1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 747
София, 13.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 56 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решението от 02.06.2014г. по в.гр.д.№ 16735/ 2013г. на СГС, ГО, ІІ-„Б” състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 48648/2012г. на Софийски районен съд, ГО, 47 състав е постановено друго за уважаване на предявените от [фирма], [населено място] искове за заплащането:1/на основание чл.79,ал.1 ЗЗД на сумата 14 020лв.-непогасена главница по споразумение от 28.01.2011г., ведно със законната лихва от 20.01.2012г.;2/на основание чл.92,ал.1 ЗЗД на сумата 9 953.40лв.- неустойка за забава по чл.7 от споразумението от 28.01.2011г.;3/на основание чл.79,ал.1 ЗЗД на сумата 8 400лв.-абонаментна такса за м.февруари 2011г. по договор от 01.12.2009г. за консултантски услуги и фактура № 1566/01.02.2011г., ведно със законната лихва от 20.01.2012г.; и 4/ на сумата 828.05лв. обезщетение за забава върху последната главница.
В касационната жалба са изложени съображения за отмяна на решението като неправилно на всички основания по чл.281,т.3 ГПК. Поддържа се, че в противоречие с указанията в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение на задълженията въззивната инстанция да следи служебно за правилното приложение на материалния закон и извеждането на правилни изводи в съответствие с релевираните факти и доклада по чл.146 ГПК, чрез прилагане на нормата на чл.75,ал.2 ЗЗД по отношение на извършените плащания в брой на надлежно упълномощено лице, СГС изменил правната квалификация. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа становище, че първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, във въззивното производство не били ангажирани нови доказателства. При същата фактическа обстановка СГС преценил за нужно да установява наличието на предпоставките за валидно изпълнение на задължение в хипотезата на чл.75,ал.2 ЗЗД. С оглед на това е формулирано искане за допускане на касационното обжалване по въпросите: При установено и доказано по делото плащане, извършено по уговорения в ред в договора, от който произтичат вземанията по процесните фактури, на лице, овластено от кредитора с изрично пълномощно с нотариална заверка на подписа, което не е оспорено от ищеца-кредитор, нито са представени доказателства за оттегляне или за уведомяване на третите лица за оттегляне, следва ли съдът да изследва наличието на предпоставките за валидно изпълнение на задължението, съгласно чл.75,ал.2 ЗЗД, при положение, че тази разпоредба представлява изключение от общото правило на чл.75,ал.1 ЗЗД. Второинстанционният съд следва ли да направи нов доклад по делото, след като приема, че относимо към случая следва да изследва предпоставките на чл.75,ал.2 ЗЗД, а не както е приел първоинстанционният съд на чл.75,ал.1 ЗЗД. Следва ли съдът да постанови осъдително решение, приемайки, че не са налице недвусмислени обстоятелства, че лицето получило изпълнението се явява овластено за това, съобразно разпоредбата на чл.75,ал.2 ЗЗД, при положение, че във фактическата обстановка по делото е установено наличието на плащане на лице, овластено с изрично нотариално заверено пълномощно, осъществявайки хипотезата на чл.75,ал.1 ЗЗД. Може ли съдът да приеме, че касаторът не е положил достатъчно грижи, за да извърши надлежно плащане без да е налице събиране на доказателства за извършената от него грижа, тъй като това не е указано в доклада на съда, при наличие на пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно и при липса на каквито и да било волеизявления за ищеца за оттегляне на същото. Поддържа се, че разрешаването на тези въпроси е обусловило правните изводи на СГС за изхода на спора и те са в противоречие със закона и с Решението № 785 по гр.д.№ 566/2004г. на ВКС и е създадена противоречива практика по смисъла на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. Поддържа се и основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
С позоваване на противоречие на обжалваното решение по въпроса за добросъвестността на касатора при извършване на плащанията с Решение № 21 по т.д.№ 1091/2010г. на 2 т.о. и Решение № 142 по гр.д.№ 3113/2013г. на 2 гр.о. и нарушение на задълженията на въззивния съд по смисъла на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС са поставени въпросите: Възможно ли е съдът да приеме, че едно юридическо лице е недобросъвестно и не е положило дължимата грижа да установи на кого следва да изпълни с погасителен ефект, при плащане на задължението на пълномощник на кредитора, упълномощен с нотариално заверено пълномощно и при положение, че в доклада на съда липсва разпределяне на доказателствената тежест и указания към страните за навеждане на доказателства в тази насока.
