3
Определение по т.д.№ 1575/2013 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
С., 02.04.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ТК І т.о. в закрито заседание на двадесет и пeти март през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1575 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.307 ал.1 ГПК.
Образувано по молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила Определение от 12.01.2011 год. по т.д.№ 229/2009 год. на Силистренския окръжен съд. С него е прекратено на основание чл.233 ГПК производството по предявеният от [фирма] срещу [фирма] по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск за установяване съществуването на вземане за което по реда на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В молбата си за отмяна, депозирана на 14.12.2012 год. [фирма] се позовава на това, че при заявения отказ от иска, дружеството не е било надлежно представлявано, тъй като пълномощното на адв.И. С. А. не е било подписано от законния представител на дружеството Н. К.. Не е било подписано от законния представител или от лице от кръга по чл.32 ГПК и изричното пълномощно на адв.А. за отказ от иска. За воденото производство и прекратяването му, новият управител и едноличен собственик на капитала на [фирма] П. П. узнал едва след вписването му като такъв в търговския регистър, т.е. след 26.10.2012 год.
Настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна е недопустима, като подадена след изтичането на 3-месечния преклузивен срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК.
Исковата молба на [фирма] е депозирана на 11.11.2009 год., чрез адв.И. А. и е подписана от него. Представителната си власт адв.А. е удостоверил, чрез стандартно адв.пълномощно (от кочан), което е подписано от законния представител на дружеството Н. Я. К.. Приложено е по гр.д.№ 2268/2009 год. на РС-Силистра (л.24).
Поради критериите за родова подсъдност, спорът е пренесен за разглеждане пред Силистренския окръжен съд – гр.д.№ 229/2009 год. на СсОС. При извършването на процесуалните действия по делото, ищецът [фирма] е бил представляван от адв.А. и в качеството на негов съдебен адресат. Поради декларирано от страните съгласие за извънсъдебна спогодба, допълнително е било представено изрично пълномощно от 12.01.2011 год. на адв.А. (л.52) освен за процесуално представителство по т.д.№ 229/2009 год. на СсОС, още и за сключване на спогодби, отказ от иска, получаване на пари и др.ценности и пр. От името на [фирма], това пълномощно е подписано от В. В., който от своя страна е упълномощен за такива действия от Н. Я. К. с пълномощно с нот.заверка на подписа (л.53).
Становището на настоящия съдебен състав за просрочие на молбата за отмяна произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, молителят оспорва подписа на законния представител на [фирма] върху І-то пълномощно и искането му за графологична експертиза, касае оспорването на този документ.
По отношение на другите две пълномощни, оспорването не касае самите документи (не се оспорва подписите нито на В. В., нито на Н. К.), а позоваването е на чл.32 ГПК. Молителят счита, че след като В. не е от кръга на лицата по чл.32 ГПК, имащи правото да упражняват процесуално представителство по отношение на [фирма], то той не е можел да делегира процесуално право. Още по-малко, правото по чл.34 ал.3 ГПК.
Тезата на молителя се основава на стеснителното тълкуване кому принадлежи правото за учредяване на процесуалното представителство по пълномощие – чл.32 ГПК (респ.чл.20 ГПК (отм.)). Вярно е, че В. В. не е от кръга на лицата по чл.32 ГПК. Страната по делото [фирма], чрез законния си представител Н. К. му е делегирала права, свързани с представителството на дружеството по спора с [фирма] по т.д.№ 229/2009 год. на СсОС, както и изричното право „да ангажира адвокат, предоставяйки му горните права”.
От това следва, че дори да не е била налице представителна власт на адв.А., възникнала по силата на стандартното адвокатско пълномощно, такава е била учредена с пълномощното от 12.01.2011 год.
Извън предмета на настоящата проверка по чл.307 ал.1 ГПК е преценката за обема на представителната власт на адв.А. при отказа от иска – чл.34 ал.3 ГПК. Това е въпрос по същество т.е. по основателността на молбата за отмяна.
От значение е обстоятелството, че за същия са били налице общите пълномощия по чл.34 ал.1 ГПК. От това следва, че [фирма] е бил редовно представляван в с.з. на 12.01.2011 год. и е бил уведомен за прекратителното определение, чрез процесуалния си представител на същата дата. Т.е. за него срокът по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е започнал да тече считано от 19.01.2011 год. и е изтекъл на 19.04.2011 год.
Както бе посочено по-горе, молбата за отмяна е депозирана на 14.12.2012 год., извън рамките на 3-месечния преклузивен срок, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на влязлото в сила Определение от 12.01.2011 год. по т.д.№ 229/2009 год. на Силистренския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС-Търговска колегия в едноседмичен срок от съобщението на молителя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.