О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 870
С., 06.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3899 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. К. П. срещу Определение № ІІ-1398 от 31.05.2013г. по ч.гр.д. № 659/2013г. на Бургаския ОС – ІІ въззивен състав, с което е върнато като просрочено подаденото от К. възражение по чл.423,ал.1 ГПК вх.№ 4928/25.03.3013г. против Заповед № 76 от 01.02.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,т.2 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 1080/2012г. на РС Царево, оставено е без разглеждане искането по чл.423,ал.2 ГПК- за спиране изпълнението и е оставена без разглеждане частната жалба по чл.419,ал.1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта.
В частната жалба, депозирана пред ВКС се поддържат твърдения за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт по подробно изложените в нея съображения.
Въз основа на безспорните по делото факти: че възражението пред въззивния съд по чл.423 ГПК е подадено на 25.03.2013г., че възражението по чл.414 ГПК пред заповедния съд е било подадено на 25.09.2012г., че с молба от 08.10.2012г. длъжникът Т. П. е представила във връзка с него поканата за доброволно изпълнение, съдържаща неоспорено отбелязване за лично връчване на 04.03.2012г., в обжалваното определение е прието, че възражението по чл.423,ал.1 ГПК е просрочено, поради което същото не е разгледано по същество и е върнато. По съображенията, че възражението по чл.423,ал.1 ГПК е недопустимо е направен извод, че в полза на длъжника не е възникнало предвиденото в чл.423,ал.2 ГПК право да поиска спиране на започналото принудително изпълнение, поради което искането за спиране е оставено без разглеждане. По съображения, че разглеждането на депозираната частна жалба по чл.417 ГПК срещу разпореждането за незабавното изпълнение е обусловено от приемането на възражението по чл.423,ал.1 ГПК, а същото е просрочено, е оставена без разглеждане и тази частна жалба.
Подадената пред ВКС частна жалба е срок и е процесуално допустима като насочена срещу определение, с което възражение по чл.423 ГПК е върнато като просрочено /оставено без разглеждане/ и с което без разглеждане са оставени искането по чл.423,ал.2,изр.второ ГПК за спиране на изпълнението на заповедта и частната жалба по чл.419 във вр. с чл.423,ал.3, изр.трето ГПК, но по същество е неоснователна.
Постановеният съдебен акт е валиден и допустим, а твърденията в частната жалба за такива пороци са неаргументирани и неоснователни.
Законосъобразно окръжният съд е приел, че считано и от най-късната дата -08.10.2012г., когато длъжникът е представил в заповедното производство поканата за доброволно изпълнение /за връчването на която също има безспорни данни за надлежното й получаване лично на страната още на 04.03.2012г./ подаването на дата 25.03.2013г. на възражението по чл.423 ГПК е извън едномесечния преклузивен срок. Надлежното сезиране на съда с възражението по чл.423, ал.1 ГПК, с искането за спиране изпълнението на заповедта по чл.423,ал.3, изр.второ ГПК и разглеждането в това производство на частната жалба по чл.419 ГПК предпоставя спазването на преклузивния едномесечен срок по чл.423, ал.1 ГПК, броен от момента на узнаването на заповедта. Очевидно е просрочието на възражението по чл.423 ГПК още повече, че самата страна не е твърдяла и нередовното връчване на поканата за доброволно изпълнение. Поради недопустимост на самото възражение съдът не би могъл да разгледа и обусловените искания за спиране на изпълнението на заповедта и искането за отмяната на допуснатото незабавното изпълнение.
Изводите в обжалваното определение са съобразени с фактите по делото и с процесуалните разпоредби на глава 37 ГПК.
Мотивиран от изложеното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № ІІ-1398 от 31.05.2013г. по ч.гр.д. № 659/2013г. на Бургаския ОС – ІІ въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.