4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
С., 06.01.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 1349 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], срещу Решение № 1951 от 29.10.2012 год. по гр.д.№ 2136/2012 год. на Варненския окръжен съд.
С него е потвърдено Решение № 1955 от 03.05.2012 год. по гр.д.№ 11420/2011 год. на Варненския районен съд с което е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] (сегашно наименование [фирма]) отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 12071.23 лв., произтичаща от корекция на сметката му за потребена електроенергия.
Правният интерес на [фирма] за провеждането на исковото производство произтича от това, че в резултат на едностранно извършената корекция на сметката на дружеството за електроенергия за негов имот му е била начислена исковата сума. Отказът за погасяване на това задължение, според служители на ответника е основание за спиране на електричеството, поради което оспорването е предявено по съдебен ред. Ищецът [фирма] твърди, че коректно е заплащал сумите за потребена електроенергия, съобразно показанията на електромера и начисляването на допълнителна ел.енергия за минал период 21.12.2010 год. – 02.06.2011 год. е неправомерно. Съдилищата са приели, че при съставянето от [фирма] на констативен протокол в резултат на извършена от служители на акционерното дружество проверка на електромера, не е била спазена процедурата по чл.61 от Общите условия (ОУ). Проверката е проведена в отсъствие на абоната или упълномощен негов представител и носи подписа на един свидетел, който е също е служител [фирма]. Протоколът съставлява частен свидетелстващ документ, чието съдържание не може да бъде противопоставено на [фирма], а клаузите в ОУ за едностранна корекция са нищожни на основание чл.146 ал.1 З. и чл.26 ал.1 ЗЗД.
Като основание за допускане на касационно обжалване, [фирма] в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е посочил това по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че следва да бъде преодоляна неправилната съдебна практика, отричаща правната възможност на доставчика на електроенергия да извърши корекция при установен нерегламентиран достъп до електромера (средството за търговско измерване). Аргументите в подкрепа на становището си е изброил в 12 пункта на изложението, обхващащи колизията на съдебната практика със съвременната нормативна рамка и квалифицирането и като ярък израз на липсата на институционален синхрон; наличието на обществена необходимост от ангажиране на потребителите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации в измервателните уреди; правната характеристика на корекционните процедури и корекционната методология; счита, че съдебната практика дава възможност за мълчаливо отричане правата на административен акт и по същество отрича възможността за провеждане на единна държавна политика; съществуващата съдебна практика създава дискриминация по отношение на потребителите, които коректно заплащат потребената електроенергия; съдебната практика не е съобразена с промяната във виждането на законодателя и на институциите с право на законодателна инициатива, за необходимостта от предприемане на интензивни мерки по ограничаване на едно отрицателно обществено явление; налице е обществена необходимост от ангажиране на потребителите в отговорностите по опазване и предотвратяване на неправомерни манипулации на измервателните уреди.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК, [фирма], чрез законния си представител е изразил становище, че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационен контрол, а и не е посочен правен въпрос, съобразно ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Има искане за присъждане на разноски, съобразно приложен списък, адв.пълномощно и доказателства за заплащане на възнаграждение за процесуален представител.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Както бе посочено по-горе, констативните протоколи са съставени на 02.06.2011 и на 20.06.2011 год. и касаят период за доставка на ел.енергия при действието на Наредба № 6 от 09.06.2004 год., издадена на основание чл.116 ал.7 ЗЕ. В тази Наредба не е предвидена възможност за едностранна корекция на сметката за доставена електроенергия. Такава възможност е била предвидена с „Наредбата за присъединяване…“, издадена на основание чл.91 ал.2 ЗЕЕ (отм.).
По въпроса за възможността за едностранна корекция, предвидена състави на ВКС-Търговска колегия са се произнесли по реда на чл.290 ГПК с Решение № 165/19.11.2009 год. по т.д.№ 103/2009 год.; Решение № 177/2011 год. по т.д.№ 1008/2010 год. на ІІ т.о.; Решение № 189/2011 год. по т.д.№ 39/2010 год. на ІІ т.о.; Решение № 44/2012 год. по т.д.№ 513/2010 год. на ІІ т.о.; Решение № 12/2012 год. по т.д.№ 119/2011 год. на І т.о. и Решение № 112 от 11.02.2013 год. по т.д.№ 1080/2011 год. на ІІ т.о. на ВКС, разглеждайки всички аспекти на посочения от касатора правен въпрос.
Крайните изводи на Варненски окръжен съд съвпадат с тълкуването на ВКС в посочените решения.
Както вече е имал случай да посочи ВКС, аргументите в изложението, нямат характеристиката на самостоятелни правни въпроси, съобразени с критериите на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС. Касаторът-ответник не е доказал тезата си, че средството за техническо измерване е било манипулирано от З.”Е., а превенцията по отношение на неправомерни действия, дискриминационната по отношение на електроразпределителните дружества съдебна практика и коментарите, касаещи нейната неправилност и нуждата от промяната и, не покриват критериите на т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият съдебен състав не счита, че на поставеният правен въпрос може да даде отговор, различаващ се от становището, съдържащо се в цитираните по-горе решения на ТК на ВКС, което би имало за последица прилагането на чл.292 ГПК – ТР № 2/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Разноските на ответника по касация възлизат на 829.20 лв. съобразно приложения списък и доказателства за плащане на адв.възнаграждение и следва да му бъдат присъдени
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1951 от 29.10.2012 год. по гр.д.№ 2136/2012 год. на Варненския окръжен съд
ОСЪЖДА [фирма] с Е.-да заплати на [фирма] с Е.- сумата 829.20 лв. (осемстотин двадесет и девет лева и 20 ст.), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.