3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 430
София, 17.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети оттомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1987 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] срещу Определение № 98 от 31.05.2016г. по ч.т.д.№ 142/2016г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено определението по т.д.№ 96/2015г. на Плевенския ОС за прекратяване на производството по делото на основание чл.118,ал.2 във вр. с чл.105 ГПК и делото е изпратено за разглеждане на Софийски градски съд.
С частната касационна жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че направилите възражение за местна неподсъдност на спора ответници не са представили доказателство, че в изпълнение на задълженията си по чл.27 във вр. с чл.30 от договора за банков кредит са уведомили банката за промяна в първоначално посочените от тях адреси, каквото доказателствено искане е направила банката. Поддържа се, че ответниците не са представили оригиналите на представените от тях писмени доказателства, поради което на основание чл.183,изр.второ ГПК следва да бъдат изключени от материалите по делото.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: Допустимо ли е съдът да се произнесе със съдебен акт по процесуалния спор относно подсъдността на иска и да предприеме процесуални действия по чл.118,ал.2 ГПК, преди да се приемат в доказателствения материал по делото представените от възразилата страна писмени доказателства, обосноваващи отправеното до съда възражение за местна неподсъдност на спора. Допустимо ли е съдът да обоснове в мотивите си прекратяването на съдебното производство въз основа на представените доказателства от възразилата страна, когато същите не са представени в оригинал, въпреки направено от другата страна искане за това и при липса на пълно и главно доказано твърдение; следва ли доказателствата да бъдат изключени на основание чл.183,изр.второ ГПК. Ирелевантно ли е при решаването на процесуалния спор относно местната подсъдност обстоятелството, обуславящо избора на подсъдността по чл.116 ГПК, че ответниците контрагенти по договор за банков кредит, не са изпълнили задължението си за надлежно уведомяване на банката за промяна на обстоятелствата по договора – именно, промяната на местоживеене. По първия въпрос посочената допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280 ГПК с позоваване на задължителна практика по въпроса за приложението на разпоредбата на чл.183 ГПК, а по останалите два – т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
В писмен отговор ищците Ч. М. и С. М. искат „обжалваното определение да бъде потвърдено”.
И двете страни претендират „разноски за трите инстанции”.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Банката е предявила пред ОС Плевен искове по реда на чл.422 ГПК за установяване дължимост на вземания към ответниците поради неизпълнение на договор за кредит за покупка на недвижим имот. В отговора на исковата молба, наред със заявено становище и представени множество писмени доказателства, ответниците са направили възражение за местна неподсъдност. Представили са заверени копия от личните си карти, видно от които постоянните им адреси са в [населено място]. В допълнителната искова молба ищецът е поискал във връзка с възражението за местна подсъдност ответниците да бъдат задължени да представят в оригинал „уведомление, с което твърдят, че са спазили изискванията на договора за банков кредит да уведомят банката за промяна в обстоятелства.” Първоинстанционният съд е уважил възражението по чл.119,ал.3 ГПК, основавайки се на копията от личните документи. Въззивната инстанция е потвърдила правилността и обосноваността на извода на първоинстанционния съд по повдигнатия спор за местна подсъдност. Посочила е, че е ирелевантно обстоятелството какви адреси кредитополучателите са посочили в договора за кредит и дали банката е била надлежно уведомена за промяната.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по поставените от касатора въпроси пряко следва от неправилната интерпретация на мотивите на съдилищата при обосноваване на извода им относно факта на постоянния адрес на ответниците /чл.105 ГПК/. Ищецът не е оспорвал удостоверения чрез представеното копие от личните карти адрес на ответниците към момента на предявяване на иска. Поради това въпросът за приложението на разпоредбата на чл.183, изр.второ ГПК в конкретния случай не може да бъде поставян, той е изцяло хипотетичен. Не стои и въпросът за приложението на чл.116 ГПК, тъй като и двамата ответника имат софийски адреси. Неясна е тезата на касатора, че неизпълнението на задължението на ответниците по договора за банков кредит има отношение към факта кой е адресът им към датата на завеждане на иска. Неаргументирано е по какви причини произнасянето от ВКС по този въпрос попада в приложното поле на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
Разноски на ответната страна за настоящото производство не се присъждат, тъй като не са доказани, а за предходните две инстанции присъждането им не е от компетентност на ВКС.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 98 от 31.05.2016г. по ч.т.д.№ 142/2016г. на Апелативен съд Велико Търново.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: