4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№750
С., 18.08.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2665 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Д С. К. и И. Ф. Ч. срещу Решение № 324 от 02.06.2015 год. по гр.д.№ 405/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд с което е потвърдено Решение № 12 от 13.02.2015 год. по гр.д.№ 209/2014 год. на Панагюрския районен съд. С това решение са били отхвърлени предявените от Дело С. Д., С. К., К. Ф. Ф., И. Д. И., П. Н. Ш. и И. Ф. Ч. срещу ПК”Б” [населено място] (Кооперацията) субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.58 ал.1 ЗК за отмяна на решенията на проведено на 20.03.2014 год. общо събрание (ОС).
В касационната жалба се подържа основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивното решение. Касаторът счита преценката на ПзОС, че общото събрание е свикано и проведено, съобразно предвидения в Закона за кооперациите и Устава на ПК”Барикади” ред, за неправилна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на пет въпроса, формулирани както следва: „1./ След като преди датата на ОС на кооперацията е починал пълномощник (със статут по чл.19 ЗК), то незаместването му с друг опорочава ли проведеното общо събрание, респ. взетите от ОС решения, след като в резултат на това, 3 член-кооператори сне са били представлявани на самото ОС?; 2./ Липсата на покани за селищни събрания (за избиране на пълномощници за ОС) до повече от половината членове на една кооперация и неприсъствието на тези членове поради тази причина на самите селищни събрания, опорочава ли извършените на тези избори пълномощници за ОС, Както и самото ОС, респ. взетите от ОС решение – поради непредставляването на тези член-кооператори?; 3./ Липсата на покани за ОС до член-кооператорите, които не са били поканени и за селищните събрания за избор на пълномощници за ОС, опорочава ли същото ОС, респ. взетите от ОС решения?; 4./ Допустимо ли е от правния ред избран пълномощник на ОС да представлява други пълномощници, т.е. да представлява повече от 3 члена, след като по Устав и по ЗК представителството се свежда до максимум 3 член-кооператори?; 5./ Следва ли съда при постановяване на решението си да обсъди в тяхната взаимна връзка доказателствата, както и доводите и възраженията на страните, изпълнявайки задълженията си по чл.235 ГПК?”.
При четвъртия от въпросите, позоваването е на задължителна съдебна практика, материализирана с Решение № 133/2011 год. по гр.д.№ 1649/2010 год. на ІV г.о. на ВКС; Решение № 92/2011 год. по гр.д.№ 1863/201 год. на ІV г.о. на ВКС и Решение № 411/2011 год. по гр.д.№ 1857/2010 год. на ІV г.о. на ВКС от което следва, че се въвежда основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на него. За останалите въпроси липсва конкретизация приложното поле на коя от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК се подържа.
При преценката относно основанията за допускане на касационно обжалване, съдебният състав взе предвид следното:
Както бе посочено по-горе, ОС е проведено на 20.03.2014 год. Безспорно е качеството на член-кооператори за ищците. Искането си за отмяна на решенията на ОС основават на тезата, че то е нередовно свикано, поради това, че селищните събрания по чл.19 от Устава са били нередовно свикани и проведени; били са избрани пълномощници, неотговарящи на изискванията на чл.18 ал.5 от Устава, които са присъствали на оспореното ОС. Конкретно – пълномощникът П. Джумайов е представлявал още двама пълномощници, а пълномощниците С. Б. и П. С. не са имали качеството на член-кооператори; един от пълномощниците Д. Е. е починал след избирането си, но преди ОС и не е бил заместен от друг пълномощник в съответствие с чл.20 ал.2 от Устава; взетите решения не били вписани в протокола и не били прочетени в края на събранието, каквото е изискването на чл.28 ал.5 от Устава.
За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че селищните (кварталните) събрания за избор на пълномощници са били свикани и проведени редовно. Редовно е било свикано и на ОС на 20.03.2014 год., като е бил налице предвидения в Устава кворум от пълномощници и член-кооператори за провеждането му и за приемане на решения. Пълномощниците С. Б. и П. С. са били приети за член-кооператори през 2102 год., а П. Д през 2013 год. Не е осуетено правото на участие на лицата, упълномощили Д. Е., тъй като са могли да участват пряко в ОС, а и никоя от страните не е установила кои са те и дали не са присъствали. Не е бил нарушен чл.28 ал.5 от Устава.
Сезиран с въззивните жалби на Д К. и И. Ч. и произнасяйки се по отменителните основания, въведени с нея, съставът на ПзОС също е приел, че при свикването и провеждането на селищните (кварталните събрания) за избор на пълномощници и на ОС на Кооперацията на 20.03.2014 год. са били спазени Законът за кооперациите и Устава на ПК”Б”. Приел е за произволни и недоказани твърденията, че някои от изпраните пълномощници са имали качеството на упълномощители на други пълномощници т.е. последните са представлявали повече от трима член-кооператори, каквато е нормата на представителство. По отношение на упълномощителите на починалия Д. Е. е посочил, че дори да би било нарушено правото им на участие, това нарушение не се е отразило на кворума на ОС и на мнозинството за вземане на решения.
Настоящият съдебен състав счита, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на четвъртия от посочените въпроси. Преди всичко, въззивният съд не е приел възможността на делегиране на права от страна пълномощници на други пълномощници, които да нарушават нормата на представителството или дублиране на гласове на член кооператори. Както неколкократно бе посочено, както първоинстанционният, така и въззивният съдилища са приели, че това твърдение е недоказано. Поради това и липсва противоречие по произнасяне по правния въпрос относно нормата на представителството с цитираната практика на ІV г.о. на ВКС, като изрично следва да се отбележи, че с постановените по реда на чл.290 ГПК решения ВКС се е произнесъл по правни въпроси, различни от посочения под № 4. Въпрос № 5 е риторичен и по естеството си съставлява твърдение за допуснато от ПЗОС нарушение на процесуалния закон – чл.235 ГПК. Нямат характеристиката на правни, съобразно критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и останалите 3 въпроса, като следва да се отбележи, че те касаят конкретни факти и обстоятелства по делото, които съдът е приел за доказани или недоказани въз основа на събрания доказателствен материал. Що се касае до опороченото право на участие на упълномощителите на Д. Е., релевирането на нарушение на чужди права пред съд е недопустимо, ако то не е свързано с кворума за провеждане или мнозинството за вземане на решения. А и както неколкократно бе посочено, не е установено кои са тези член-кооператори.
Няма искане за присъждане на разноски от ответника по касация ПК”Б”.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 324 от 02.06.2015 год. по гр.д.№ 405/2015 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.