2
Определение по чл.288 ГПК на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 18.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 4121 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на О. [населено място] срещу Решение № 1349 от 01.07.2013 год. по т.д.№ 4172/2012 год. на Софийски апелативен съд, 6 с-в
С обжалваното решение въззивният съд е отменил Решение № 108 от 26.07.2012 год. по т.д.№ 78/2012 год. на Софийски окръжен съд в частта с която са били отхвърлени предявените от [фирма] срещу О. [населено място] обективно съединени искове за заплащане стойността на извършени строително-ремонтни работи на обект „Почистване коритото на р.Б. в района на ЖП мост при гара К.” и обезщетение за забава при плащането на сумата по главния иск.
Съставът на САС е счел, че неправилно първоинстанционният съд е разгледал главната искова претенция на основание чл.59 ЗЗД, вместо на договорно основание. Уважил е главния иск на основание чл.266 ал.1 ЗЗД до размера на 41787.44 лв., а иска по чл.86 ал.1 ЗЗД – до размера на 14180.40 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК О. [населено място] се позовава на недопустимост на въззивното решение, изразяваща се в това, че главният иск е преквалифициран неправилно и е разгледан на основание, което не е предявено и не се подържа. При проверка по делото, съставът констатира, че същите искови претенции между същите страни са били предявени и разгледани на основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД и с влязло в сила решение по гр.д.№ 199/2008 год. на Софийски окръжен съд са били отхвърлени при позоваване на обстоятелството, че се касае за допълнителни работи, извън обема на договор под режима на Наредба за възлагане на малки обществени поръчки.
Настоящият съдебен състав счита, че е налице основание за допускане на касационен контрол за проверка по вероятната допустимост на въззивния акт.
Касаторът ще следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, възлизаща на 1119.34 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради изложеното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1349 от 01.07.2013 год. по т.д.№ 4172/2012 год. на Софийски апелативен съд, 6 с-в
Указва на О. [населено място], че следва да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 1119.34 лв. и да представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса и с оглед изпълнението на указанията, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.