1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 905
София, 02.12.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 595 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 294 от 06.11.2014г. по в.т.д.№ 548/2014г. на АС-Варна, с което след отмяна на решението по т.д.№ 2249/2013г., с което предявените искове са били отхвърлени, касаторът е осъден да заплати на Б. Стоянова и Г. С., на основание чл.55,ал.1,предл.трето ЗЗД сумата 2 000 евро-платена вноска по развален по реда на чл.87,ал.2 ЗЗД предварителен договор от 22.07.2013г., а на основание чл.92 ЗЗД във вр. с чл.16 от предварителния договор и сумата 14 000 евро-договорна неустойка, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост и нарушения на материалния закон. Оспорва се законосъобразността на извода на АС, че купувачите надлежно са упражнили правото си на разваляне на предварителния договор без даване на длъжника на подходящ срок за изпълнение и предупреждение за разваляне по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването по материалноправните въпроси относно предпоставките за извънсъдебно разваляне на предварителния договор по чл.87,ал.1 и ал.2 ЗЗД, както и относно признаците, характеризиращи фикс сделките. Посочва се, че в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 29 от 13.04.2011г. по т.д.№ 396/2010г. на 1т.о. и Решение № 75 от 01.07.2014г. по т.д.№ 3723/2013г. на 2 т.о./ бил изводът на апелативния съд за надлежно упражняване на правото на разваляне на договора по реда на чл.87,ал.2 ЗЗД с изтичане на срока по чл.9. Изводите в обжалваното решение били в противоречие и с Решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д.№ 307/2011г. на 2 т.о., Решение № 35 от 06.03.2013г. по т.д.№ 74/2012г. на 2т.о., и Решение № 75 от 01.07.2014г. по т.д.№ 3723/2013г. на 2т.о. по въпроса, че страната, която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение следва да докаже наличието на предпоставките на чл.87,ал.2 ЗЗД като при липсата им развалянето може да стане само по реда на чл.87,ал.1 ЗЗД.
В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационноно обжалване и основателността на жалбата. От ищците отговор в срока по чл.287 ГПК не е депозиран.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е приела, че нормата на чл.87,ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да сключат уговорки в отклонение от нея, което било сторено с клаузата на чл.16 от предварителния договор от 22.07.2013г., предвиждаща, че ако продавачът не изпълни задължението си за изграждане на сградата в срок и не прехвърли собствеността по нотариален ред в срока по чл.9 /45 дни от подписването на договора/, купувачът има право да развали договора по установения за това ред, като получи неустойка в размер на 20% от продажната цена на имота, или да предяви иск по реда на чл.19,ал.3 ЗЗД. Счела е, че по волята на страните неизпълнението от страна на продавача в този срок е юридическият факт, пораждащ правото на купувача да развали договора и да получи договорна неустойка; че в тази хипотеза страните сами са презюмирали липсата на интерес у купувачите да търсят изпълнение, т.е. безполезността на престацията. От това е изведено, че правото на разваляне в хипотезата на чл.87,ал.2 ЗЗД във вр.с чл.16 от договора е надлежно упражнено с изпратената нотариална покана от 13.03.2013г., връчена на 08.10.2013г. В нея, позовавайки се на изтичането на 04.09.2013г. на указания в договора 45 срок за сключване на окончателния договор и представяне на нужните за това документи, купувачите са уведомили продавача, че на основание чл.87,ал.2 ЗЗД поради констатирано неизпълнение на договорните задължения, развалят едностранно и без предизвестие предварителния договор.
Съставът на ВКС приема, че следва касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса дали страната която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение /без отправено искане за изпълнение в подходящ срок и изявление, че смята договора за развален в случай на неизпълнение в срока/ следва да докаже наличието на предпоставките на чл.87,ал.2 ЗЗД за проверка съответствието на изводите в обжалваното решение с решението по т.д.№ 307/2011г. на 2 т.о., т.е. на основание т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. Искането за допускане на обжалването по въпросите, свързани със забавеното изпълнение при „фикс сделките“ е неоснователно, тъй като мотивите на въззивната инстанция не са основани на извод за фиксиран срок, на поето задължение, което следва да бъде изпълнено непременно в уговореното време.
По изложените съображения, ВКС, ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 294 от 06.11.2014г. по в.т.д.№ 548/2014г. на АС-Варна.
Указва на касатора в едноседмичен срок да приложи по делото документ за внесена държавна такса 626 лв. по сметката на ВКС.
След изтичане на срока, делото да се докладва на Председателя на Първо т.о. за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: