О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 924
С., 02.12.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2457 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 1659 от 09.11.2012г. по въззивно гр.д.№ 2416/2012г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено Решението по гр.д.№ 11828/2011г. на Пловдивския РС. Първоинстанционният съд е признал за установено на основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК по отношение на касатора, че дължи на [фирма], [населено място] сумите 15 570.32лв. главница по споразумение от 01.02.2011г., ведно със законната лихва от 04.05.2011г., за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8120/2011г. на РС Пловдив.
В касационната жалба се поддържат всички основания за отмяна на решението по чл.281 т.3 ГПК, иска се постановяване на друго за отхвърляне на иска. Твърденията са, че съдилищата неправилно са приели, че касаторът не е оспорил представената от ищеца фактура, както и че не е обсъден доводът, че ищецът „не е установил да е извършил продажбата на дървения материал” за който се претендира заплащане на исковата претенция“.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали следва да се кредитират от съда представени от ищеца писмени доказателства, страдащи от пороци и оспорени от ответника. Твърдението е, че за да уважат установителния иск съдилищата са кредитирали доказателства, които не удостоверяват „получаването на стоката“ и не са взели предвид наведените от ответника твърдения и възражения.
От насрещната страна [фирма], [населено място] отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл.283 ГПК.
Съдилищата са сезирани с иск по чл.124,ал.1 във вр. чл.415 във вр. с чл.422 ГПК за установяване на вземане, което ищецът твърди че има към ответника по силата на договор за изработка /строителство/ по който [фирма] има качеството на подизпълнител, а [фирма]-на възложител като главен изпълнител. Твърденията са, че ищцовото дружество изпълнило възложената работа- доставка и монтаж на стъпала и плочи за под от гранит, за която били съставени протоколи за приемане, както че и е било подписано изрично споразумение, с което бил уточнен общият размер на неизплатеното възнаграждение. Въз основа на приетата работа и споразумението ищецът издал фактури № 197/09.05.2011г. и 199/01.06.2011г., подписани от управителя на дружеството -възложител К.. Възнаграждението не било заплатено и ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за част от сумите по споразумението и фактурите, срещу която ответникът подал възражение.
Въззивният съд е приел за безспорно установено възникването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за изработка от 14.07.2010г., както и подписването на споразумение от 01.02.2011г., с което е уточнено че общият размер на неизплатените задължения на възложителя е 32 281лв., като претендираните в процеса суми е следвало да бъдат заплатени както следва: сумата 10 000лв. в срок до 28.02.2011г., и 5 570.32 лв. до 31.03.2011г. Мотивирал е, че издадените въз основа на споразумението две фактури са надлежно осчетоводени по хронологичния регистър на ответника, включени са в дневника за покупки и в справката-декларация по ЗДДС, като експертизата е установила, че разплащане по тях няма. С оглед на това е счел, че дори фактурите да са били подписани неупълномощено от ответника лице, осчетоводяването им, включването в дневниците за продажби и в справките декларации представлява потвърждаване по смисъла на чл.301 ТЗ на извършените действия.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователно. От твърденията в касационната жалба и посоченото в изложението възниква съмнение че те визират обжалваното решение и спора, по който е постановено.
В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че описаните в исковата молба фактури са изплатени напълно и дружеството няма непогасени задължения по тях, оспорва исковете и счита същите за неоснователни.
Представените по делото фактури носят подпис на В. К., който е управител на ответното дружеството и в отговора на исковата молба не е оспорено подписването на частните документи от страна на възложителя; наведеното твърдение е за погасяване на задълженията по издадените фактури. При тези обстоятелства, въззивната инстанция не е дължала отговор на посочените в жалбата доводи, че фактурите са подписани за получател от лице с „неизвестна самоличност” и не установяват „доставянето на описаните в исковата молба стоки“. Касационното обжалване не може да бъде допуснато за произнасяне по въпрос, свързан с оспорване на авторството на частен писмен документ- фактура, каквото процесуално действие не е предприето своевременно, при заявено становище за плащане на задължението по нея, съответно по въпрос по който възраженията на страната са преклудирани, нито по въпрос „доставка на стоки-дървен материал“, който не е предмет на спора.
С оглед изхода на настоящото производство, разноски не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 1659 от 09.11.2012г. по въззивно гр.д.№ 2416/2012г. на ОС Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.