В противоречие с Решение № 81 по т.д.№ 761/2008г. на 1 т.о. и Решение № 10 по т.д.№ 241/2009г. на 2 т.о. било разрешението и по въпросите: Възможно ли е съдът да приеме, че е налице знание за характера на отношенията между трети лица, пълномощника на изпълнителя и възложителя по един договор за извършване на услуги, без това да е било предмет на изследване в хода на делото.
При допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване и по въпросите: Следва ли съдът да приеме, че уговореното в споразумение за разсрочено плащане, за което не е приел, че е новация на правоотношението, дерогира клаузите на сключен рамков договор между страните с продължително действие, особено предвид, че са налице последващи вземания по договора, които са процесни; Следва ли съдът да прилага по аналогия едни и същи мотиви и правни изводи, формулирани при произнасяне по единия от два кумулативно съединени иска и по отношение на втория иск, при положение, че исковете са с различно правно основание и за тях е установена различна фактическа обстановка.
В писмен отговор ищецът [фирма] оспорва наличието и обосноваването на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
Привлеченото от ответника трето лице помагач Н. Б. Н. /бивш съдружник в ищцовото дружество и лице, получило в брой плащания от ответника въз основа на нотариално заверено пълномощно/ не е взело становище.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че ответното дружество-възложител по договор за консултантски услуги от 01.12.2009г. е заплатило на изпълнителя [фирма] претендираната от последното сума от 14 020лв., дължима съгласно уговорен в споразумението от 28.01.2011г. погасителен план, на третото лице помагач на 31.01.2011г. с разходен касов ордер и разписка, удостоверяваща плащането, поради което няма неизпълнено задължение, включително и за търсената неустойка по чл.7 от споразумението. Надлежното плащане-изпълнение на кредитора по смисъла на чл.75,ал.1 ЗЗД е аргументирано с безспорния факт, че Б. е бил съдружник в консултантското дружество и се легитимира като овластен, включително и с право да получава плащания от името и за сметка на дружеството, с пълномощно с нот.заверка на подписа № 710 от 30.06.2006г. По същите съображения-получаване на плащане от Н. Н. по издадената фактура № 1566 е счетен за неоснователен и искът за сумата 8 400лв. – абонаментна такса за м.февруари 2011г., дължима и претендирана на основание договора от 01.12.2009г.
