1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 417
С., 29.05.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 4606 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 270 от 17.06.2013г. по в.гр.д.№ 190/2013г. на ОС Враца, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 890/2011г. на РС Бяла Слатина и на основание чл.464 ГПК е прието за установено в отношенията между ищеца „В.-90-А. П.“, [населено място] и ответниците ЕТ“Б. М. М. и [фирма], [населено място], че не съществува вземане на едноличния търговец М. М. срещу [фирма] за сумата 15 000лв.- предоставени и невърнати средства за закупуване на ечемик и пшеница, за което е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който М. М., действащ като едноличен търговец се е присъединил като взискател по изпълнително дело № 634/2011г. по описа на ЧСИ В. Й., образувано по молба на ищеца.
Касаторът се позовава на основанията за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК, иска отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК като процесуално правни са поставени следните въпроси: Моментът, в който възниква правният интерес на взискателя в изпълнителното производство да предяви иск, с който да оспори вземането на друг присъединен взискател срещу длъжника; от кой момент възниква правният интерес за оспорване на вземането на присъединен взискател и с присъединяването на взискателя възниква ли задължението на съдия изпълнителя да постанови разпределение „на постъпленията по делото към момента на предявяване на иска” и „следователно с присъединяването, всеки един от първоначалните взискатели има ли право да оспори вземането му”. Допълнителното основание е посочено по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК като позоваването е на Определение № 350 от ч.гр.д.№ 151/2011г. на Софийски апелативен съд и Определение № 9 по т.д.№ 347/2011г. на Първо т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК. Твърди се, отново с цел обосноваване на същата допълнителна предпоставка, и произнасяне по спор със същото правно основание между същите страни с Решение на ОС Враца по т.д.№ 823/2011г. и с въззивното решение на САС по т.д.№ 2129/2012г. Сочи се и допълнително основание по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- липсата на произнасяне по тези проблеми от ВКС и необходимост от създаването на задължителна съдебна практика с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото.
С писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието на основанията за допускане на касационното обжалване. Претендира за заплащане на разноските. От втория ответник [фирма] становище по касационната жалба не е постъпило.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.464 ГПК, с който ищецът като взискател по изпълнително дело № 634/2011г. на ЧСИ В.Й. с длъжник „Ч. [фирма] е оспорил вземането на присъединилия се кредитор [фирма] за сумата 15 000лв.-получени и невърнати от длъжника средства за закупуване на ечемик и пшеница, за която е бил издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила, с оглед липса на възражение по чл.414 ГПК, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Твърдението е за привидност на задължението на [фирма], съответно привидност на вземането и че присъединяването на взискателя е с цел да затрудни удовлетворяването на ищеца.
Въззивният съд е приел, че искът е допустим- исковата молба е постъпила в съда на 09.11.2011г., а правният интерес за оспорване на вземането на взискател възниква от момента на присъединяването му, защото встъпилият има същите права в изпълнителното производство, каквито и първоначалният кредитор, и извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и встъпилия. Мотивирано е, че с присъединяването на взискателя възниква задължението на съдия изпълнителя да постанови разпределение на постъпленията по делото, спазвайки установения в ГПК ред и с присъединяването всеки един от взискателите има интерес да оспори вземането му. Отчетено е, че в настоящия спор, разпределението е станало на 06.02.2012г. и при съобразяване на разпоредбата на чл.464,ал.1 ГПК съдебният изпълнител е спрял предаването на сумата, определена за кредитора с оспорено вземане. Подробно е мотивиран изводът, че присъединилият се кредитор не установява вземането си срещу длъжника, за което се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като в счетоводството на [фирма], което е водено редовно, няма счетоводно отразяване на сума 15 000лв.за закупуване на ечемик и царевица, няма осчетоводяване и на разходни касови ордери и квитанции, на които търговецът се е позовал в отговора на исковата молба като основание /различно от това в заявлението за издаване на заповед по чл.410 ГПК/ за съществуване на вземането му за сумата 15 000лв. Анализирани са реквизитите на ордерите и квитанциите, и е обоснован извод, че разходните касови ордери не съдържат необходимите реквизити, а за липсващата информация няма документи, които да я удостоверяват; при доказателствена тежест на ответника да установи вземането си и непредставяне на доказателства за съществуване на такова, за правоотношението от което произтича, за неговата ликвидност и изискуемост, е мотивиран изводът за основателност на предявения отрицателен установителен иск.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
Поставените като процесуалноправни въпроси са неясни, от тях не може да бъде изведена логиката на касатора при формулирането им и конкретната им относимост към спора, както и поддържаното становище- дали страната счита, че искът е бил заведен преждевременно, без за ищеца да е възникнал правния интерес от оспорване на вземането, или това право е било преклудирано, при положение, че искът е предявен на 09.11.2011г., като с молба от 27.10.2011г. до ЧСИ ищецът е оспорил присъединяването на първия ответник като взискател, а разпределение към момента на образуване на съдебното производство не е било извършено.
Изключена е възможността за допускане на касационното обжалване на сочените от касатора допълнителни предпоставки: т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, при наличие за задължителната за въззивния съд практика по т.1 на чл.280 ГПК, с която той се е съобразил, изцяло възпроизвеждайки /без да цитира/ в мотивите си, свързани с преценката за допустимостта на иска, разрешението на правния въпрос в Определение № 159 от 31.03.2009г. по ч.гр.д. 1930/2998г. на Първо г.о. на ВКС. В същия смисъл е и Определение № 756 от 22.12.2011г. по ч.гр.д.№ 614/2011г. на Четвърто г.о. на ВКС. Цитираното от касатора Определение по т.д.№ 347/2011г. на Първо т.о. не е практика по смисъла на чл.280 ГПК, тъй като с него касационно обжалване не е допуснато; В определението на САС няма произнасяне по поставения въпрос, а по редовност на искова молба. Липсват данни решението на В. Ос и решението на САС да са влезли в сила.
С оглед изхода на производството, на насрещната страна следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски сумата 600лв. по представения договор за правна защита и съдействие.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 270 от 17.06.2013г. по в.гр.д.№ 190/2013г. на ОС Враца
Осъжда [фирма], [населено място] да заплати на [фирма], [населено място], общ Бяла С., обл.В. сумата 600 лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.