1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 865
С., 13,11, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 925 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ищеца [фирма] против Решение № 2097 от 13.11.1013г. по в.т.д.№ 513/2013г. на САС, ТО, 6 състав. Въззивният съд е обезсилил на основание чл.270,ал.3 ГПК, като недопустимо-произнесено по непредявен иск, в нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, Решение № 131 от 09.11.2012г. по т.д.№ 8/2012г. на СОС, ТО, 3 състав, с което е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 ГПК по отношение на [фирма] и Н. П. Й. съществуване на вземане на [фирма] за сумата 139 087.92лв. – част от вземане в общ размер 2 600 000лв., произтичащо от запис на заповед от 20.12.2007г., издаден от [фирма] и авалиран от Н. Й., за което е била издадена заповед да изпълнение по ч.гр.д.№ 1189/2011г на РС Самоков. За да постанови решението си, въззивната инстанция е приела, че с допълнителната си искова молба ищецът е въвел каузалното основание за пораждане на вземането си – договор и за обект „М.“, наличието на задължение по който /а не само по договора за изпълнение на обект „Х. п.“, както приел окръжният съд/, е следвало да докаже ищецът. Посочила е, че първоинстанционното решение е постановено по непредявен иск – въз основа на обстоятелства, различни от изложените от ищеца и при доклад, неотговарящ на наведените фактически твърдения, поради което е нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса. След обезсилването му делото е върнато за ново разглеждане с указания за извършване на нов доклад при съобразяване на всички изложени твърдения от ищеца в исковата и допълнителната искова молба и становищата на ответника в отговорите, и отчитане на наведените от страните каузални правоотношения в спорния предмет.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно. Становището е, че искът е основан на редовен от външна страна запис на заповед, а не на каузалното правоотношение, и ответникът е въвел в спора твърдения за връзка на записа на заповед с конкретния договор, но не ги е доказал. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване правен въпрос, относим към изводите на въззивната инстанция за недопустимост на решението и обезсилването му, не е поставен. Искането е за допускане на касационното обжалване и произнасяне с тълкувателно решение по въпроси, касаещи съществото на спора: за разпределянето на доказателствената тежест при въведено от едната страна твърдение за връзка между издадения менителничен документ и конкретно каузално правоотношение, и възможността съдът да задължи приносителят на записа да доказва основанието на задължението /каузалното правоотношение/, чието съществуване не е твърдял.
От насрещната страна [фирма] и Н. Й. е постъпило възражение, с което се оспорва основателността на искането за допускане касационното обжалване.
Касационната жалба е допустима като подадена в срок, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касаторът изобщо не е формулирал правен въпрос относим към извода на въззивната инстанция за недопустимост на решението на първоинстанционния съд. Поставените от него правни проблеми са по съществото на спора, каквото произнасяне от въззивната инстанция, с оглед извода за нарушаване на диспозитивното начало в процеса, произнасяне по непредявен иск и връщане делото на първата инстанция за ново разглеждане, няма. Не е формулиран правен въпрос по твърдението за неправилност на извода на апелативния съд за разгледан от първоинстанционния съд иск, с който не е сезиран. Становището на САС по въпроса кога е налице произнасяне по непредявен иск, водещо до недопустимост на първоинстанционния акт, и по въпроса за задълженията му при инстанционния контрол при липса на доклад /непълен или неточен доклад по чл.146 ГПК/, дори да е в противоречие с константната практика на касационния съд, не обуславя извод за евентуална недопустимост на неговото решение. Поради това липсват основанията за допускане на касационното обжалване в изпълнение на служебното задължение на ВКС, в съответствие с указанията в т.1, предл.последно от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК, а неправилността на решението не може да послужи като негова обща предпоставка.
Ответникът по касационната жалба е направил искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но доказателства за извършването им не са представени, което обуславя неоснователността на това искане.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 2097 от 13.11.2013г. по в.т.д.№ 513/2013г. на САС, ТО, 6 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.