1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 74
София, 02.02.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1520 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] против Решение № 6976 от 22.10.2013г. по в.гр.д.№ 10786/2012г. на СГС, ГО, 4-А въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 33632/2011г. на СРС, 55 състав. С последното касаторът е осъден да заплати на основание чл.266,ал.1 ЗЗД на [фирма], [населено място] сумата 16 800лв.-възнаграждение по договор за изработка на мебели по фактура № 152/30.04.2010г. и спецификация към нея, ведно със законната лихва от 02.08.2011г. и обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД в размер на 1 803лв.
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърляне на предявените искове.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, тъй като ищцовото дружество не се управлява и представлява от лицето В. К., което я е подписало – всички дружествени дялове на [фирма] били изкупени от Ц. Р. преди образуване на делото. Иска се допускане на касационното обжалване и поради произнасяне от въззивния съд по процесуалноправни въпроси, а именно: 1/Длъжен ли е съдът при оспорване на документ да постанови проверка на истинността му, като се твърди противоречие на обжалваното с Решение № 30 по гр.д.№ 2069/1969г. на ВС, 1 г.о. Поставянето на въпроса е във връзка със становището, че решаващият съд не е извършил проверка по реда на чл.193,ал.2 ГПК на представената фактура, чиято истинност с отговора на исковата молба била оспорена чрез оспорване на подписа, положен от името на [фирма]; 2/ Какво е съдържанието на доклада по чл.146 ГПК и последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства и докъде се простира служебното начало за събирането на доказателства. Поставянето на въпроса е аргументирано със становището, че съдът не е дал указания на страната, оспорила приложената към исковата молба фактура. Допълнителната предпоставка е аргументирана с противоречие с цитирани решения на ВКС по чл.290 ГПК по приложението на чл.146 ГПК и несъобразяване с т.10 наТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС относно служебното начало при събирането на доказателства; 3/ За приложението на чл.159,ал.2 ГПК относно броя на свидетелите, които могат да се допуснат за установяване на един и същи факт, като въпросът е свързан с определението на съда за допускане на един свидетел, макар да са били поискани трима. Допълнителната предпоставка е посочена по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с решението по гр.д.№ 2649/2008г. на 2 г.о. и решението по гр.д.№ 652/2011г. на 2 г.о.
С писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване. Претендира заплащането на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението на ответника в отговора на исковата молба за нейната нередовност, като е мотивирал, че лицето, което я е подписало е бил вписаният в ТР към момента на предявяване на иска управител на търговското дружество. По направеното с отговора оспорване на „истинността и съдържанието на приложените писмени доказателства“ е счел, че оспорването на приложените 3 бр. документа /фактура, спецификация и нотариална покана/ е общо, неиндивидуализирано, без излагане на конкретни твърдения за неистинност по смисъла на чл.193,ал.1изр.първо ГПК, поради което не предпоставя откриване на производство за проверката им по реда на чл.193,ал.2 ГПК, като е констатирал и, че във връзка със заявеното оспорване доказателствени искания не са направени. Обсъдено е че, ответната страна е поискала трима свидетели, първият от които да установи отсъствието на приемане на изработеното и обстоятелствата, при което то е съхранявано, а вторият и третият – отделните извършени плащания „на суми под 5 000лв.” и водените разговори за плащанията. Допуснат е до разпит свидетел за фактите относно съхранението и предаването на оборудването, а свидетелите относно извършени плащания са счетени за допустими само при изрично съгласие на насрещната страна, каквото не е било дадено. Въззивната инстанция е обсъдила, че жалбата не съдържа мотивирани и основателни възражения за процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, поради което доказателствените искания, включително и искането за назначаване на графологическа експертиза за изследване авторството на подписа върху фактурата, не са уважени. С решението е потвърден изводът, че представената от ищеца двустранно подписана фактура и спецификация към нея материализира съществените елементи на неформалния договор за изработка – страни, предмет, индивидуализация на възложената работа по вид /направа на барплот, 8 бр.маси с посочени размери, 52 бр.дървени стола за хранене, арка, 6 бр. бар-стола и бюро/, количество и цени, а подписването й от възложителя означава одобряване и приемане на изработеното, което има за последица възникване на задължението за плащане на възнаграждението, а доказателства за плащането му не са представени.
Становището на състава на ВКС, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване произтича от следното:
По твърдението за недопустимост на решението: Когато въпросът за допустимостта на иска е въведен пред инстанциите по същество и те са се произнесли по него, то изводът на въззивния съд подлежи на проверка от ВКС при наличието на някоя от хипотезите на т.1-3 на чл.280,ал.1 ГПК. В настоящия случай е налице обсъждане на възражението за нередовност на исковата молба и от първоинстанционния и от въззивния съд, които са приели, че искът е предявен от надлежна страна. Касаторът не е навел доводи за наличието на допълнителни предпоставки по чл.280,ал.1 ГПК във връзка с поддържания и в касационната жалба довод за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба. Хипотезата по т.1 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е приложима когато недопустимостта или нищожността не е въведена като основание за допускане на касационен контрол, но при произнасянето по чл.288 ГПК съставът прецени, че съществува вероятност обжалваното решение да е страда от такъв порок, а в настоящия случай основание за такава преценка няма.
Не е налице общото основание за допускане на касационно обжалване по първите два поставени от касатора въпроси, тъй като съдилищата са приели, че липсва ясно заявено оспорване на авторството на подписа от името на възложителя в представената фактура, че такова е направено едва във въззивната жалба и в нея за пръв път е направено искане за допускане на експертиза. Окръжният съд е изложил съображения за липса на твърдения на въззивника за процесуални нарушения във връзка с доклада по делото и дадените указания и именно поради това е отказал допускане събирането на доказателства. Изводите му са в съответствие с разрешението по т.2, изр.второ на ТР № № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. По повод на искането за допускане на касационното обжалване касаторът не държи сметка за противоречивото си становище по спора – от една страна заявени твърдения за липса на съгласие за сключване на договора /фактурата не носи неговия подпис/, от друга – за плащане на част от изработеното оборудване и същевременно, че „процесното имущество не е предадено”.
Третият въпрос е в явно несъответствие с процесуалните действия на касатора, който е ангажирал един свидетел за факта на съхранението и предаването на изработеното, който е бил допуснат при условията на чл.169,ал.3 ГПК, но не е бил доведен. Показанията на поисканите други двама свидетели съдът е счел за недопустими на основание чл.164,ал.1,т.4 ГПК поради липса на изрично съгласие на насрещната страна –чл.164,ал.2 ГПК.
С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за производството- сумата 250лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 07.05.2014г., в който е отразено заплащането й в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 6976 от 22.10.2013г. по в.гр.д.№ 10786/2012г. на СГС, ГО, 4-А въззивен състав.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място], [улица],ет.2,ап.5 сумата 250лв. – разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.