Определение №391 от 20.9.2016 по ч.пр. дело №1590/1590 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№391

София, 20.09.2016 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова

като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1590 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против Определение № 34 от 14.03.2016г. по в.ч.т.д.№ 50/2016г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е оставена без разглеждане частната въззивна жалба на дружеството против Определението от 17.09.2015г. по ч.т.д.№ 68/2015г. на ОС Ловеч. Това дело е било образувано по възражението на кредитора [фирма] против включено в списъка на приетите от синдика вземания вземане на друг кредитор /НАП/ срещу несъстоятелния длъжник [фирма]. С определението от 17.09.2015г. съдът по несъстоятелността е приел, че са налице условията по чл.213 ГПК във вр. с чл.692,ал.3, предл.второ ТЗ и е присъединил ч.т.д.№ 68/2015г. за общо произнасяне към ч.т.д.№ 69/2015г. по описа на същия съд, образувано по възражение на същия кредитор „Петрол АД” против включено в списъка на приетите от синдика вземания вземане на друг кредитор /„К.”-н/ като е прекратил производството по присъединеното дело.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че прекратяването на производството по ч.т.д.№ 68/2015г. на ОС Ловеч е в противоречие със закона, тъй като присъединяването ще затрудни хода на производството и защитата на страните. Поддържа се, че двете дела не са между едни и същи страни, а по-рано заведено е т.д.№ 68/2015г. Посочва се, че при разглеждане на възраженията съдът е процедирал без фактическото наличие на делото по несъстоятелността – т.д. № 12/2015г., което към момента на произнасянето по ч.т.д.№ 69/2015г. се намирало в апелативен съд В.Търново.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е посочила, че определението за присъединяване на дело към друго за общо произнасяне в едно производство, макар и да има за последица прекратяване на присъединеното дело, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не е преграждащо или изрично предвидено в закона като обжалваемо. Мотивирала е, че разпоредбата на чл.213 ГПК допуска делата да бъдат съединени и прилагането й не прегражда развитието на никое от тях, тъй като с постановения общ акт ще бъдат разгледани всички претенции и искания. Акцентирала е, че разпоредбата на чл.213 ГПК не предвижда изрично обжалване на определението за служебно съединяване и че в настоящия случай след присъединяването на ч.т.д.№ 68/2015г., възражението на [фирма], което е било негов предмет, е разгледано и по него е налице произнасяне с определение по ч.т.д.№ 69/2015г. на ОС Ловеч.

Частната жалба е допустима, но е неоснователна.
Жалбоподателят не е излага никакви правни аргументи и доводи, относими към изводите за въззивната инстанция. Тя не се е произнесла по същество, а е счела подадената частна въззивна жалба за недопустима. Възраженията на жалбоподателя са насочени срещу правилността на определението на първоинстанционния съд, която правилност не е обсъждана от апелативния съд.
Изводът, че атакуваното пред апелативния съд определение е необжалваемо е законосъобразен. Процесуалният закон не предвижда възможност за обжалване на определението по чл.213 ГПК, а то няма преграждащ характер. В правомощията на сезирания съд е да приложи разпоредбата на чл.213 ГПК, а в настоящия случай съдът по несъстоятелността е обвързан и от преценката за възможността всички възражения да се разгледат в едно съдебно заседание – чл. 682,ал.3, изр.второ ТЗ. Разглеждането на постъпилите възражения общо – в едно заседание предпоставя обединяването им в едно производство за общо произнасяне.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.

О П Р Е Д Е Л И :

Потвърждава Определение № 34 от 14.03.2016г. по в.ч.т.д.№ 50/2016г. на Апелативен съд Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top