3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 692
С., 01.08.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 868 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма].
С Решение № 960 от 05.06.2012 год. по т.д.№ 4093/2011 год. Софийският апелативен съд, произнасяйки се по жалбата на [фирма] е потвърдил Решение № 1003 от 30.08.2011 год. по т.д.№ 948/2010 год. на Софийски градски съд в обжалваната му част. С нея е бил уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД. В частта с която първоинстанционният съд е отхвърлил, като погасен по давност, обективно съединеният иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът [фирма] сочи основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. По отношение на два въпроса: 1./ До кой момент в съдебното производство ищецът може да представя нови писмени доказателства с които е разполагал към момента на подаване на исковата молба в съда и може ли съдът, след като веднъж е разпределил доказателствената тежест и е указал на ищеца, че не сочи доказателства за дадени обстоятелства, да дава повторно възможност за представяне на тези доказателства?; 2./ Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени в апелативната жалба основания и да обоснове решението си, като вземе предвид всички доказателства по делото?”.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация [фирма] е изразил становище, че липсват основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол. Посочил е, че касационната жалба е неоснователна. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от сключен между страните по делото на 21.07.2005 год. договор за изработка (подвид „проектиране”) – на сграда в КК”П.” местността „Т. чучур”, която да бъде изградена върху терен, принадлежащ на трето по делото лице. Предвидено е поетапно извършване на работата. Претенцията по главния иск произтича от извършената, но неразплатена работа за първия етап, при приспадане на авансово платената сума. Ответникът-възложител е оспорил исковете, като е се е позовал на пълно неизпълнение, тъй като не бил приел извършената работа, поради това, че проектите били предадени на третото лице [фирма]. Позовал се е изтекла погасителна давност по отношение на неустойката.
СГС е направил доклад по чл.375 ал.1 ГПК и с оглед обстоятелствата, че не е била налице хипотезата на чл.376 ал.1 ГПК е събрал е ангажираните от страните доказателства, вкл. и данните за третото лице [фирма]. Въз основа на тях е приел, че главният иск е основателен, а акцесорният – погасен по давност. Пред въззивния съд нови доказателства не са ангажирани и с решението си съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт, приемайки, че по отношение на третото лице [фирма] е приложима хипотезата на чл.75 ал.2 предл.1 ЗЗД. Това дружество е собственик на терена и инвеститор на обекта, а съдружниците в него са съдружници и в [фирма].
Становището на настоящия съдебен състав е, че цитираните по-горе въпроси не са правни въпроси по който Софийския апелативен съд да се е произнесъл и не съответстват на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Под формата на въпроси касаторът е въвел твърдения за допуснати от СГС и САС нарушения на процесуалните правила при разглеждането на спора. Дори това да е така, то би съставлявало основание по чл.281 ГПК, но не и такова по чл.280 ал.1 ГПК. Цитираните решения на по сходни казуси не обективират противоречива практика по правни въпроси по смисъла на т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. и не съставляват основание по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на факултативния касационен контрол.
На второ място, дори да се приеме, че първият от тези въпроси има характеристиката на правени въпрос, основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК в случая не е налице. Представените решения по чл.290 ГПК освен, че не обосновават приложното поле да чл.280 ал.1 т.2 ГПК, са постановени по въпроси, разглеждащи последиците по чл.133 ГПК от неподаването на отговор на исковата молба, както и допустимостта на доказателствата пред въззивната инстанция.
Не следва да бъдат присъдени разноски на ответника по касация, доколкото доказателства за направени такива в настоящето производство не са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 960 от 05.06.2012 год. по т.д.№ 4093/2011 год. Софийският апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.