О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 226
С., 10.04. 2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти април през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1724 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. А. А. срещу Определение № 64 от 17.01.2013г. по в.гр.д.№ 37/2013г. на Хасковския ОС, с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба против Разпореждане на Районен съд Свиленград по ч.гр.д.№ 132/2009г. за уважаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК и присъдените в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Окръжният съд е приел, че Л. А. няма активна процесуална легитимация да подаде частната жалба. Посочил е, че производството по ч.гр.д.№ 132/2009г. на РС Свиленград е приключило – с разпореждане влязло в сила на 01.04.2012г. е била върната частна жалба със същия предмет подадена от длъжника в заповедното производство А. П. А., чийто наследник твърди че е Л. А.. Окръжният съд е мотивирал, че жалбоподателят не е бил страна в това производство, поради което не е процесуално легитимиран да подава частна жалба.
С настоящата жалба се иска отмяна на определението на окръжния съд. Поддържа се, че подадените от жалбоподателя частна жалба и възражение по чл.414,ал.1 ГПК би следвало да имат същото действие и последици, както и депозираните от наследодателя такива. Посочва, че на жалбоподателя е изпратена покана за доброволно изпълнение по образуваното въз основа на издадения в заповедното производство изпълнителен лист срещу неговия наследодател; Счита, че с получаването й той има същите права, както и починалият длъжник в заповедното производство. Намира за незаконосъобразни изводите на съда, че има правата само на конституиран длъжник в изпълнителното производство. Посочва, че съдът е следвало да извърши процедурата по чл.415 ГПК във връзка с подаденото от длъжника А. А. възражение.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащ на обжалване с частна жалба пред ВКС акт на въззивния съд, но е неоснователна.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор срещу подадената частна жалба, в който се посочва, че е недопустима и неоснователна.
Видно от представеното удостоверение за наследници длъжникът в заповедното производство А. А. е починал на 03.05.2012г.
По ч.гр.д.№ 132/2009г. на РС Свиленград е била издадена заповед да изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 04.04.2009г. и изпълнителен лист срещу А. А.. Приложено е възражение на длъжника по чл.414 ГПК от 01.07.2009г., като с разпореждане /чиято дата не е посочена/ съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, което е връчено на банката на 22.07.2009г. Заедно с възражението длъжникът А. А. е депозирал и частна жалба от 01.07.2009г. срещу издадената заповед, включително и в частта за разноските. Жалбата е била оставена без движение с указания за внасяне на държавна такса и върната с разпореждане от 05.01.2010г., връчено на длъжника по реда на чл.41,ал.2 ГПК и влязло в сила. Върху депозиранато от длъжника възражение по чл.414 ГПК е поставена резолюция на съда с дата 01.02.2010г. че е просрочено, като видно от приложението удостоверение, длъжникът е получил поканата за доброволно изпълнение на 16.06.2009г. По делото липсват данни какви процесуални действия са били предприети от заявителя, с оглед получените от него на 22.07.2009г. указания във връзка възражението на длъжника от 01.07.2009г., което към момента на депозирането му пред районния съд не е било счетено за просрочено.
С оглед на изложеното, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че Л. А. не е страна в заповедното производство, което е приключило с връщането на частната жалба, подадена на 01.07.2009г. от длъжника А. А.. Неправилно е становището в частната жалба, че наследникът следва да замести своя баща-длъжник, който преживе е сезирал съда с частна жалба и възражение по чл.414 ГПК. Заместването на страна при приемство в процеса допустимо само при висящо процесуално правоотношение- чл.227 ГПК, но не и когато то вече е приключило. Жалбоподателят не прави разлика между приемството в процеса-чл.227 ГПК и субективните предели на изпълнителния лист-чл.429,ал.2 ГПК. Връчването на покана за доброволно изпълнение в качеството му на наследник не създава правата, които има длъжникът- страна в заповедното производство.
Не могат да бъдат предмет на контрол в настоящото производство действията на Районния съд във връзка с депозираното от А. А. възражение по чл.414 ГПК в заповедното производство. Частната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава Определение № 64 от 17.01.2013г. по в.гр.д.№ 37/2013г. на Хасковския ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.