2
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 464
София, 09.06.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3145 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на С. И. Ч. срещу въззивното Решение № 422 от 06.03.2013 год. по гр.д.№ 2979/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Въззивното производство е било образувано по жалбата на С. Ч. срещу тази част от Решение от 08.05.2012 год. по гр.д.№ 2283/2011 год. на Софийски градски съд с която първоинстанционният съд е отхвърлил за сумата над 1050 лв. и до 26050 лв. срещу [фирма] иск с правно основание чл.208 ал. 1 КЗ – заплащане на застрахователно обезщетение за кражбата на автомобил „Мазда” мод.”СХ 7” произтичащо от валидно сключена автомобилна застраховка „Каско”, покриваща датата на застрахователното събитие.
Застрахователната сума, посочена в полицата е била 49444 лв. Застрахователят извънсъдебно е заплатил обезщетение в размер на 35950 лв. + връщане на част от застрахователната премия, позовавайки се на хипотезата на надзастраховане по смисъла на чл.204 ал.1 КЗ. Искът е предявен за разликата.
Първоинстанционният съд е приел, че обезщетението следва да бъде определено съобразно действителна стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие, като е счел за основателно възражението на застрахователя за наличието на предпоставката на чл.204 ал.1 КЗ. Като е счел, че решението е обосновано и законосъобразно, въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. По отношение на основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК правни въпроси не са формулирани. Съдържа се общото твърдение, че практиката по сходни казуси е противоречива, както и произнасянето по спора ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Основанието по т.1 се свързва с въпроса: „Относно методиката за определяне на застрахователното обезщетение и тълкуването на понятието „пазарна стойност”. Приложени са Решение № 115/2009 год. по т.д.№ 627/2008 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 79/2009 год. по т.д.№ 156/2009 год. на І т.о. на ВКС.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] не е депозирал отговор.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Не е налице предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на посочения въпрос. В мотивите на въззивния съд и приложената задължителна съдебна практика не се съдържа противоречие по посочения по-горе правен въпрос. Съставът на ІІ т.о. се е произнесъл по правнорелевантния момент за определяне стойността на погиналата вещ, а съставът на І т.о., че при определяне на тази и стойност, следва да бъде взет предвид и процентът на овехтяване.
Правни въпроси, съответстващи на критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, обуславящи прилагането на т.2 и т.3 на чл.280 ал.1 ГПК не се съдържат в изложението.
Разноски от ответника по касация не са претендирани и не се присъждат.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 422 от 06.03.2013 год. по гр.д.№ 2979/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.