3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
София, 23.07. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 61 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. И. Ч. и „Костели 5”ЕООД срещу Решение № 1599 от 27.06.2018 год. по гр.д.№ 5057/2017 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено Решение № 617 от 01.02.2017 год. по гр.д.№ 126/2014 год. на Благоевградския окръжен съд в обжалваната му част с която е бил обявен за относително недействителен договор за продажба на недвижими имоти, материализиран в нот.акт № 25 т.ІІ рег.2532 д.№ 193 от 2012 год. на нотариус с рег.№ 286.
В частта с която искът е бил отхвърлен по отношение на ответницата С В. Ч. и за притежаваната от нея Ѕ ид.ч., като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Ответникът по касация „Димитър Станков Ди-Ли”ЕООД не е изразил становище.
Благоевградският окръжен съд е бил сезиран от „Димитър Станков Ди-Ли”ЕООД с иск с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, насочен срещу К. И. Ч., С В. Ч. и „Костели 5”ЕООД. Предмет на иска е прогласяване недействителността на договор за продажба по силата на който К. и Стойна Ч. са продали четири недвижими имота, притежавани от тях в режим на СИО на „Костели-5”ЕООД, чийто управител е Стойна Ч..
Качеството си на кредитор на К. Ч. „Димитър Станков Ди-Ли”ЕООД основава на издаден на 05.08.2009 год. от „Артстрой”ЕООД запис на заповед за сумата 25000 лв., който Ч. е авалирал в качеството си на физическо лице. Падежът е бил 20.08.2009 год., менителничният ефект е бил предявен за плащане, но задължението не е било погасено. Атакуваната сделка е изповядана на 06.12.2012 год.
Съдилищата са приели, че искът по чл.135 ал.1 ЗЗД е основателен спрямо издателя на записа на заповед и авалиста. Въззивният съд е подробно е мотивирал становището си, че сделката е увреждаща кредитора и отговорността на авалиста се обхваща от хипотезата на чл.135 ал.1 ЗЗД. Позовал се е на преклузия на възражението за изтекла погасителна давност на задължението, тъй като за пръв път това възражение е въведено едва с въззивната жалба.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се подържат основанията по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт и основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Очевидната неправилност касаторите свързват с преценката дали е налице изтекла погасителна давност, чийто срок е тригодишен. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК – противоречието със задължителна практика на ВКС по въпроса дали искът по чл.135 ал.1 ГПК може да бъде предявен срещу авалиста на записа на заповед, който няма качеството на длъжник. Основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторите свързват с въпроса какви са критериите въз основа на които се преценява дали сделката е увреждаща спрямо кредитора и дали решаващият съд трябва да извърши проверка относно цялото имуществено състояние на длъжника.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не са налице сочените предпоставки за допускане на факултативния касационен контрол произтича от следното:
Основанието по чл.280 ал.2 ГПК не е налице. Както многократно е имал случай да посочи ВКС, основанието по чл.280 ал.2 ГПК не припокрива (не е идентично) с основанието по чл.281 т.3 ГПК – неправилност на въззивния акт, поради допуснато нарушение на процесуалния или материалния закон. За да е налице очевидна неправилност като основание за допускане на касационно обжалване, въззивният съдебен акт следва да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, каквото в случая не е налице. Трябва да е налице необсъждане или фрагментирано обсъждане на доказателствата или логическа несвързаност на решението на САС, поради което тази предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол не е налице. Освен това, правопогасяващото възражение за възражението за погасителна давност действително е преклудирано.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК също не е налице. Съдебната практика по въпроса за приложимостта на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД спрямо авалиста действително беше противоречива. Това наложи образуването по реда на чл.292 ГПК на тълкувателно производство пред ОСГТК. С ТР № 2/2017 год. ВКС е приел, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД е приложима по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. Това принципно разбиране обхваща и менителничното поръчителство. Както бе посочено по-горе, становището на въззивният съд е, че отговорността на авалиста се обхваща от хипотезата по чл.135 ал.1 ЗЗД, поради което решението на САС е в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС.
Не е налице и приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Последователна и непротиворечива е съдебната практика, според която право на кредитора по чл.133 ЗЗД е да се удовлетвори от което и да е имущество на длъжника, като предпочитанието е предоставено нему. Т.е. дори ако хипотетично се приеме, че с атакуваната сделка имуществото на длъжника се е увеличило, самият факт, че той не е предприел действия по удовлетворяването на изискуемото вземане на кредитора, изключва този аргумент като релевантен за изхода на спора.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1599 от 27.06.2018 год. по гр.д.№ 5057/2017 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.