Въззивната инстанция е приела за основателно поддържаното от въззивника, че плащането на 31.01.2011г. на претендираната, на основание споразумението от 28.01.2011г. сума от 14 020лв., на Н. Н. няма погасителен ефект. Посочила е, че в споразумението от 28.01.2011г. /т.4.1./ е предвиден изрично надлежният начин на плащане на приетите в него за безспорни задължения на ответника- всяка една от погасителните вноски се заплаща от длъжника по банков път по изрично посочена банкова сметка на кредитора в конкретна банка и за дата на плащане се смята датата на заверяването й. Отделно е обосновала, че в случая няма недвусмислени обстоятелства по см. на чл.75,ал.2 ЗЗД, че лицето, явило се да получи изпълнението с нот.заверено пълномощно от 2006г. е овластено от кредитора да получи плащане. Мотивирано е, че длъжникът не е положил дължимата грижа да установи на кого трябва да изпълни, за да настъпи погасителният ефект. За безспорен е приет фактът, че кредиторът не е потвърдил плащането, съответно не се е възползвал от него-съдружникът Н. не е предал на дружеството /а е задържал/ сумите, поддържайки, че то има задължения към него във връзка с изплащане на дружествения му дял при прекратяване на членството. Съобразено е, че плащанията не са осчетоводени от ищеца и се водят като непогасени задължения на възложителя. Отчетено е, че по силата на разходен касов ордер № 78 от 31.01.2011г. [фирма] е наредило да се брои сумата 14 020лв. на „П. и Парнтньори Кансълтинг” чрез Н. Н. по силата на цитираното пълномощно от 710 от 30.03.2006г. Обсъдено е, че в разписката от 31.01.2011г., с която Н. Н. е декларирал, че като пълномощник получава сумата 14 020лв., е отразено, че [фирма] получава сумата „с уреждане на отношенията с приемателя”. Акцентирано е, че разписката носи подпис и на законния представител на възложителя. От това е изведена недобросъвестността на [фирма] при плащането: от подписаната и от законния представител на длъжника разписка от 31.01.2011г., явства, че той е знаел за неуредени отношения между кредитора си и получателя на сумите, т.е. възложителят е знаел, че като плаща, изпълнява задължение на кредитора си към явилият се приемател на сумата, за който начин на погасяване на задължението кредиторът не е дал съгласие. С оглед на това е обосновано и становището за неоснователност и на иска по чл.92 ЗЗД-за заплащане на неустойката, уговорена в т.7 на споразумението. При съждения, че независимо, че сумата 8 400лв.-абонамента такса по договора за м. февруари 2011г. не е обхваната от споразумението от 28.01.2011г., т.е. за нея принципно е важима уговорката в чл.3,ал.2 от договора /плащане в брой или по банков път/, е обосновано че плащането й на Н. на 01.02.2011г. в брой, с РКО № 79 от 01.02.2011г. и разписка от 01.02.2011г. също няма погасителен ефект. Аргументите са за недобросъвестност на длъжника, чийто законен представител е направил идентичните изявления /”П. и Партньори получава сумата по разписката с уреждане на отношенията с приемателя”/, т.е. видно е че е знаел за неуредените отношения между приемателя на сумата и своя кредитор. Отхвърлянето на този иск е обусловило и отхвърлянето на акцесорния по чл.86,ал.1 ЗЗД
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първата група /л.3 от изложението/ въпроси произтича от некоректното им поставяне-„плащане, извършено по уговорения ред, на лице овластено да получи плащане”. Исковете за главниците са отхвърлени именно по съображения, че плащането на сумата по споразумението не е извършено по надлежния начин, както е уговорено-само по банков път и то по посочена изрично банкова сметка, както и че при плащането и на двете суми длъжникът е недобросъвестен-платил е на лице, което независимо че се е легитимирало с пълномощно е заявило, че приема плащането в качеството си на приемател, който има неуредени отношения с упълномощителя си-кредитора. Именно с това е аргументирано отсъствието на добросъвестност на платеца, като е прието за установено знанието му, че плащането може да послужи не за удовлетворяване на кредитора, а на приемателя и че за този начин на плащане, нито длъжникът, нито получаващият сумата са били овластени, т.