2
Определение по ч.т.д.№ 728/2019 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№350
София29.07.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 728 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Родопска тъкан”АД (н), представляван от синдика К. И, чрез неговия процесуален представител адв.О.М. срещу Определение № 12 от 17.01.2019 год. по т.д.№ 347/2017 год. на Пловдивския апелативен съд (ПАС).
С това определение ПАС е оставил без уважение искането на „Родопска тъкан”АД (н) за присъждане изменение на Решение № 27 от 24.01.2018 год. по т.д.№ 347/2017 год. на ПАС в частта с която въззивният съд се е произнесъл по отношение на разноските в първоинстанционното производство по т.д.№ 140/2014 год. на Смолянския окръжен съд.
Доводите на „Родопска тъкан”АД (н) са за неправилност на преценката на ПАС във въззивното решение (поправено по реда на чл.274 ГПК) относно размера на дължимите разноски за първоинстанционното производство. Искането му е за отмяна на определението и произнасяне по същество, като му бъде присъдена сумата 9384 лв.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без уважение искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, съставът на ПАС е взел предвид обстоятелството, че искането касае разноските за производството пред Смолянския окръжен съд по които ПАС се е произнесъл с диспозитива на решението. Поради обстоятелството, че съдът е действал като въззивна инстанция, тази част на решението му (имаща характер а определение) е подлежала на касационно обжалване и тя не може да бъде изменена от същия съд по реда на чл.248 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че частната жалба е неоснователна произтича от следното:
Преди всичко, правилно съставът на ПАС е посочил, че искането за присъждането на сумата 9384 лв. е било предмет на разглеждане по реда на чл.248 ГПК от Смолянския окръжен съд по ч.т.д.№ 140/2014 год. Определението му е било обжалвано пред ПАС и е било потвърдено с Определение № 440 от 29.10.2018 год. по т.д.№ 347/2017 год. Това определение е влязло в сила като необжалвано.
Настоящият съдебен състав счита за неправилно посочването в мотивите на обжалвания акт, че компетентен да се произнесе по правилността на преценката за разноските в първоинстанционното производство е ВКС пред когото е било образувано касационно производство по жалби на страните срещу въззивното решение. Това би могло да стане или с отделна частна касационна жалба по реда на чл.274 ал.3 ГПК срещу Определение № 440 (имащо характеристиката на въззивен акт в тази част) или с частна касационна жалба инкорпорирана в касационната жалба срещу основното решение и съответно изложение, инкорпорирано в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. Такова сезиране на ВКС липсва и този ред е преклудиран. Поради това, правилен е крайният извод на ПАС, съдържащ се в обжалваното определение, че частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че би следвало ПАС да я е оставил без разглеждане, но с оглед забраната за reformatio in pejus, това не може да бъде коригирано от настоящата инстанция, а и крайният резултат е идентичен. Поради това определението на ПАС ще следва да бъде потвърдено.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12 от 17.01.2019 год. по т.д.№ 347/2017 год. на Пловдивския апелативен съд. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.