реда на чл.631а,ал.2 ТЗ на Н. срещу определената с решението на първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособността на „З. “, [населено място], с твърдение, че стойността на показателите за ликвидност на длъжника още към 31.12.2010г. са ниски и установяват, че не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения, и към този момент има непогасени публични задължения. По искане на въззивника съдът е допуснал нова икономическа експертиза за установяване финансовото състояние и показателите за ликвидност към 31.12.2010г. С решението е прието, че въз основа на експертизата е установено лошото икономическо състояние на дружеството към 31.12.2010г.: коефициент на обща ликвидност- 0.25, на бърза и незабавна-0.20, на абсолютна-0.007, на финансова автономност-отрицателен / -0.63/, на задлъжнялост-отрицателен /-1.58/; периодът на събиране на вземанията-511 дни, а за погасяване на задълженията към доставчиците много дълъг /476 дни/, дълъг и икономически неоправдан е и общият период на погасяване на задълженията-980дни. Към датата 31.12.2010г. превишението на пасивите над активите е 1 871 000лв., поради което е обоснован извод, че именно това е началната дата на неплатежоспособността.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по поставените от касатора въпроси произтича от последователно застъпваната и задължителна за въззивния съд практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК: разпоредбата на чл.621а,ал.1,т.2 ГПК е специална по отношение на нормата на чл.266,ал.1 ГПК, с нея е засилено служебното начало в производството по несъстоятелност и възможността по своя инициатива съдът да задължава страните да представят необходими доказателства, вкл. и чрез използване на специални знания на експерти; тя е приложима както за първоинстанционното, така и във въззивното производство- Решенията по т.д. № 255/2010г. на 2 т.о., по т.д.№ 1152/2011г. на 1 т.о., по т.д.№ 158/2012г. на 2 т.о. Обстоятелството, че въззивната инстанция е процедирала съобразно даденото от съставите на ВКС разрешение на въпроса изключва възможността за допускане на касационното обжалване по него, както и наличието на допълнителната предпоставка на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. След като ТЗ в изключение от общото правило, че първоинстанционното решение може да се обжалва само от участвалите в него лица, въвежда с разпоредбата на чл.613а,ал.2 ТЗ правото на ясно очертан кръг трети лица да обжалват решения по чл.630 и чл.632 ТЗ, то това несъмнено означава, че тези трети лица разполагат с възможността да направят своите доказателствени искания и уважавайки ги, въззивната инстанция не процедира в нарушение на разпоредбата на чл.266,ал.3 ГПК, тъй като в това производство действа специалната норма и особеното правило на чл.621а,ал.1,т.2 ТЗ.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 34 от 22.01.2014г. по в.т.д.№ 69/2013г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.