О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 23.11.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д.N 709 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2, изречение първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу Определение № 1909 от 20.09.2012г. по ч.т.д. № 2955/2012г. на САС, 9 състав.
Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустима- насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на съда, частната жалба на дружеството срещу определението от 19.03.2012г. по т.д.№ 5382/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 18 състав. С първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на [фирма] за отмяна по реда на чл.697,ал.1 ТЗ на решението на Събранието на кредиторите на [фирма] от 24.11.2011г., проведено в открито съдебно заседание по т.д.№ 1024/2010г. на Софийски градски съд, VІ отд., 5 състав.
Частният жалбоподател иска отмяна на определението, като поддържа, че извода да съда за необжалваемост на определението по чл.679,ал.4 ТЗ, постановено по молба за отмяна на решението на Събранието на кредиторите е в противоречие с разпоредбите на закона и с практиката на съдилищата. Счита, че обжалваемостта на определението по чл.679,ал.4 ТЗ произтича от общата разпоредба на чл.613а, ал.3 ТЗ.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ оспорва частната жалба и счита, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено.
Жалбата е допустима с оглед предпоставките на чл.275,ал.1 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба срещу постановеното по реда на чл.679 ТЗ определение, като е приел, че тя е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт.
Определението е правилно. Върховният касационен съд в настоящия състав счита, че следва да бъде изоставено становището, прието в Определение № 167/07.03.2011г. по ч.т.д.№ 35/2011г. на І т.о. по следните съображения:
Редът и предпоставките за обжалване на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са уредени в специалните разпоредби на чл.613а ТЗ, като алинея първа предвижда възможност за обжалване на изчерпателно изброените решения и определения по общия ред на ГПК. Останалите актове, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд –чл.613а,ал.3 ТЗ. Определението по чл.679,ал.4 ТЗ не е сред изрично визираните в чл.613а,ал.1 ТЗ актове, за които е предвидена възможност да бъдат обжалвани по общия ред. Следователно, това определение по силата на чл.613а,ал.1 ТЗ не подлежи на инстанционен контрол.
Неоснователно е поддържаното с частната жалба становище, че обжалваемостта на определението по чл.679,ал.4 ТЗ произтича от разпоредбата на чл.613а,ал.3 ТЗ. По силата на нея, подлежат на обжалване с частна жалба само тези определения на съда по несъстоятелност, които попадат в приложното поле на чл.274,ал.1 ГПК-преграждащи и изрично предвидени в закона. Определението по чл.679,ал.4 ТЗ не попада в обхвата на нито една от двете хипотези- то не прегражда развитието на производството по несъстоятелност, а от друга страна няма норма, уреждаща възможност за неговото обжалване, включително и чрез препращане. Поради това, определението по чл.697,ал.4 ТЗ е извън обхвата на актовете в производството по несъстоятелност, които подлежат на инстанционен контрол посредством частна жалба пред съответния апелативен съд. Изводите на съда в атакуваното определение, които са в съответствие и с цитираната в него съдебна практика на ВКС, следва да бъдат споделени.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І търговско отделение:
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1909 от 20.09.2012г. по ч.т.д. № 2955/2012г. на САС, 9 състав.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.