е. кредиторът не е дал съгласие за такъв погасителен способ. Касаторът не държи сметка и че учредената представителна власт на пълномощника Н. включва получаване на суми „от името и за сметка” на упълномощителя, а изводът на СГС е основан на изразеното от длъжника в разписките знание, че плаща на пълномощник на упълномощителя-кредитор, но последният „получава сумата с уреждане на отношенията с пълномощника”. Наличието на соченото допълнително основание по т.2 не е обосновано-не е приложено цитираното от касатора решение. Неточно е позоваването на ТР№ 1/2013г. относно „задълженията“ на въззивната инстанция да направи нов доклад-даденото в т.2 от тълкувателното решение разрешение не съответства на разбирането на касатора. При изрично позоваване от ищеца на ненадлежно плащане и въвеждане в предмета на спора на този въпрос, несъгласието на страната с излагането на съображения дали изпълнението на не-кредитор има погасителен ефект –чл.75,ал.2 ЗЗД не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването. Приложението на разпоредбите на чл.75,ал.1 и ал.2 ЗЗД-изпълнение на кредитор или изпълнение на не-кредитор с погасителен ефект не е въпрос на правна квалификация на иска, поради което свързването на проблема с указания за събиране на доказателства по смисъла на т.2, абзац последен от ТР № 1/2013г. е некоректно. Формално е позоваването на предпоставката по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Следва да се посочи, че решението на СГС по приложението на разпоредбата на чл.75,ал.1 и ал.2 ЗЗД е съобразено със задължителната за него практика на ВКС – Решение № 114 по т.д.№ 839/2010г. на 1 т.о., съгласно което, когато съществува предварителна уговорка между страните по облигационното отношение изпълнението да се осъществява по начин, който позволява кредиторът да се ползва от изпълнението, то ще има погасителен ефект, ако длъжникът се е съобразил с клаузите на договора, а измененията във фактическите условия по изпълнението, изискват добросъвестност от страна на длъжника. В Решение № 166 по гр.д.№ 5946/2013г. на 4г.о. относно предпоставките за освобождаване на длъжника от задължението е акцентирано на добросъвестността и конкретно дали условията, при които се приема престацията, са създадени или одобрени от кредитора.
Следващият въпрос относно предпоставките и доказателствата, при които следва да се преценява добросъвестността не е поставен като правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения и необоснованост –основания за отмяна, но не и за допускане на обжалването. Неуместно е позоваването и на допълнителното основание по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК- Решение № 21 по т.д.№ 1091/2010г. на 2 т.о. има за предмет тълкуване добросъвестността по смисъла на чл.465 ТЗ, Решение № 142 по гр.д.№ 2113/2013г.на 2 г.о. е по реда на чл.303 ГПК и анализира добросъвестно упражняване на процесуални права. Твърдение за неправилност е и въпросът, формулиран като неизследване в хода на делото и приемане на определени обстоятелства /знание за характера на отношенията между трети лица/. Неотносимо е позоваването на Решение № 81 по т.д.№ 761/2008г. по приложението на чл.20 ЗЗД, съгласно което на тълкуване подлежи само неясната договорна клауза и тази, по която е налице спор между страните. Разписките и ордерите са представени именно от ответника-касатор и по въпроса за съдържанието им и разбирането на израза „П. и Партньори получава сумата по разписката с уреждане на отношенията с приемателя” не е имало спор между страните. Не е осъществена и допълнителната предпоставка и с цитираното Решение № 10 по т.д.№ 241/2009г. на Второ т.о., тъй като в процесния спор никоя от страните, още по-малко ответникът, който е представил документа е възразил, че обективираното в разписките и ордерите е неясно, двусмислено и е необходимо изследване на действителната воля на автора. Няма характеристиката на правен и въпросът, свързан с тълкуването на споразумението и на уговорките в договора за консултантски услуги относно начина на плащане на задължението. „Прилагането по аналогия“ на мотиви /във връзка с последния въпрос/ също е твърдение за необоснованост на решението. Несъгласието на касатора с тълкуването от въззивната инстанция на отразеното в представените от него документи не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването.
С оглед изхода на производството, касаторът следва да заплати поисканите в отговора разноски –сумата 1 831.34лв.-адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 16.12.2014г., чието плащане в брой е отразено в договора.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решението от 02.06.2014г. по в.гр.д.№ 16735/ 2013г. на СГС, ГО, ІІ-„Б” състав.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица][жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място] ,съд.адрес пл.“Света Неделя“№ 4,ет.4 сумата 1 831.34лв./хиляда осемстотин тридесет и един лева и 34ст./ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: