О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 871
С., 18.11.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д № 2197 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ПК
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма], С. против Решение № 16 от 25.01.2013г.по гр.д.№ 772/2012г. на ОС Сливен, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 5525/2010г. на РС Сливен. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска на касатора против [фирма], С. за заплащане на основание чл.323 ТЗ във вр. с чл.88,ал.1,изр.второ ЗЗД на сумата 10 776лв., претендирана от купувача като разлика между цената по разваления договор за доставка на спирачен стенд поради неизпълнението му от ответника-продавач, и цената по сключената от него заместваща сделка с доставчик [фирма].
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а искът-уважен. Касационната жалба и изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са с идентично съдържание, като е налице твърдение за произнасяне от въззивния съд по материалноправния въпрос: дали сключването на сделката на покритие преди разваляне на договора за търговска покупко – продажба, но при предхождащо сключването недвусмислено изявление на продавача, че няма да изпълни задължението си да достави стоката –т.е. при липса на интерес за купувача от изпълнението, води до липса на отговорност за продавача по смисъла на чл.323 ТЗ във вр. с чл.88,ал.1, изр.второ ЗЗД, и дали сключването на сделката преди момента на разваляне на договора, изключва квалификацията й като сделка на покритие, ако е доказано, че обслужва същия икономически интерес, по който се иска допускане на касационното обжалване. Касаторът счита, че водещият момент при тълкуването на двете разпоредби е отпадането на интереса на купувача от сключената сделка; правото му да получи разликата между цената на заместващата и първоначалната престация е възникнало, независимо, че сделката на покритие е сключена преди развалянето на договора, защото тя обслужва същия икономически интерес. Позоваването е на допълнителната предпоставка на т.1 /а не на т.2, както се сочи/ на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с цитирани решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК по тълкуването на текстове от ЗЗД във връзка с разваляне на договора. Поддържа се и допълнителното основание по т.3 на чл.280 ГПК. Становището е, че разпоредбата на чл.323 ТЗ е специална на общата разпоредба на чл.88,ал.1,изр.второ ЗЗД, поради което следва да бъде тълкувана в съответствие с нея; Специалната разпоредба изисква да се установи връзката между сделката на покритие и развалената сделка, които следва да обслужват един и същ икономически интерес и подходящият срок ограничава времето, което изтича след момента на отпадане на интереса от развалената сделка, но не забранява тя да е сключена преди момента на развалянето.
От насрещната страна [фирма], [населено място] е постъпил отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима, но предпоставките за допускане на касационното обжалване не са налице.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.323 ТЗ, основан на твърденията на ищеца, че като купувач по договор за търговска продажба с ответника от 21.04.2010г. с предмет „спирачен стенд за изпитване на спирачни сили, модел „B.” на немски производител със срок на доставка до 03.06.2010г., независимо от забавата на продавача, очаквал изпълнението на задълженията му. „Неочаквано” на 04.08.2010г. ищецът получил кредитно известие, с което ответникът връща авансово предадената при сключването на договора сума с посочено основание на превода „анулиране на сделка”. В резултат това, на 06.08.210г. ищецът закупил от друг търговец- [фирма] по сделка на покритие спирачен стенд модел 89 C./А2 на италиански производител със същите характеристики, идентичен по предназначение и функции, но на по-висока с 10 776лв. цена. Договорената с ответника цена на доставката била 38 064лв., а на закупената от [фирма]- 48 840лв. На 11.08.2010г. ищецът уведомил ответника, че разваля договора поради отпаднал интерес от изпълнението му, поискал заплащането на сумата 10 776 лв.-вреди от развален по вина на продавача договор, която е и предмет на предявения иск.
Съдилищата са приели, че ищецът следва да установи, че продавачът е неизправната страна, че договорът е развален от изправната страна-купувача, който вследствие на развалянето е закупил от друг търговец стоката и ако тя е с по-висока цена, а причината купувачът да я заплати е виновното поведение на продавача, законът предвижда тази разлика да бъде за сметка на продавача, като изискването е сделката на покритие да обслужва същия икономически интерес. Мотивирали са, че липсва една от предпоставките, обуславящи възникването на право на обезщетение по чл.323 ТЗ, а именно-заместващата стока не е закупена след развалянето, а в момент, предхождащ отпадането на правната връзка между страните. Приели са, че независимо че закупения стенд отговаря на изискванията за заместваща престация като спецификация, сделката не може да бъде квалифицирана като „заместваща”, тъй като към момента на сключването й, все още не е възникнала необходимостта от заместване на съществуващото правоотношение, с което страните са били обвързани. И първоинстанционният и въззивният съд са посочили, че развалянето на договора е настъпило с уведомлението, отправено от ищеца на 11.08.2010г., а не с връщането на аванса от ответника, който е бил неизправната страна, и до 11.08.2010г. за доставчика е съществувало задължението да предаде стоката. Съдилищата са констатирали, че заместващата сделка не само че е била сключена преди развалянето на договора, но още 03.08.2010г. е ищецът е издал фактура, с която е продал закупения от [фирма] стенд на последващ купувач – [фирма]., с който е имал договор № 2/14.01.2010г. за продажба на 1 брой ролков стенд модел 89 C./А2 .
С оглед на посочените мотиви, поставеният от касатора материалноправен въпрос е извън предмета на произнасянето на въззивната инстанция. Искът е отхвърлен не защото съдилищата са приели, че сделката на покритие не обслужва икономическия интерес, целен с разваления договор, а защото е била сключена по време на действието му –преди развалянето. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства и при приета фактическа обстановка, която не се оспорва от касатора, е обоснован същественият за спора извод, че купувачът е пристъпил към сключване на заместваща сделка още преди връщането на аванса от продавача и без обективирано от него до този момент изявление, че не може да изпълни престацията си. В този смисъл е обсъдено представеното от самия касатор доказателство- фактуриране от [фирма] на закупения от [фирма] стенд на последващия купувач [фирма] с фактура № 3475/03.08.2010г., т.е. преди получаването на изявлението за анулиране на договора от доставчика. Обвързването на материалноправния въпрос от „наличие на предхождащо сключването на заместващата сделка недвусмислено изявление на продавача, че няма да изпълни задължението си за доставка –т.е. при липса на интерес на купувача от изпълнението” е некоректно.
Не е налице и допълнително поддържаната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Приложените решения на ВКС са по въпроси неидентични с поставения. Разпоредбата на чл.323 ТЗ относно елементите на фактическия състав, при който възниква правото на обезщетение при сключване на заместваща сделка е ясна и конкретна, поради което не е налице и предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да бъде осъден да заплати на [фирма], С. поисканите и доказани разноски за тази инстанция по приложения договор за правна защита и съдействие от 26.04.2013г. в който е отразено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение- сумата 600лв., в брой.
Мотивиран от горното, Върховния касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 16 от 25.01.2013г.по гр.д.№ 772/2012г. на ОС Сливен.
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] сумата 600лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.