О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
С., 04.02.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и триадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д.N 897 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] /с предишно наименование [фирма]/ против Решение № 1537 от 27.07.2012г., постановено по въззивно гражданско дело № 1870/2012г.на Окръжен съд Варна.
С него е потвърдено решението на Варненския РС по гр.д.№ 8927/2011г., с което е прието за установено на основание чл.124 ГПК, че ищецът [фирма], [населено място] не дължи на [фирма], сумата от 12 784.13лв., начислена като корекция на потребена, неотчетена и незаплатена стойност на електроенергия за периода 25.09.2009г.до 23.03.2010г.- за 180 дни, за обект, находящ се в [населено място], [улица], клиентски номер [ЕГН] по договор за продажба на електроенергия, за която е издадено дебитно известие от 02.06.2011г.
В касационната жалба се сочи, че атакуваното решение е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон. Иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото. Посочва се, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на абоната за заплащане на процесната сума, съгласно изискванията на чл.38,ал.3,т.1 във връзка с чл.37, т.4 и т.7 от ОУ на ДПЕЕЕМ. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че съдът се е произнесъл по материално правния въпрос за наличието на правната възможност доставчикът на електрическа енергия да извърши последваща промяна на сметките на своите абонати, поради установен нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера-средството за търговско измерване. Твърди се, че създадената съдебна практика, която изключва възможността за едностранно коригиране на сметки за минал период от доставчика на електрическа енергия, се нуждае от промяна. Поддържа се, че е необходимо да бъде дадено ново разрешение по въпроса за законосъобразността на корекционните процедури, провеждани от електроразпределителните дружества по реда на приетите и одобрени от ДКЕВР Общи условия по чл.98а и чл.104а ЗЕ, защото съществуващата съдебна практика освобождава абонатите от отговорност за плащане, без да държи сметка дали е налице неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване; тази практика създава условия за дискриминация на електроразпределителните дружества, които за разлика от други оператори на преносни мрежи, са лишени от възможността да бъде улеснена събираемостта на вземанията им. Излагат се доводи, че електроразпределителните предприятия имат установена от закона собственост върху средствата за търговско измерване, но нямат осигурена възможност тази собственост да бъде опазена, а съдилищата отказват възможността абонатът да бъде ангажиран с понасяне на част от последиците в случай на неточно измерване поради манипулация на измервателния уред. Поддържа се, че това разрешение противоречи на даденото тълкуване с Решение № 21/96г. на КС по конст.дело № 19/96 на разпоредбите на ЗЕ по съвместимостта им с конституционните текстове.
Според касатора е налице законодателен пропуск-липса на изрична законова норма, признаваща възможността за последваща промяна на сметките на потребителите, поради което казусът следва да бъде разрешен чрез аналогия на закона при съобразяване с целите му.
Излагат се доводи, че ищецът няма качеството на потребител по смисъла на З. и не следва за се ползва от защитата, предоставяна в този закон. Възразява, че решението на председателя на ДКЕВР № У-004/06.04.2009г., с което са одобрени ОУ в частта за корекционните сметки е общ административен акт, част от българското обективно право и отказът на съдилищата да се съобразят с него /или да се произнесат по съществуването и действието на тази регулация/, е в противоречие с основните принципи на гражданския процес. Посочва се, че съществуващата съдебна практика не е съобразена с приетите изменения в ЗЕ ДВ бр.54/17.07.2012г.
Касаторът счита, че промяната на установената съдебна практика е от съществено значение за развитието на правото и точното прилагане на закона, тъй като защитата на обществените отношения по доставка на електрическа енергия следва да бъде осъществена и чрез ангажиране на потребителя в активни действия, които биха способствали опазването на измервателните уреди от неправомерни манипулации, извършвани от недобросъвестни лица. Позовава се на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
От насрещната страна [фирма] не е постъпил писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение, Варненският ОС е приел, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на пар.1,т.42 от ЗЕ, и че Общите условия на [фирма]-доставчик и снабдител на електрическа енергия и на [фирма]-преносно дружество и разпределител на ел.енергия са влезли в сила по отношение на него.Прието е, че основание за извършване на корекцията е Констативен протокол от 23.03.2010г., в който е отразена грешка при измерване на електроенергията „-63.67%“, като при отварянето на електромера в специализирана лаборатория е установена липса на пломба и следи от отваряне на корпуса. Съдът е посочил, че основание за извършване на корекцията и фактурирането на процесната сума е чл.24 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби“; отношенията между страните се регламентират от ЗЕ и Наредба № 6/09.06.2004г., но в тези актове не се съдържа разпоредбата на чл.49 от отменената Наредба от 2000г. за възможност на едностранно промяна на доставено количество енергия и на сметките за минал период и методиката за тези корекции. Прието е, че при липса на предвидена в законодателството възможност за едностранна промяна от доставчика на количество енергия и цени за минал период, няма законно основание такава санкция да се уговаря в ОУ. Посочено е, че ОУ са неприложими, противоречат на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, както е прието в Решение № 165/2009г. на Второ т.о-задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1 /2010г. на ОС на ГТК на ВКС. Изложени са и допълнителни съображения, че е недоказан периодът на грешното отчитане, съответно неизмерването в резултат на неправомерно действие на потребителя, което е самостоятелно основание за основателността на отрицателния установителен иск за недължимостта на сумите за корекция на сметката на ел.енергия.
Поставеният в изложението материално правен въпрос е релевантен за делото, но той не е единственият, който е обусловил неговия изход. Крайните изводи на Варненския ОС за основателност на предявения установителен иск по чл.124 ГПК са мотивирани и с преценката на конкретни факти и доказателствата по делото- липса на доказано виновно поведение на потребителя, причинило погрешното отчитане на потребената енергия. Изходът на делото е самостоятелно обусловен от тези решаващи изводи на съда и допускането на касационния контрол във връзка с посочения от касатора въпрос няма да доведе до промяна в резултата по спора, в какъвто смисъл са и дадените в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.09.2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения.
Не е налице и въведеното от касатора допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като становището за необходимост за преодоляване на съдебната практика се аргументира с промяна на законовата уредба, действаща занапред и неприложима за настоящия спор, а не с промяна на обществените условия.
Непълнотата в правната уредба, която касаторът счита, че следва да бъде отстранена чрез аналогия на закона, или аналогия на правото, за да допринесе за развитието му, не е равнозначна на непредвидена в закона възможност, на липса на законово основание да бъде извършена едностранна корекция на сметки от доставчика на електрическа енергия.
Основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – за точното правоприлагане е неприложимо, когато страната счита, че е създадена съдебна практика по тълкуване на клаузи на договор, сключен при Общи условия, която следва да бъде преодоляна, или осъвременена, независимо че няма изменения в приложимия закон или обществените условия. Точното прилагане по смисъла на т.3 е относимо към разкриване на смисъла на правните разпоредби, чрез тълкуването им и прилагането на нормата в истинския й смисъл. Тълкуването на клауза от договор не попада в приложното поле на понятието „точно прилагане на закона“.
Разноски не следва да се присъждат- ответникът по касация не е направил такива за настоящото производство.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, Първо т.о:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1537 от 27.07.2012г., постановено по въззивно гражданско дело № 1870/2012г.на Окръжен съд Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.