1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 729
София, 17.10.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2656 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 631 от 18.03.2014г. по в.ч.гр.д.№ 945/2014г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на определението по ч.гр.д.№ 2394/2014г. на СГС, ГК, ІV-А въззивен състав е постановено друго за допускане на обезпечение на бъдещия иск, който [фирма] ще предяви срещу [фирма] чрез налагане на запор върху банкови сметки на последното дружество в конкретно посочени банки до размер на сумата 36 537.16лв. срещу внасяне на гаранция в размер на 3 650лв.
Въззивната инстанция, след преценка на представените в производството по молбата по чл.390 ГПК писмени доказателства, е мотивирала, че бъдещият иск е вероятно основателен, а значителният размер на претендираната сума обосновава и обезпечителната нужда.
С частната касационната жалба се иска отмяна на определението и отхвърлянето на молбата за обезпечение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен въпросът, който според касатора е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона – За да се допусне обезпечение на бъдещ иск, необходимо ли е молителят за докаже и съдът да разглежда въпроса дали без исканото обезпечение, за бъдещия ищец ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, което евентуално ще бъде постановено в негова полза. Позовава се на конкретно посочени актове на окръжни и апелативни съдилища.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор с който се оспорва допустимостта и основателността на подадената частна касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Частната касационна жалба е допустима- постановеното определение подлежи на обжалване пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като в производството по обжалване на първоинстанционното определение, с което е било отказано допускането на обезпечение на бъдещ иск, въззивната инстанция е допуснала обезпечението- чл.396,ал.2, изр.последно ГПК.
Не са обаче налице предпоставките за допускане на касационното обжалване: На първо място въззивната инстанция е изложила съображения за доказаност на обезпечителен интерес и нужда от исканото обезпечение, като е изходила от характера на бъдещия иск- осъдителен за парично вземане в значителен размер. Дали изводите на съда са правилни е въпрос по съществото на спора- извън предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Извън горното, не са налице и допълнителните основания за допускане обжалването по поставения въпрос. Разпоредбата на чл.391,ал.1 ГПК, уреждаща предпоставките за налагане на обезпечението е ясна и приложението й не провокира противоречива съдебна практика. Константно е становището на ВКС, че нуждата от обезпечение е конкретна и преценката за наличието й е специфична, и при липса на данни, които да я опровергават, не е необходимо представянето на нарочни доказателства за съществуването й.
Мотивиран от горното ВКС, ТК, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 631 от 18.03.2014г. по в.ч.гр.д.№ 945/2014г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.