3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
С., 18.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 396 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Ю. С. П. срещу тази част от Решение № 39 от 16.01.2012 год. по т.д.№ 3052/2011 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбите на Ю. П. и Д. Ф. “З.” срещу Решение № 338 от 30.03.2011 год. по гр.д.№ 2330/2010 год. на Софийски градски съд. С него е бил уважен до размера на 16695 лв., предявеният от П. срещу ДФ”З.” отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 333900 лв., произтичаща от сключен на 14.05.2001 год. договор за кредит.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответникът по касация ДФ”З.” е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допускан. Изразил е и евентуалното становище, че жалбата е неоснователна. Поискал е присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на настоящия съдебен състав по наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК произтича от следното:
На 14.05.2001 год. между ДФ”З.” и Ю. П., действащ като едноличен търговец с фирма “Ю. С. – Ю. К.” е сключен договор за кредит за сумата 330900 лв. със срок на издължаване до 06.04.2011 год. при 60-месечен гратисен период за издължаване на главницата. След сключването на договора, на 17.12.2001 год. предприятието на едноличния търговец е било прехвърлено по реда на чл.15 ТЗ на К. В. И., действащ като [фирма]. На същата дата е сключен и договор по силата на който [фирма] е встъпил в правата на П. по договора за кредит.
Ю. П. е предявил отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по кредита, който е бил приет за неоснователен от въззивния съд.
Както бе посочено по-горе, касаторът се позовава на хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посочил е четири правни въпроса, а именно: 1./ При прехвърляне на търговско предприятие, отчуждителят отговаря ли за задължение за връщане на суми по договор за кредит, които не са получени преди прехвърляне на търговското предприятие, както и за плащане на лихви по договора за кредит?; 2./ При прехвърляне на търговско предприятие, допустимо ли е да се ангажира отговорността на отчуждителя за задължение на предприятието по договор за кредит, което е станало предсрочно изискуемо след прехвърляне на търговското предприятие по вина на приобретателя на предприятието. Спрямо солидарната отговорност за задълженията на търговското предприятие между отчуждителя и приобретателя, предвидена в чл.15 ал.3 ТЗ, намира ли приложение правилото на чл.126 ал.2 ЗЗД, предвиждащо, че забавата на един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите длъжници; 3./ Ограничението на солидарната отговорност за задълженията на предприятието, предвидено в чл.15 ал.3 изр.1 ТЗ, касае отговорността на отчуждителя или на приобретателя на предприятието; 4./ При прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 ТЗ, отчуждителят на предприятието придобива ли права?
Касаторът не е разграничил коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК към кой от въпросите се отнася. Независимо от това, предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК не е налице по отношение на който и да било от посочените въпроси. Позоваването е на мотивите на две определения на ВКС, едното от които е постановено по реда на ГПК (отм.), а второто – по реда на чл.288 ГПК с което касационен контрол не е допуснат. Нито един от двата акта не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/ 17.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Предпоставката на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК е налице по отношение на въпросите, посочени в п.2 на изложението. Въпросът по п.3 за ограничената отговорност е приложим към правоотношения, възникнали при по-късна редакция на чл.15 ТЗ, отколкото релевантната в случая – ДВ бр.84/2000 год. Въпросът за правата на отчуждителя по п.4, касае отношенията му с приобретателя, което е извън предмета на делото, а въпросът по п.1 е по съществото на спора.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6678 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 39 от 16.01.2012 год. по т.д.№ 3052/2011 год. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на Ю. С. П., че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 6678 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
СЛЕД изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.