3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 317
София, 11.07.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1558 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по съвместна частна жалба, подадена от А. Ч., Г. М., Ю. П., Д. Б. и Б. Б. против Определение № 192 от 23.04.2018г. по ч.т.д.№ 688/2018г. на ВКС, 1 т.о., с което на основание чл.274,ал.4 ГПК е оставена без разглеждане частната касационна жалба на същите страни срещу Определение № 150 от 16.01.2018г. по ч.гр.д.№ 1671/2017г. на САС за потвърждаване акта на СГС за отхвърляне на молбата им за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване, съгласно чл.5,б.”е” ЗДТ.
С частната жалба се иска отмяната на определението като неправилно и прогласяване за нищожно /или отмяна/ на определението на САС. Твърдението е, че е неправилна преценката на състава на ВКС относно цената на предявената претенция и неправилно в обжалваното определение претенцията е разделена на части. Поддържа се, че искът на ищците е основан на разпоредбата на чл.15,ал.5 от Закона за патентите и регистрацията на полезните модели и е за възнаграждение, произтичащо от права върху служебно изобретение, както и че претенцията им не следва пряко от сключения договор. Изложени са съображения, че съставът на ВКС неправилно е счел, че е сезиран с търговски спор, в резултат на което неправилно приложил критериите за допустимост до касация на обжалваното определение. Частните жалбоподатели считат, че в нарушение на процесуалните правила – чл.70,ал.3 ГПК, цената на иска е определена в хода на частното производство с предмет дължимост на държавната такса за въззивното обжалване, поради което е налице произнасяне „по съществото на спора”. Поддържат, че с обжалваното определение е нарушена разпоредбата на чл.6,§1 ЕКЗПЧОС.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но е неоснователна.
Изцяло следва да бъдат споделени изводите в обжалваното определение, че ищците са предявили обективно съединени частични искове с правно основание чл.79, чл.92, чл.61 и чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на парично обезщетение, и че предмет на въззивното обжалване, във връзка с което е твърдението за недължимост на държавната такса по силата на чл.5,б.”е” ЗДТ, е частичното отхвърляне на обективно съединени предявени като частични искове, всеки с цена под 5 000лв.
Меродавна за преценката относно цената на иска е заявената с исковата молба част от вземането по предявените като частични искове. Всеки един от обективно съединените искове за парично вземане е с отделна цена, поради което неоснователен е доводът, че в обжалваното определение „претенцията е разделена на части”. Ирелевантен за приложението на разпоредбата на чл.274,ал.4 ГПК е сборът от цената на обективно кумулативно предявените с една искова молба искове.
Неоснователно е твърдението, че в обжалваното определение спорът е квалифициран като търговски. Изложените в мотивите съображения са, че цената на исковете, по които се е произнесъл първоинстанционният съд със съдебното решение – предмет на въззивното обжалване от ищците, е под установения в разпоредбата на чл.280,ал.3,т.1 ГПК минимален праг за достъп до касация както по граждански, така и по търговски дела.
Теза на частните жалбоподатели, а не извод на съдилищата са съображенията за наличието на хипотезата на чл.70,ал.3 ГПК. Поради това неоснователни са доводите в настоящата жалба за затруднение при определяне на оценката в момента на предявяване на иска. Неоснователни са и съображенията, че цената на исковете е определена в производството по обжалване на отказа за освобождаване от внасяне на държавна такса, како и доводът, че цената следва да бъде преценена при окончателното решаване на делото.
Производството пред касационната инстанция е уредено като факултативно. Тази уредба, съгласно Решението по к. д. № 4/2009 г. на КС, е в съответствие с Конституцията на Република България. Поради това доводът в настоящата частна жалба, основан на разпоредбата на чл.6 ЕКЗПЧОС не може да бъде споделен. Не всички преграждащи определения подлежат на касационен контрол. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Както законосъобразно е констатирано в обжалваното определение, настоящата хипотеза попада в приложното поле на чл.274,ал.4 ГПК и частната касационна жалба срещу отхвърляне на искането за освобождаване от внасяне на държавна такса е недопустима.
По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 192 от 23.04.2018г. по ч.т.д.№ 688/2018г. на ВКС, 1 т.о .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: