О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 440
София, 19.10. 2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 697 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по подадена на 27.11.2017г. касационна жалба от ответника Национална агенция за приходите срещу Решение № 2170 от 24.10.2017г. по в.т.д.№ 3709/2017г. на САС, ТО, 11 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 22/2014г. на СГС, ТО, VІ-11 състав за в частта за уважаване на отрицателния установителен иск на длъжника „Мрамор Беркстон”АД/н/, [населено място] с правно основание чл.694 ТЗ и признаване за установено по отношение на НАП като представител на държавата, че не съществува включеното в списъка на приетите вземания от синдика на ищцовото дружество изискуемо вземане на НАП към „Мрамор Беркстон”АД /н/ по ЗУНК в общ размер 4 022 044.38лв. поради погасяването му по давност.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърдението е, че решението е постановено въз основа на неверни фактически и правни констатации, без да се обсъдени наведените от НАП доводи. Поддържа се, че изводът, че писмо № 82-00-168/28.02.2011г., изпратено от изпълнителния директор на „Мрамор Беркстон” до НАП не съдържа волеизявление, въз основа на което да бъде направен извод за признание на задълженията по ЗУНК към държавата, е неправилен. Касаторът твърди, че в това писмо ищцовото дружество „изрично е признало задълженията си и категорично е поддържало намерение да ги изпълнява” като е дало уверение, че от м.април същата година, ще започнат регулярни плащания по обслужването на дължа по ЗУНК. Счита, че писмото съставлява признание на цялото вземане по смисъла на чл.116,б.”а”ЗЗД и води до прекъсване на давността. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от САС или отхвърляне на иска от настоящата инстанция.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването /без да е посочен правен въпрос/ „поради противоречие с практиката на ВКС – решение № 105 по т.д.1697/2013г. на І т.о. и Решение № 98 по т.д.№ 851/2012г. на І т.о.”, което според касатора обосновава наличието на предвиденото в чл.280,ал.1,т.1 ГПК основание.
Посочва се, че в мотивите на САС е засегнат въпрос, по който би следвало да се произнесе ВКС, тъй като е от е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК: 1/Писмо на длъжника прекъсва ли погасителната давност ако в съдържанието му е обективирано признание на задължението към кредитора. 2/ Какви реквизити следва да съдържа писмо на длъжника до кредитора, за да се счита, че същото съдържа волеизявление за признаване на дълга.
Поддържа се и, че обжалваното решение е постановено при очевидна неправилност, тъй като въззивният съд неправилно възприел, че писмо вх. № 82-00-168/28.02.2011г., изпратено от изпълнителния директор на „Мрамор Беркстон” до НАП не съдържа волеизявление, въз основа на което да бъде направен извод за признание на задълженията по ЗУНК към държавата. Касаторът излага съображенията си, че писмото цитира договора, с който е разсрочено задължението по ЗУНК, главницата, годините на разсрочване, крайната дата, както и извършените плащания, че в него подробно са анализирани затрудненията на предприятието и предприетите мерки, като е дадено уверение за започване на регулярни плащания по обслужване на дълга.
Писмен отговор в срока по чл.287 ГПК не е постъпил от ищеца.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Обсъждайки наведените в исковата молба твърдения за несъществуване на вземането поради погасяването му по давност и доводите на въззивника, че давността е прекъсната на основание чл.116,б.”а” ЗЗД с признаването му от ищцовото дружество с изявленията в писмо вх.№ № 82-00-168/28.02.2011г., изпратено до НАП, въззивната инстанция е приела, че това писмо не обективира признание на задълженията, тъй като то съдържа анализ на състоянието на предприятието на длъжника, но не и волеизявление, въз основа на което би могъл да се направи извод за признание на задълженията към държавата.
Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно:
Позоваването от касатора на допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,предл.последно ГПК не е обвързано с правен въпрос. Като всяка допълнителна предпоставка, и тази следва да кореспондира на поставен от страната конкретен и ясен правен проблем /въпрос/. Неформулирането от касатора на такъв е достатъчно основание за недопускане на обжалването без да е необходимо в случая да се обсъжда дали въззивното решение съответства на съдебната практика, на която страната се позовава. Съответно за касационната инстанция не съществува задължение да извежда съществения за изхода на спора правен въпрос от оплакванията на страната, от доводите й по фактите, от анализа и трактовката на доказателствата.
Въпросът дали писмо на длъжника прекъсва погасителната давност ако в съдържанието му е обективирано признание на задължението към кредитора е предпоставен от тезата /твърдението/ на касатора, че изявленията на законния представител на ищцовото дружество входирани под № 82-00-168/28.02.2011г. съдържат признание на съществуване на задължението. Основателността на тази теза изрично е отречена в обжалваното решение. Поради това въпросът е хипотетичен, а не обуславящ изхода на спора.
Паралелно с това документът, на който касаторът се позовава – писмо вх.№ 82-00-168/28.02.2011г. по описа на НАП – „Анализ на състоянието на предприятие Мрамор Беркстон АД”, изпратен с изх.№ 012 от 28.02.2011г. от изпълнителния директор на дружеството по факс до НАП съдържа единствено историческо изследване на обстоятелствата, довели предприятието до икономически затруднения, заключение за мерките, които са подходящи за излизане от кризата, уверение, че с оглед възможността за съживяване на дейността, „от месец април ще започнем регулярни плащания по обслужването на дълга” и надежда, „че ще се намери правилно решение за съдбата на предприятието”. С оглед на изложеното, виждането на касатора за правната характеристика на този документ не съответства на съдържанието му. Трайна е практиката на ВКС, че признанието на задължението от длъжника по смисъла на чл.116,б.”а”ЗЗД следва да обективира изрично потвърждаване съществуването към момента на конкретния размер на задължението /респ. на остатъка от дълга/, че частичното изпълнение или обещание за регулярно плащане не съставлява признание за съществуването на целия непогасен остатък.
Въпросът кои са реквизитите на „писмо, съдържащо признание на дълга” не е правен, а теоретичен, съставлява хипотетично питане към касационната инстанция.
Отсъства и надлежно въведена допълнителна предпоставка по горните два въпроса, тъй като обосноваването на приложното поле на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се изчерпва формалното позоваване на законовата разпоредба.
Отсъства основание за преценка обжалваното решение да е очевидно неправилно. Несъгласието на касатора с обоснованите правни изводи на САС при тълкуването на съдържанието на писмо /„Анализ”/ вх.№ № 82-00-168/28.02.2011г. не е тъждествено с обективното наличие на такъв евентуален порок на обжалваното решение. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е очевидна при техния прочит, а не да предпоставя проверка и анализ на доказателствата и преценка, дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото.
Разноски за производството не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 2170 от 24.10.2017г. по в.т.д.№ 3709/2017г. на САС, ТО, 11 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: